Следвайте ни

Дилема в тениса: Пари за децата или за заплати?

Професионалисти ли са състезателите на корта след навършване на 18 години според шефовете на БФТ, засега не е ясно

Професионалисти ли са тенисистите у нас след навършване на пълнолетие в очите на родната федерация? Въпрос, на който засега няма еднозначен отговор. 

Близо шест години в търсене на ясен отговор се е впуснал бащата на пловдивската тенисистка Александрина Найденова - Емил. Усилена кореспонденция с канцеларията на президента Плевнелиев и преписките с шефовете на родната федерация не довеждат до нищо различно от  общоизвестното.

Становището на Федерацията в лицето на генсека тогава Красимира Генова е следното - в БФТ няма състезатели на заплата, за да им се плащат и осигуровки.

"Вие можете да получавате трудово възнаграждение като състезателка, когато имате подписан договор за работа със съответен тенис клуб. С подобен подписан трудов договор Вие имате основание да бъдете осигурявана като служител на тенис клуба", това обясняват на дъщеря му Александрина Найденова от БФТ през 2013 година.

Не че нещо, но и шест години по-късно положението е същото - състезателите и от националния отбор нямат трудови договори с федерацията. Мъжете и жените, които играят за Купа "Дейвис" и Фед Къп, са обвързани с БФТ чрез договорни отношения за съответния кръг от първенствата. Тези договорни отношения уточняват техните задължения за включване в подготвителния лагер и състезанието, спазване на етичния кодекс и отговорностите им да участват в задължителните мероприятия по време на турнира. Състезателите от националните отбори за Купа "Дейвис" или Фед Къп получават предварително договорена еднократна награда за своето участие. Това са еднократни договори за награда, а не са трудови или граждански договори.

Лайтмотивът е, че всеки състезател би трябвало да има договор с клуба си от България и там да го осигуряват. Във федерацията не желаят да променят статуквото в това отношение и не черпят опит от други федерации.

Примерът с комшиите от Турция е много адекватен. Там състезателката номер 1 в ранглистата получава 150 000 евро годишна заплата, плюс осигуровки на всички турнири. Втората в ранкинга получава около 45 000 евро и така до номер 5 с 10 000 евро. Различното от у нас е, че тук не се плащат заплати, а в Турция федерацията прибира 20 процента от приходите от наградни фондове на състезателката.

В момента у нас се процедира по следния начин - на всеки турнир с награден фонд се правят удръжки авансово на 10 процента от спечелената от награден фонд сума, които в края на годината се декларират пред данъчните. Тенисистите предпочитат да не се осигуряват здравно, а да си правят годишна застраховка, която е много важна и при участия в чужбина. 

Изхождайки от факта, че тенисистите след 18 години са професионалисти  и получават възнаграждения от наградни фондове и рекламни договори, в БФТ са стигнали до извода, че няма нужда да се плаща и допълнително целево възнаграждение. Средствата на федерацията се разходват с идеята да се подпомогнат младите тенисисти, които да достигнат по класа професионалистите след време и сами да управляват живота си с финансиране от наградни фондове.

Държавната помощ за елитните тенисисти към момента се ограничава до каймака на спорта у нас. Например за предолимпийски цикъл преди олимпиадата в Рио де Жанейро много фанфари и гръмки фази спортният министър, професорът по синтаксис Мариана Георгиева, даде 100 хиляди лева за подготовка. Малко преди това  (октомври 2013 година) тя отпусна на Григор и 20 хиляди лева премия за титлата в Стокхолм. Само да вметна, че за този успех той взе от наградния фонд 95 700 евро, а самият награден фонд беше 530 165.

Когато обаче имаше нужда от държавни пари, те не дойдоха. Става дума за времената в началото на кариерата му - като юноша и при професионалистите. 

В дните, когато Димитров правеше първите си стъпки в професионалния тенис и когато например трябваше да отиде до Австралия за Australian Open, да отиде до САЩ за US Open. Когато печелеше много и значими титли при юношите и младежите, с което подсказваше какъв талант е. Но тенисът е скъп и жесток спорт - за да можеш да се надяваш да станеш нещо голямо, първо някой трябва да инвестира в теб - в екипировка, в самолетни билети и всякакви транспортни разходи, за да можеш да отидеш на големи турнири, да спечелиш някой мач, да покажеш, че си инвестиция, която има възвръщаемост. 

​Къде беше държавата в началото на кариерата на Димитров - помогна ли му? Даде ли му тласък, улесни ли го? Осигури ли му пари за самолетни билети, за да може да отиде на важни турнири? Не. По-жалкото обаче е, че държавата я няма и за "следващия Григор Димитров" - този, който сега ходи по юношески турнири, брои всяка стотинка, за да може да си позволи да стигне дори до корта, не говорим изобщо дали ще спечели.

Професионалисти ли са тенисистите у нас след навършване на пълнолетие в очите на родната федерация? Въпрос, на който все още няма еднозначен отговор. И към настоящия момент не е ясно дали по-важно е всичките пари да се инвестират в подрастващите тенисисти, които имат нужда от пари, за да стартират, или като заплати и осигуровки на големите.

Всъщност големите не се интересуват от дребнави неща. Те стигат до такава орбита, в която могат да отделят от парите си, за да се отблагодарят на родината си за помощта в зората на кариерата им, построявайки тенис школа. Така и примката около федерацията ще се разхлаби и ще настане време, когато ще има пари за всичко.

Това е пътят, май. Ех, мечти....

Юлиян Ангелов

Ръководител екип "Спорт"

Юлиян Ангелов от юни 1992 година работи в спортния екип на вестник "Марица". Към момента и за Спорт в marica.bg.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?