Ненко Джински - от Хисаря към голямото плуване

На 8 януари един от великаните на българската плувна треньорска мисъл Ненко Джински навърши 82 г. Подготвил е над 30 състезатели, които са били в състава на националния отбор на България, а призьорите и рекордьорите излезли изпод неговата веща ръка направо нямат брой. Дори като пенсионер продължаваше да работи за любимия си спорт, колегите му и възпитаниците и сега продължават да търсят Тренер Джински.

Отбелязваме празника на Ненко Джински с обширно интервю за списание "Плуване & Водна топка". 

- Г-н Джински, къде, кога и кой ви запали за синия спорт?

-  Родом съм от Хисаря, там израснах. Това е град с чудесни условия за практикуване на плуване. Зимата е почти безснежна, пролетта и есента са топли, а лятото е горещо. Най-важното обаче е, че в Хисаря има термални находища с 22 извора.

В нашето населено място топлите води бликат навсякъде. А където има топла минерална вода в изобилие няма как да няма и плуване. Не знам дали сте осведомен, че Хисаря е един от старите плувни центрове на България. Лично аз започнах да се занимава с плуване на около 10 години и даже тренирах...

- Значи сте бил и състезател и сте участвали на състезания?

- Не само, че тренирах плуване, но и ще кажа, че даже се пусках на ученически състезания по плуване. Основният ми стил беше бруста. Дори съм печелил награди, но по онова време рядко даваха медали, особено на ученическо равнище.

Малко по-късно започнах да участвам и на републикански първенства където съм заемал призови места на 100 и 200 метра бруст.

- В Хисаря по онова време какво беше нивото на плуването?

- Съвсем прилично. Даже ще споделя нещо, което ще ви учуди.

Имаше един плувец на име Илин, който държеше републиканския рекорд на 100 м странично плуване с време 1:23 минути...

- Странично плуване?!

- Беше местен. За годината не съм абсолютно сигурен, но мисля, че беше около 1952 г. Също така доста преди това време е имало и други плувци. Те гледали филмите на Джони Вайсмюлер като Тарзан и се опитвали да го имитират.

Става дума за Кольо ... и ... Брат ми Куно Джински също беше плувец.  

- Имаше ли всъщност някакъв клуб, дружество?

- Имаше, казваше се Крепост (Хисаря). В самото начало на плуването в Хисаря клубът не съществуваше и затова плувците участваха от името на Локомотив (Пловдив) под ръководството на Григор Лазов.  

- И после какво стана?

- Тогава всичко се определяше и решаваше от БКП и Комсомола. Проведе се някакъв пленум на ДКМС на който стана дума, че плуването е изоставащ спорт и като материална база, и като подготвени специалисти.

В тази връзка Борис Пъргавелов ми предложи на басейн „Дианабад” в София да завърша двугодишна школа за треньор по плуване на пълна държавна издръжка във ВИФ „Георги Димитров”.

Изкарах школата през периода 1958/59 година. Имаше обаче и условие.

 Условието беше след завършването на треньорската школа да се върна задължително в Хисаря като треньор.

- След това започвате работа като треньор в Хисаря, т. е. изпълнявате си договорката?

- Да, точно така. От 1961 г. започнах като щатен треньор. Имах група за начално обучение от 80 деца. Полека-лека нещата потръгнаха. Направих първите си национални състезатели: Росица Господинова, Добринка Паунова, Васил Главчев и Валери Кьорленски.

С колегите и възпитаниците си от Младост′91 по време на 75-ия си рожден ден

Иначе през 60-те години на миналия век най-силно беше плуването във Варна. Дори имаше вероятност и аз да отида треньор във Варна.

- Във Варна?!

- Да, покрай Ламбо Чакъров (Хараламби Чакъров – б. а.). Той ме покани, но не се получи.

- А някакъв нов басейн построи ли се в Хисаря?

- Отначало плувахме на стария. Той обаче беше маломерен, дълбок и без коридори. През 1968 г. с помощта на един мой приятел успяхме да изградим 25-метров басейн. Вярно и той не беше съвсем като хората, защото беше с 4 коридора и доста плитък, но си беше 12 и половина метра на 25 метра.

Започнахме да плуваме целогодишно. Резултатите не закъсняха. Дори станахме много силни и редовно биехме Пловдив на състезания. Тогава в плуването имаше „А” и „Б” група.

На едни състезания ръководеният от мен отбор Крепост (Хисаря) размаза Локомотив (Пловдив), вземайки 1600 точки, срещу 600 на Локо и влязохме в „А” група. Григор Лазов (Бог да го прости!) не беше никак очарован.

През 1972 г. ми предложиха да се прехвърля като щатен треньор в Пловдив.

Отидох там през 1972 г. с надеждата, че басейн „Младост” ще бъде пуснат още същата година, но нещо не стана. Една година плувахме на басейна на Стъкларския завод.

Тогава се формира и паралелка към спортното училище в Пловдив.  

- Да ви питам за най-добрите ви състезателки. Знае ги цяла плувна България – Радосвета Чинкова (майката на тенис звездата Радосвета Пиронкова – б. а.), Йорданка Пенина, Ваня Аргирова, Антоанета Струменлиева. Какво си спомняте за тях?

- Много неща и все хубави...

- Конкретно за Радосвета?

- Ще ви кажа нещо куриозно, защото съм чувал, че много си падате по куриозите. По време на приемния изпит за спортното училище Беба (Радосвета Пиронкова – б. а.) едвам изплува 50 м гръб, като 3-4 пъти се хващаше за коридора...

- Стига бе... Първата българка изплувала 100 м кроул под една минута, но щом вие го казвате 100 процента е вярно. 

- Радосвета бе много голям талант, дори крайно рядък. Йорданка Пенина не беше чак толкова талантлива като нея, но беше изключително дисциплинирана и трудолюбива. Много възпитано и добро момиче. За пример.

- И днес си е такава. А Ваня Аргирова?

- Тя притежаваше способността да се концентрира максимално. Или казано по друг начин – да се „събере”. Стана трета на европейското първенство на 200 м свободен стил през 1985 г. в София. Не е нужно точно на вас да обяснявам какво означава това.

- Да, съвсем ясно ми е. Това днес звучи като научна фантастика. Май забравихме Антоанета Струменлиева...

- Щях да ви кажа и за нея. В началото тя не беше много добра състезателка и това се отразяваше на самочувствието й. После обаче след като започна да постига успехи нещата се оправиха. Тони Струменлиева притежаваше уникалната способност да плува по предварително зададено темпо. Примерно можеше да изплува 3 по 100 метра за 1 минута и 10 секунди, 5 по 200 метра за 2 минути и 25 секунди и т.н. Невероятно чувство за време имаше, точна като швейцарски часовник. Това обаче се и тренира, не е само природна даденост.

- Г-н Джински, материалното стимулиране в плуването в онези години какво беше?

- Класните състезателки вземаха повече пари от нас треньорите и бяха силно мотивирани, пазеха се. Не както е сега.

Примерно един Динко Гешев в наше време не можа да разкрие напълно големия си талант поради липса на адекватно финансиране, не можа никой да му осигури макар и минимална стипендия.

- Какво мислите относно възстановяването на нивото на българското спортно плуване от най-добрите му години? Възможно ли е изобщо това? Как можем да повторим най-добрите си постижения? 

- По принцип времената не се повтарят. Според мен трябва да се изведат на централизирана подготовка 8-10 състезатели мъже и жени – най-добрите. Това да бъде динамична група, която да се променя. Има например по-добри и те влизат на мястото на отпадналите.

Ядрото обаче трябва да се запази – десетина човека. Трябва да има истински елитен национален отбор, съставен обаче от мъже и жени, а не от юноши и девойки. Лагери, възстановяване, наука. Както едно време.

-  А каква е ситуацията с ЖПК Младост’91?

- По не най-добрият начин. Не може по едно и също време в съседни коридори да плуват различни възрастови групи, с различно ниво на подготовка и с различни цели – едни да тренират, други да се учат да плуват.

С друг голям треньор - Димитър Дръндаров, с когото десетилетия рботеха за пловдивското и българското плуване. Миналата година Дръндара навърши 80 г.

 

Не се правят така нещата. Освен това започна да се набляга прекалено на обучителната дейност, а не на състезателната..

-  Парите в плуването, доколкото ги има, са в обучението, а не в спорта и във високото спортно майсторство. Всъщност  повдигнахте един от най-тежките и засега нерешими проблеми на родното плуване...

- Докато е така много трудно ще възвърнем предишната си класа.               

- И в последните си години като треньор правехте силни състезатели като Динко Гешев, Никола Димитров, Петър Сухарев, Димитър Манолов, Петя Димова, Десислава Хрисчева и други. Не ви ли липсват сега?

- Ще споделя нещо лично. От 1989 г. до 1999 г. се оттеглих от плуването и се отдадох на бизнес дейност. И през този период обаче сънувах плувния басейн. През 1999 г. не издържах и се върнах. Изкарах до края на 2013 г.

Четиридесет и две  години бях по басейните. Мисля, че си изпълних дълга. Що се отнася до изброените от вас състезатели и състезателки всичките бяха големи таланти, като голяма част от тях продължават да плуват. Желая им от сърце успех!

 

- Прави ми впечатление, че вашите състезатели много ви обичат. Вие определено не сте от треньорите тип „сопаджия”, по-мек сте. Даже когато се оттеглихте от треньорството получихте куп подаръци именно от състезателите си.
 

- Да, вашите наблюдения са верни, мен състезателите ме обичат. Вероятно причината е, че и аз ги обичам. Като мои деца са.    

- Вие всъщност как се учехте на треньорския занаят през всичките тези години?

- Четях много и то специализирана литература. Без това не става. Трябва непрекъснато да се следят новостите.

- Как ви се струват сегашните треньори? Бихте ли ги посъветвали нещо? 

- Не, не бих си позволил да ги съветвам, а само ако някой ме попита. Прави ми впечатление обаче, че се прави следната фундаментална грешка – със състезателите от твърде ранна възраст започва да се води специализирана подготовка. Това, според мен, е неправилно. Първите 5-7 години от живота на плувеца трябва да са посветени на общата подготовка – усъвършенстване на плаваемостта, развитие на гръдната клетка, работа за обща издръжливост.         

- Вярно ли е, че сте имал проблеми при пътуванията ви в чужбина преди политическата промяна през 1989 г.

- Да, вярно е. Нека обаче да обясня защо стана така. Баща ми беше земеделец, последовател на лидера Никола Петков. Николапетковистите бяха едни от най-силните противници на комунистическия режим, който започна да се налага у нас след 1944 г. За това, че членува в Земеделския съюз на Никола Петков, а и не си мълчеше, баща ми беше подложен на тежки репресии. Изпратен беше в лагер. Слава Богу, оцеля. Аз обаче, като негов син, вече бях дамгосан като политически неблагонадежден.

- И какво? Не ви позволяваха да пътувате в т.нар. тогава капиталистически страни като треньор ли?

- Да. Веднъж ме пускаха, но друг път не. Мисля, че по онова време нямаше друг български треньор по плуване, който да е бил така често спиран да не пътува в странство поради политическа неблагонадежност, както се казваше тогава.

След 1989 г. дори разбрах, че за мен вероятно са писали доноси мои колеги. Поисках да си прочета досието и го направих наскоро. Оказа се обаче, че в досието ми е запазено само т. нар. картонче. Държавна сигурност ме е водила на отчет под псевдонимите „Плувеца” и „Син на бивши хора”.

От досието става ясно, а и други хора са ми казвали на ухо, че за мен са писани доноси, но така и не разбрах кой точно ги е правил. Има и нещо даже парадоксално в тази връзка.

- Какво е то?

- След като през 1985 г. на европейското първенство в София моите състезателки – Ваня Аргирова и Радосвета Чинкова взеха медали, трябваше да ме направят „герой на социалистическия труд” – знаете имаше такова звание тогава. Високо звание, а и се даваха пари...

- Как така? Някой обещал ли ви беше?

- Да, имаше един силен на деня партиен функционер на име Григор Стоичков, той беше обещал по принцип – треньорите, на които състезателите вземат медали в София го правим „герой на социалистическия труд”, така каза публично.

Вероятно поради политическата ми неблагонадежност не ме направиха, като куриозът беше, че наградиха масажистката на отбора, а мен не ме наградиха. Но минали работи, не се сърдя. Иначе съм „заслужил треньор”.    


Това е Ненко Джински

Дата на раждане: 8.01.1939 г.

Месторождение: Хисаря (Пловдивско) 

Професия: Треньор по плуване

Започва да плува: На 10 години

Най-изявени състезатели: Радосвета Чинкова, Ваня Аргирова, Антоанета Струменлиева, Румяна Каварджикова

В момента: Пенсионер 

Семейно положение: Женен, с две дъщери

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
nicoo

nicoo

29.01.2021 | 17:03

Жив и здрав да е още много години!

Отговори
3 0

Анкета

Допринася ли Гребната за добро качество на живот и активен отдих в Пловдив?