Следвайте ни

Първата шестица, първият тото милионер и едни непотърсени 6.5 млн. лв.

viber icon

Началото на работната седмица в края на януари 1959-а. Наред с песента на шевните машини в 6-и цех за мъжка конфекция на прокомбината "Модно облекло" на столичния булевард "Христо Ботев" се чуват и веселите шеги и подмятания на шивачите. Всички работници са развълнувани и еуфорични, но трима от колектива са направо на върха на щастието. Седят един до друг в цеха, а и са приятели в живота. Дали ще ударят по бира след работа, дали ще отидат на мач през почивните дни или на излет на Витоша - важното е да са заедно.

Кавалерите на първата шестица

Сближават ги много неща, а сред тях и любовта към тотото. Във въпросния януари преди повече от 62 години пускат и своя приятелски фиш в тиража на "6 от 49" и влизат в историята с първата шестица в тотализатора.

Имената на храбрите тото шивачи са Йордан Куртелов, Алекси Иванов и Манол Рашков. Мозъкът на триото е Данчо. Той е бивш счетоводител, който обича числата, а те му се отблагодаряват подобаващо. Колективният фиш на шивачите е на стойност 150 лв, а печалбата им - невероятните за онези години 65 000 лв. (50 000 лв. плюс допълнителни 15 000 лв. за първа група).

"Той е бивш счетоводител, умна глава е и добре си направи сметката и този път - радва се Алекси. - Няма как да не продължим да играем заедно. Дано късметът е с нас."

За няколко седмици работниците от цеха на "Христо Ботев" №67 са сензация в цялата страна. Снимките им и интервюта с тях са поместени на страниците на вестниците, а хората ги разпознават по улиците, заговарят ги и ги поздравяват.

Тотото е още младо, но вече е една от големите радости и надежди на народа. А българинът обича късмета и вярва на помощта му. Затова и Данчо, Алекси и Манол се превръщат във всеобщи любимци.

2, 9, 11, 17, 28 и 48 пък остават в историята като числата на първата шестица в тотализатора. Не можем да знаем как точно Куртелов се спира на тях и дали счетоводителският му ум е търсил някакви математически зависимости, но само един бърз поглед е достатъчен, за да се забележи, че сборът на първото и второто число дава третото, а на третото и четвъртото - петото. Трябва само малко въображение. А ако го имаме и искаме да си пробваме и късмета, тото пунктът винаги е бил точното място.

Тримата шивачи прекрачиха прага му в края на януари 1959 г. и ще се помнят вечно като кавалерите на първата шестица.

Тото милионерът с трабанта

Не по-малко забележителна е историята на Тодор Бонев от Русе, който през 1991-ва става първият тото милионер у нас.

"Първият е известен. Кои ще бъдат следващите?", пита от страниците си в. "Спорт тото" и пише за Бонев: "За някои Тодор е фантастична фигура, нереален образ. О, не. Той е от плът и кръв, човек, който живее между нас и е също като нас, със свое ежедневие, свои проблеми и стремежи в живота. Много русенци го виждат всеки ден, някои дори всеки час, а колегите му - ежеминутно. Бонев е сравнително млад човек - едва навършил 36 години. Една чудесна възраст за всичко. С каквото и да се заемеш, имаш време да го направиш. Години наред той работи в енерго-механичния цех на русенския завод "ЗИТА" и както твърди - това го удовлетворява..."

Бонев е дългогодишен участник в тиражите на тотализатора и удря милиона с любимите си числа. Доста години преди тото триумфа си, през 1973-та, щастливецът печели и от лотарията. Наградата е голяма - апартамент в София. Той и семейството му обаче взимат решението да останат в Русе.

Допреди печалбата от тотализатора Тодор шофира трабант, след което си купува нова кола. Влага част от парите в собствен бизнес с променлив успех.

За съжаление, първият тото милионер на България вече не е сред нас, но историята за късмета му е като градска легенда за по-старите поколения русенци.

Мистерията от Ловеч за 6.5 млн. лв.

Не градска, а направо държавна легенда пък е тази за непотърсената огромна печалба от точно 6 575 225, 42 лв.

В началото на лятото на 2010-а вувузелите на феновете на Световното първенство по футбол в ЮАР вече огласят планетата и достигат и до космоса, но у нас тема №1 не е мондиалът, а огромният джакпот, който се трупа в тотализатора.

Истерията расте, опашките в четвъртък сутрин и в събота и неделя са огромни, а в пунктовете освен нашата, може да се чуе още сръбска, македонска, гръцка и румънска реч. Комшиите също идват, за да си пробват късмета в тотото.

И чудото става. На 17 юни пада най-големият джакпот в историята на Българския спортен тотализатор дотогава. Заветните шест числа във второто теглене на играта "6 от 49" са 5, 25, 28, 39, 46 и 48. Печеливш фиш има, пуснат е в Ловеч, а цяла България се пита кой е щастливецът. Ден след ден, след ден обаче той така и не се появява.

След 45-ия ден по нормативни разпоредби половината от сумата от 6 575 225, 42 лв. е преведена на Министерството на физическото възпитание и спорта, а другата е върната отново в играта.

Участниците в "6 от 49" в средата на юни 2010-а пускат точно 1 200 789 фиша на стойност 3 142 122 лв. Близо милион и четвърт фиша! Представете си само колко хора говорят на езика на тотото у нас и вярват, че надеждата умира последна. Такива сме си - обичаме да вярваме и да очакваме нещо.

А най-хубавото е, че и да не познаем, не губим кураж, а чакаме следващия тираж. И още нещо, при това доста важно. Когато влезем в тото пункта и оставим лев, два или пет, парите ни не отиват на вятъра, а за кауза, която си заслужава - за общата шампионска кауза на тотализатора и българския спорт.

Материалът е публикуван от webcafe.bg със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?