Незабравим! Дечо докосваше изкуството
- 13:49, 02.06.2019
- 13:50, 02.06.2019
- 355
- 0
Винаги съм бягал от това да говоря или пиша по темата за най-добрият футболист на Хебър или пазарджишкия футбол.
Не би било нито обективно, нито реално, нито справедливо.
Най-малкото не съм очевидец на този вече повече от век време организиран футбол в града ни.
Всяка епоха си има своите герои, а Пазарджик е дал плеяда изключителни футболисти на България.
Някои от тях като Танчо Гилев играха само на „Любен Шкодров”, превърнаха се в легенди, но не стигнаха до националния отбор.
Други на практика не записаха и 1 мач за мъжете на Хебър или Бенковски, но пък станаха дългогодишни национали, държавни шампиони и носители на купи с други тимове. Като Георги Петков, например.
Напусналият този свят бих казал без време преди 2 дни Младен Радков - Дечо обаче е от онази категория изявени наши футболисти, за които времето никога няма да измие щампата – обичани, значими и неповторими и най-важното – незабравими….
Винаги, когато е ставало дума за Младен Радков в спомените ми отеква една фраза на нереализиран в началото на 80-те години на миналия век юноша на Бенковски и Хебър(лека му пръст), който казваше на всеослушание – вие знаете ли какво означава да си в една съблекалня с Дечо?
Казваше го с огромен патос и уважение, каквито уви днес няма как да чуете от сегашните ни подрастващи футболисти, за които всичко е даденост – от топлата вода на стадиона, през лачените топки, саковете, комплектите екипи за тренировки и мачове, дрехите за свободно време и прочие.
Всъщност какво означава изразът „да си с Дечо в една съблекалня” най-добре знаят неговите съотборници от „златното ни поколение” реализирало преди точно 30 години мечтата на фенове да доживеят и видят за първи път Хебър в „А” РФГ.
Малцина всъщност са чували въобще, че през пролетта на 1988-ма година една локва на стадиона в Габрово лишава Хебър от късметлийско влизане в групата на „майсторите” още в първия сезон след завръщането на отбора в „Б” група.
Тогава в последния 30-ти кръг на шампионата, от позицията на 4-ти в класирането хебърци гостуват на Янтра(Габрово) с нагласата, че дори да бият няма кой да ги пусне да изпреварят Арда или Дунав за второто място, даващо виза за „А” група. Пазарджиклии играят освободено и правят 3:3 с габровци, а малко преди края на мача след удар на Пламен Власев топката се спира в един голям гьол пред самата гол-линия на домакините и така нашите се разминават с победата.
След мача става ясно, че при получилата се въртележка от другите срещи Хебър е щял да финишира втори, ако е победил Янтра и на шега е щял да се промъкне към „А” РФГ, без това да е било непосредствена цел пред отбора в този сезон.
По това време в пазарджишкият тим имаше много добри футболисти, но в отборен план му липсваше онова допълнение, което през лятото на същата година донесе Младен Радков – Дечо със завръщането си в родния Пазарджик. А именно - манталитетът на победител.
Историята след това е ясна – воден точно от Дечо, още на следващия сезон Хебър проведе наказателната си акция по терените на „Б” група и на 31-ви май 1989 г. донесе жадуваното първо влизане на тима в елита на България.
И вероятно Хебър нямаше да изпадне на следващата година, ако Дечо не бе заминал за Португалия….
Щастливи и целунати от съдбата трябва да се чувстват всички онези, които преди 30 и повече години са гледали Дечо на живо как „бродира” по терените с екипа на Хебър.
Аз бях сред тях и никога няма да го забравя, защото той беше от породата на изчезващите, каквито в днешно време почти не се раждат.
Всяко негово докосване до топката – спиране, пас или удар достигаха до онова състояние, към което нищо повече не може да се добави или отнеме за да стане то по-добро.
Парекселанс това означава идеалното…
А когато до ореолът на майсторът-футболист поставиш и големият човек всичко се превръща в изкуство.
Почивай в мир, Дечка! Ти никога няма да бъдеш забравен!
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни