Следвайте ни

Кантона: Не съм бил фен, ударих един шибан идиот!

Великият французин би станал треньор само ако Юнайтед има нужда от него. Но те сега си имат Моуриньо

viber icon
Имах щастието да бъда един от тези, които слушаха диалога на Ерик Кантона и да участвам в него. Събитието "Една вечер с Кантона", организирано от Ман Юн в Борнемут, бе като цяло много странно. Сутринта Ерик прекара на сцената само 45 минути, а в останалата част от времето бе провеждан благотворителен търг, разреждан от време на време с изяви на стендъп-комик. Вечерта в "Лоури" (ресторант) бе различно. Комикът развличаше гостите до почивката, а след него проведохме повече от час с Кантона. Повечето въпроси бяха измислени по-рано, но феновете имаха възможност и да импровизират. Ето част от въпросите към Кантона, които ме заинтригуваха:

Кога решихте, че ще играете в Англия?
- Когато бях на 24. Във Франция искаха да приключа с футбола. Мишел Платини по това време беше национален селекционер Той ми каза: "Не може да окачиш обувките на 24 години". Но аз повече не исках да играя във френския шампионат. Той ми каза: "Струва ми се, че има страна, в която играят истински футбол. Това е Англия".
Оказах се в Шефийлд Уензди, където поиграх седмица. После им зададох въпроса: "Кога ще подписваме договора?". Отговориха ми, че ми трябва още седмица за проби. Аз казах - не. За тази седмица изиграхме контрола, спечелихме с 4:0, аз вкарах три гола. Треньор по това време на Шефийлд У беше Тревор Френсис, отличен играч на своето поколение.

- Но не толкова добър треньор?
(повдига рамене и се усмихва) Аз това не съм казал. После преминах в Лийдс (публиката дюдюка неодобрително и пее песента: "Ние ненавиждаме боклуците от Лийдс"). А после спечелихме лигата (още по-силни дюдюкания). След това отидох в Манчестър Юн, където прекарах най-добрите години от кариерата си. Обичам Ман Юн (одобрителни възгласи). Благодаря на Мишел Платини и Алекс Фергюсън.

- Алекс Фергюсън е бил най-подходящият за вас треньор. Имахте силна връзка едни с други, нали?
Той беше фантастичен треньор, тъй като е прекрасен човек. Той обича футбола. Много скромен и хуманен човек. Всеки ден ни мотивираше. Бяхме със 7-8 точки аванс, но той продължаваше да ни навива да побеждаваме.

- Кой ви вдъхновяваше най-много?
Имате предвид в детството? Баща ми. Той много обичаше тази игра. Беше вратар и по тази причина и аз започнах с ръкавици под рамката. Играех за отбор, с който побеждавахме с 6:0 или 7:0. Никога не докосвах топката. Мислех си, че трябва да съм на терена, за да вкарвам голове и да играя с кълбото. И така отидох в нападение. И започнах да вкарвам много, изключително много голове. Баща ми винаги е разговарял с мен като сър Алекс. Никога не ме хвалеше, но даваше да се разбере, че е така. Той ми казваше, че трябва още много да работя. Родих се през 1966 година и в детството ми Аякс беше много добър отбор. Харесвах Йохан Кройф, който беше легенда на този отбор. Той беше велик играч. Помня една негова фраза, която ми стана мото в живота: "Винаги трябва да си готов". Трябва да знаеш още преди да получиш топката, какво ще правиш с нея.

- Кой е любимият ви гол или момент на терена?
Много обичам да вкарвам голове, но ми харесва и да давам голови пасове. Това е като да подариш подарък на някого. Обичам да дарявам хората. Никога не съм вкарал своя гол-мечта. За мен голът е просто удар. Никога няма да стана треньор, но ако стана, бих тренирал отбори, които вкарват такива - прости и красиви, голове. Разбира се, имам гол, който е важен за мен. Това е попадението ми във вратата на Ливърпул. В последната минута. Във финала за Купата. Атмосферата беше неописуема. Не знам дали ще преживея нещо подобно отново.

- След този гол кариерата ви в Ман Юн почти приключи, а сега всички ви се възхищават. Какво ще кажете за кунг-фу удара срещу фена на Кристъл Палас?
Мисля, че беше много първично. Имах такива ситуации хиляди пъти, но така реагирах само веднъж. Това беше един добър ден. Чух един хубав цитат, който ми харесва: "Грешката е скрито желание". За някои тази постъпка е грешка, за мен това беше скрито желание. Не трябва подобни личности да се наричат фенове или запалянковци. Аз бих ги назовал просто хулигани. Аз никога не съм удрял фен, ударих шибан идиот. Но за това ме дисквалифицираха за 9 месеца.

- След наказанието се върнахте на терена в мач срещу Ливърпул, в който вкарахте гол и направихте дузпа. Какво чувствахте?
Разбира се, това беше великолепно чувство. Девет месеца само тренирах, нямах право да играя и в контроли. Тренирах по 10 часа на ден, но друго е да има мачове. Фергюсън повярва в мен и ме остави в отбора. Върнах предишното си ниво и сътворихме подвиг. Спечелихме дубъл (радостни възклицания).

- Какво чувствате, когато си спомняте времето в Ман Юн?
Прекарах в Юнайтед най-добрите години от живота си. След края им реших да обърна страницата и да започна нов живот. Не исках да съм заложник на миналото си. Футболът - това е наркотик. Всяка седмица, а понякога и два пъти си инжектираш тази вълшебна инжекция. Исках нещо по-различно. Актьорската игра не ми даваше този адреналин, но ме съживи.

- Някога били ли сте експерт по телевизията?
Никога няма да бъда експерт.

- Някога ще станете ли треньор на Манчестър Юнайтед?
Ако някога стана треньор, ще го направя само заради Юнайтед. Отборът обаче сега си има супер треньор. Моуриньо - той е победител.

- Скучаете ли по футбола?
Не скучая. Когато завърших кариерата си, исках да се заема с нещо друго. Гледам понякога мачове и си спомням с носталгия. Това е като да видиш момиче, което си харесвал преди 15 години - тръпката под лъжичката е същата. Като пенсионер съм изиграл само 3 мача по молба на приятели. За отбора на Гигс, за Марадона и за Зидан в Швейцария. И това е.

- Вкарахте ли в тези мачове?
Според мен… Да, вкарах.

- Да се върнем към актьорската ви кариера. Всички знаем "В търсене на Ерик" като най-добрата ви работа.
Придобих безценен опит, работейки с Кен Лоуч. Имахме идея, която реализирахме с три странички забележки в сценарий. Отидохме при Кен и той хареса идеята. Отне 2-3 години да се напише сценарият.
Когато дойдох на снимачната площадка, никой не знаеше за това, криехме го. Стив Еветс водел диалози с плакат с лика ми. Когато аз отидох към него, той изненадващо се обърна към мен и реакцията му беше непредаваема. Операторите бяха готови за сцената и я заснеха. Толкова истински емоции не можеш да изиграеш.

- Снимате се в много реклами. Много използват ваши снимки.
Мои снимки използват и затова си плащат. Живеем в свят, в който се опитват да ни кажат какво да облечем, как да изглеждаме. Аз често казвам - не създавам образ. Аз съм си аз, такъв съм. И вас съветвам - бъдете себе си.
Бил съм в различни ситуации и се водех така, както считах за нужно. И винаги така ще се водя. Естествено като мъж, защото аз съм мъж... Не, не просто мъж, аз съм Ерик Кантона (вълна от аплодисменти).

- Натъжава ли ви, че не сте спечелили Шампионска лига?
Разбира се, исках да я взема с Юнайтед. Не ми се получи. Но се опитахме. Нещо спечелихме, нещо загубихме.

- Приличате ли си със Златан Ибрахимович?
Той е великолепен играч. Силна личност. С такъв класен играч се надявам да спечелим много. Аз съм уверен, че той ще донесе много трофеи на Юнайтед.

- Кога говорихте със сър Алекс Фергюсън за последен път?
Не обичам да говоря с хората, когато не виждам очите им. Когато пристигнах в Юнайтед, говорихме, но не обичам да го правя по телефона. Това се отнася и за семейството ми и приятелите. Алекс Фергюсън е мой приятел, но не разговаряме с него често.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?