Любопитната история на най-малкия хокеен шампионат в света

Битката за титлата в ГДР се превърнала във вътрешноведомствен двубой на ЩАЗИ

Юлиян Ангелов

Под омразния сигнал на радиобудилника (I Got You Babe в изпълнение на дуета Сони и Шер някога пореше чартовете, но да го слушаш всяка божа сутрин...) в живота на метеоролога Фил Конърс настъпил 2 февруари. Поредният. Същият като вчера, че и по-завчера. 

Героят на Бил Мъри във филма "Омагьосан ден" изкара в градчето Панксатони 10 години, в продължение на които календарът показваше една и съща дата.

Два хокейни тима Динамо - един от Берлин, другият от Вайсвасер - се забиха в собствения си омагьосан кръг още по-безнадеждно. Цели две десетилетия. През цялото това време в най-висшата хокейна лига на Източна Германия играеха само два отбора. И никой друг. 20 безкрайни години, десетки мачове с втръснал съперник, на излъскани до зъбобол площадки. Добре дошли в най-малката хокейна лига в света. 

Но всичко по реда си.

Хокеят не се ползваше с голяма любов от върхушката на ГДР, но 50-те и 60-те не бяха най-лошите времена да се качите на кънките и да почнете да вкарвате шайбата във вратата. Своите пързалки получиха Берлин, Рощок, Ерфурт и други големи и важни градове. Хокейните клубове се раждаха, умираха и възкръсваха, а най-устойчивите влизаха в състава на Оберлигата на ГДР, не лош по сила шампионат с 6-7 постоянни участника. По-скромните оставаха във втора дивизия.

Възможно в такъв вид хокеят в Източна Германия можеше да продължи до обединението, ако през 1966-а правото да организира Олимпиада-72 не спечели Мюнхен. С всеки отлюспен претендент (Мадрид, Детройт, Монреал) по висшите етажи на ГДР растеше и увереността: тези Игри са отличен шанс пред очите на целия свят да покажем, че съседите ни не ги бива, и да демонстрираме колко са хубави нашите спортисти - "дипломати в тренировъчни анцузи" (а покрай това и медицинските лаборатории, но те са тема на други писания).

Именно затова, три години преди Олимпиадата, през април 1969-а, елитният спорт в ГДР бе разделен на две категории. По точни и ясни критерии - количеството на потенциалните медали. В крайна сметка нищо не потвърждава по-добре правилния курс в очите на шефовете като единици, суми и номера. Такава сметка удари върху типовете отбори. Логиката е кристално ясна: 25 спринтьори с кънки ще имат по-голямо въздействие върху медалите от 25 хокейни играчи.

Ето на какво залагаха в ГДР: лека атлетика, плуване, футбол, бокс, фехтовка, вдигане на тежести, мъжки хандбал, гребане, джудо, борба, конен спорт, колоездене, скокове във вода, стрелба, гимнастика, волейбол, биатлон, бобслей, фигурно пързаляне, кънки и ски-бягане... Футбол? Обществено-политическата му значимост беше очевадна. Федерациите, на които им провървя по-малко: баскетбол, тенис на маса - се лишиха от субсидии, потънаха в нищета, не можеха да купуват екипи на играчите, да плащат наемите на залите. Спортистите не бяха допуснати до Олипиадата и никой не се интересуваше от тяхната по-нататъшна съдба.

Авторите на книгата "Sport under Communism: Behind the East German ‘Miracle" дават нагледни цифри. За първата категория от спортове в началото отивали 60 процента от парите, а после ГДР увеличили - от 31.155 милиона марки, похарчени от спортните федерации през 1989 година, само 4.853 милиона са били дадени на втората категория.

Хокеят нямал шанс да вземе пари. Позиция за "нецелесъобразния и скъп спорт" изразил секретарят по въпросите на спорта Рудолф Гелман: "За построяване на социализма ние сме принудени да броим всяка марка. Но издръжката на хокейните отбори за година струва колкото купуването на два риболовни траулера. Разрешете да попитам, другари спортисти, кое за вас е по-важно: хокеят или риболовните кораби?".

Това звучало като присъда, ако не бяха старанията на могъщ застъпник - Ерих Милке, шеф на държавната служба по безопасност - ЩАЗИ.

Ръководената от Милке структура работила на нивото на най-добрите разузнавателни структури в света. Враговете на режима били изнамирани един по един, а отлично подготвени агенти шпиони били пращани във ФРГ, където от най-малката зацепка извличали много информация. ЩАЗИ имали страхотна мрежа от доносници - едва ли не всеки четвърти жител на ГДР бил свързан със спецслужбите.

Милке покровителствал футболния Динамо Берлин (ясно ви е защо сега това е най-мразеният отбор в Германия), но него го вълнувала и съдбата на хокейните отбори Динамо. Те влизали в обединението Динамо, шеф на което 34 години бил Милке. Благодарение на неговото влияние Ерих Хонекер издал декрет: професионалният статут на клубовете, прикрепени към силовото ведомство, се запазва. Армейските чиновници решили да не се набъркват в тая каша и в лигата останали само два отбора - Динамо от Берлин и Динамо от Вайсвасер (малък град близо до границата с Полша). Преди двата отбора имали и малко конкуренция, а сега били ек-ек в битката за титлата. И така двата тима играли 20 шампионата от 1970-а до 1990-а.

Било ли е това противостояние мечта? Холивудско изясняване на отношенията между най-силните? Разбира се, че не.

Хармут Никел, звезда на берлинското Динамо, разказва пред The Guardian: "Можете ли да си представите колко беше скучно това. Едни и същи играчи се срещат на ученически турнири, след това на юношески, а след това и като професионалисти". Що се отнася до Никел, адреналинът му се повдигал от преминаване в Берлин от Вайсвасер: "Беше страхотно. Но и много опасно. Феновете може да те замерят с бутилката изпита водка. Или да хвърлят снежна топка с камък в нея".

Дълго време тези отбори играели от 6 до 12 мача помежду си и шампионът се определял по общи показатели. Във втората половина на 80-те организаторите най-сетне заподозрели, че това е леко скучно, и изменили формата - появили серии, за победа трябвали два спечелени мача, после - 3. 

В началото хокеистите от Вайсвасер се наслаждавали на позицията си на дръзки аутсайдери. Те се справяли успешно с ролята на опозиция на столичния отбор, който бил заподозрян във влияние над реферите (понякога за това се прекъсвали и мачове от феновете). На откритата пързалка на провинциалистите идвали повече хора, отколкото в залата в Берлин. Първите пет титли отишли във Вайсвасер, но след това положението се променило. В крайна сметка Берлин спечелил 12 титли, а Вйсвасер - 8.

Вълната от промени, причинени от германската "мирна революция", отмила обичайната рутина. Витрината на социализма - спортът, се спукала. И отборите си отидоха, както и създателите им. Най-малката хокейна лига в света престанала да съществува. Двата тима Динамо били вкарани в първа Бундеслига, но след това пътищата им се разделили.

Лисиците (Lausitzer Füchse - наследници Вайсвасер) скучаят във втора дивизия. Берлинските Айсберен (Полярни мечки) станаха седем пъти шампиони на Германия.

И още дълго на мачовете в Източен Берлин по трибуните пеели: "Да строим! Да строим! Дайте да си построим по-добро бъдеще! Дайте да върнем Стената!".

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Допринася ли Гребната за добро качество на живот и активен отдих в Пловдив?