Следвайте ни

Митко Аргиров: За купата ни дадоха по един стенен часовник с кукувица

От градския комитет на ДКМС наградили играчите на Ботев с по една картичка ”Честита Купа”

viber icon
Митко АРГИРОВ, бивш футболист на Ботев 
Интервю на Илиян РАДКОВ


Героят на Ботев Пд от финала за Купата на България срещу Пирин - Митко Аргиров, се съгласи да разкаже пред Марица за спомените от онзи паметен мач, проведен на 5 май преди 36 години. Тогава жълто-черните победиха с 1:0 с негово попадение, което донесе и последния трофей във витрината на клуба. Намерихме бившия офанзивен халф в болница, но това не попречи да ни отдели от времето си. В стаята в болничното заведение „компания” му правеше бившият локомотивец Митко Балтаджиев.

Г-н Аргиров, за съжаление Ви намираме в болница. Как се чувствате?

- Смених си ставата. Искам да изразя моите сърдечни благодарности на екипа на д-р Анастас Белев и всички в Болница „Пълмед”. Грижеха се много добре за мен и моя приятел тук Митко Балтаджиев. Всички доктори, сестри и санитари са много грижовни. Много млади и кадърни хора.

- Ботев Пд ще играе  на финал за Купата на България. Вие бяхте герой последния път, когато отборът триумфира с трофея. Какво си спомняте от мача?

- Излязохме доста мобилизирани за този финал. Имахме сплотен и силен колектив. Бяхме се обиграли много добре и се надявахме да спечелим купата. Мачът обаче тръгна така, че почнахме да се браним и благодарение на Димитър Вичев се отървахме. По средата на първото полувреме стабилизирахме играта си. Ботев Пд, тогава АФД Тракия, се славеше с много силна контраатака. При една бърза такава малко преди почивката Костадин Костадинов центрира, а аз на първа греда от воле засякох в мрежата за 1:0. През второто полувреме се разиграхме и Гошо Славков, светла му памет, Краси Манолов и аз изтървах едно положение и не успяхме да вкараме ново попадение. Първата част беше за Пирин. Те също имаха много силни футболисти.

- Как се чувствате като човека, който донесе последната купа във витрината на клуба?

- Аз не мога да кажа, че съм герой, защото ние сме колектив не от 11 души, ами даже от 20 човека. Така че не се чувствам герой. Аз просто завърших една много силна година на АФД Тракия.

- Преди мача имаше ли нещо по-специфично около подготовката или режима?

- Никога не е имало сериозно напрежение в отбора благодарение на треньора ни Динко Дерменджиев. Просто той успяваше да настрои психически футболистите за дадения мач. Може да е имало лека напрегнатост преди финала, но не излизаш, сякаш трепериш и не знаеш какво да правиш. Бяхме си на режим, както си ходехме винаги на мача в София.

- Как ви се отрази тръбенето, че Ботев Пд ще е сигурен победител в спора?

- Наистина цялата общественост беше убедена, че ние ще спечелим. Но ние знаехме, че Пирин е качествен отбор. Предната събота играхме срещу тях за първенството и ги победихме с 2:1 или 1:0 за първенството. В този мач аз изтървах дузпа и бях решен да си го върна на вратаря им във финала, което се и случи.

- Къде отпразнувахте победата?

- След мача имаше колони от коли от двете страни на рейса. На стадиона ни подкрепяха  поне  2-3 хиляди фенове. След като се прибрахме, както винаги, празнувахме в бара на новотела.

- Празненството не премина ли по-еуфорично?

- Различното беше, че бяхме по-възбудени. Имаше повече танци и настроение.

- Имаше ли по-специално меню?

- Не, пиехме само уиски, както си пиехме и друг път. Нямаше и по-различно меню. Винаги след победа ходехме в ресторанта на новотела, а след това слизахме и в бара. Даже и Дерменджиев идваше с нас. Затова в това отношение той беше много голям психолог. На празненството с нас бяха още съпругите и приятелките ни, имаше и фенове.

- Нямаше ли допълнителна почерпка от някого?

- Винаги всеки от нас си плащаше сметката.

- С каква музика купонясвахте и кой беше най-деен на дансинга?

- Имаше дисководещ и оркестър и танцувахме в бара. Тогава в Пловдив нямаше толкова заведения. Пускаха се най-модерните и актуални хитове - тези на Бони М, Си Си Кеч и други. На дансинга всички бяхме активни.

- С какво ви наградиха за успеха и имаше ли специални премии?

- От градския комитет на ДКМС ни наградиха с по една картичка ”Честита Купа”. От разни предприятия ни дадоха различни сувенири. Получихме по един стенен часовник с кукувица. От Каменица ни подариха по един сервиз чаши за бира и други такива дребни неща. Допълнителни пари нямаше. Раздадоха ни премии от по 200 лв. Официалната ни премия по принцип беше 180 лв. Мислехме, че генералът ще даде нещо повече, но уви. По онова време нямаше спонсори. Дори и за победата срещу Барселона пак ни дадоха по 200 лв.

- След триумфа срещу Пирин Бл много от футболистите, включително и вие, получихте звание „Майстор на спорта”...

- Наистина е така. Доста хора станаха майстори на спорта и аз се майтапех с някои: Ех, хубаво, че вкарах гол, да ви направя Майстори на спорта.

Как се отнасяха феновете към вас?

- Тогава феновете бяха по-други, бяха истински фенове, говоря не само за нашите. Привържениците ни поздравяваха, независимо дали си ботевист, или локомотивец.

- С кого си разменихте фланелката след мача с Барселона?

- Аз размених своята с тази на Санчес. По онова време слагахме едни такива фланелки от тренировъчен екип, за да си пазим адидаса и да не го сменяме при размяна. Накрая видяхме, че всичките наши фланелки са изхвърлени в кошчето за боклук в съблекалнята на Барселона. Тези фланелки тежаха по 2
кг, когато са потни.

- Сега пред Ботев Пд има нов шанс да извоюва Купата на България...

- Желая им да спечелят трофея. Лудогорец е най-силният отбор у нас, но не е невъзможно да бъде победен.

- От доста години развивате бизнес. Защо не се отдадохте на треньорската професия?

- Да, занимавам се с обувки. Имам и магазин в "Гранда". Заедно с Митко Младенов пробвахме като треньори в няколко клуба, но като видях какво става, се отказах. Президентите поръчват музиката и като не ги слушаш например кой да играе, те гонят. Сменят ги като носни кърпички.

- Как върви работата Ви като учител по физическо възпитание?

- Преподавател съм в СУ „Христо Г. Данов” в "Кършияка". Така оползотворявам свободното си време. Имам СИП футбол и учим децата да играят.

- Учениците как се държат с Вас, след като знаят човек с какви успехи им преподава?

- Те не знаят много за мен. Може би техните баби и дядовци. Когато научат, проявяват уважение. След като им бъде казано, че съм играл срещу Барселона, Зико и Марадона, децата не вярват. Бащите им не ни познават, камо ли децата.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай