Следвайте ни

Да си спомним за най-лудия във Формула 1 - 26 г. от гибелта на Айртон Сена ВИДЕО

Вижте 10-те най-велики момента от кариерата на гениалния бразилец

viber icon

Първи май 1994 година се счита за най-черният в историяха на Формула 1. На този ден преди 26 години спортният свят изгуби Айртон Сена. Гениалният бразилец е считан за най-харизматичният шампион в лудата надпревара.

Славният бразилски пилот загина при зловеща катастрофа на пистата „Имола” в Сан Марино, но до ден днешен продължава да живее в сърцата и спомените на спортните фигури. Представяме ви 10 от най-впечатляващите моменти в славната му кариера.

1. Гран При на Монако, 1984

Айртон Сена започва внушителния си път във Формула 1 през 1984 г. след триумф в британската Формула 3. Кара тестови обиколки за отборите на Уилямс, Макларън, Брабам и Толеман, преди да направи дебют за последния на пистата в Бразилия. Скоро се нарежда на места, даващи точки, макар болидът му да е средняшки.

Състезанието, което наистина оповестява гръмко появата на Сена в елита на автомобилните спортове, се явява шестият му старт - Гран При на Монако. В квалификацията се нарежда на 13 място, но дъждовното време в онази неделя обръща всичко с главата надолу. Сена показва невероятно каране и стремеж да се надпреварва с някои от тогавашните големи звезди на Ф1. Само червеният флаг, който преждевременно дава край на състезанието, го спира да отнеме лидерството от французина Ален Прост в 32-ата обиколка, а защо не и да спечели…

В края на деня вече никой не пита „Кой е този тип?”. Вместо това въпросът във всяка уста е: „Кога Сена ще стане световен шампион?”.

2. Гран При на Португалия 1985

В хода на кариерата си във Формула Айртон Сена печели 65 пъти полпозишън. Първият от тях идва на пистата в Ещорил през 1985 г., когато в квалификацията е с четири десети по-бърз от Ален Прост с Макларън, при това в едва второто си състезание за новия си тим Лотус.

Гран При на Португалия също минава под дъжда – условията, които винаги са изваждали най-доброто от Сена и определят безспорните му качества на пилот. Бразилецът води триумфално от старта до финала, увеличавайки толкова разликата от останалите болиди, че само вторият Микеле Алборето се отървава от унизително изпреварване с цяла обиколка. И все пак Ферари минава финала над минута след карирания флаг, оповестил Сена за победител.

 
В хода на сезона той записва общо седем полпозишъна. За съжаление в онзи сезон отборът на Лотус е далеч от славните си времена и бразилецът успява да постигне само още една победа, като в други седем състезания не успява да завърши. Това го оставя на четвърто място в класирането при пилотите… но славата изглежда на хоризонта.

3. Гран при на Испания, 1986

Въпреки че вторият сезон на Сена с Лотус е по-добър от първия, победите му отново са само две, което отново го нарежда четвърти в крайното класиране при пилотите през 1986 г.

Наистина жалко, тъй като кампанията му започва отлично с второ място в Бразилия, а след това идва брилянтна победа в Испания на пистата Херес. Сена стартира пръв, но този път няма доминация, а задочен трибой с Найджъл Менсъл от Уилямс и Ален Прост от Макларън.

Бразилецът губи лидерството си в 40-ата обиколка от значително по-бързия Менсъл. След това минават доста обиколки в преследване на новия водач, като в същото време той трябва да брани второто си място от постоянните набези на връхлитащия отзад Прост. Тази битка на два фронта нагледно показва, че Сена има необикновени качества, каквито рядко се срещат при останалите пилоти.

 
В края той дочаква своя шанс, след като Менсъл влиза в бокса в 62-ата обиколка. Сена се възползва и печели с преднина от едва 14 хилядни от секундата. Това е третият му триумф до този момент. След състезанието споделя, че това е единствената победа, за която е „трябвало да се бори”. И той наистина се бори със зъби и нокти!

 4. Гран При на Монако, 1988

През 1988 г. Айртон Сена отива в Макларън, което го прави съотборник с бъдещия си най-върл конкурент на пистата – Ален Прост. Най-после сяда в кола, която е способна да му донесе шампионската титла. Дали обаче няма да му застане на пътя двукратният световен шампион Прост?

След дисквалификация в Бразилия заради нередовна промяна по колата преди старта, Сена побеждава в Сан Марино, за да подгони голямата си цел. Следващото състезание е в Монако, където в квалификацията бразилецът прави най-бързата си обиколка в кариерата си. Толкова е бил погълнат от стремежа си, че по-късно признава:

„Изведнъж разбрах, че вече не пилотирам болида съзнателно. Карах по инстинкт. Чувствах се в друго измерение, все едно бях в тунел”. Печели полпозишъна с впечатляващата преднина от 1.427 секунди пред Прост.
В самото състезание Сена води до 66-ата обиколка с разлика от 50 секунди, когато губи за миг концентрация, завърта се и изхвърча от пистата. Това му служи за поука, че и най-добрите не са застраховани от провал. Все пак Сена печели половината от надпреварите (8) през сезона (при 7 победи за Прост) и това се оказва достатъчно да вдигне първата си световна титла…

5. Гран При на Япония, 1988

През 1988 г. на пистата Сузука Айртон Сена е на полпозишъна, току пред своя съотборник Ален Прост. Малцина мислят, че крайната победа може да се изплъзне на бразилеца, когато на самия старт болидът му блокира. Все пак, Сена подкарва колата с доза късмет и помощ от лекия преден наклон на трасето, но вече е чак на 14 място. Много от пилотите биха се предали при това положение, но за Сена това се оказва най-големият стимул. „Мислех, че всичко е приключило, но бързо си върнах ритъма, ставах все по-бърз, и по-бърз. Помогна ми и ситният дъждец, който направи пистата хлъзгава и рискова за конкурентите”, казва после пилотът.

За Сена това си е като дар от боговете. Бразилецът успява да настигне и изпревари всички пред себе си, включително и Прост. В 28-а обиколка си връща изгубеното на старта лидерство, което запазва до финала. Осмата победа за сезона на Сена означава, че подобрява предишния рекорд от седем успеха на Джим Кларк (1963) и Прост (1984). Това ще го нареди сред най-славните пилоти за всички времена. Но по-важната награда за него е първата световна титла (с 3 точки повече от Прост в крайното класиране), дошла именно с тази паметна победа на „Сузука” в Япония.

6. Гран При на Япония, 1990

Враждата между Сена и Прост, пламнала на Гран При в Сан Марино, гори повече от година, макар французинът да е вече част от отбора на Ферари. В навечерието на предпоследното състезание за сезона през 1990 г. на „Сузука”, Сена има предимство от 9 точки пред Прост в класирането при пилотите. Бразилецът отново извоюва полпозишън, но въпреки това не е доволен. Според него стартовата решетка давала повече предимство на втория болид, а в случая - за Прост огромно предимство, при влизането в първия завой. Сена се обръща към длъжностните лица за пренареждане на решетката. Те се съгласяват, но президентът на федерацията на Формула 1 Жан Мари Балестр забранява промяната.

Афектираният Сена се заканва, че няма да отстъпи позиция, независимо от последствията. И белята се случва – на прословутия първи завой двамата се удрят и отпадат от надпреварата, а първото място печели пилотът на Бенетон Нелсън Пикет. Този развой означава, че кръг преди края Сена си осигурява втората световна титла, две години след първия триумф.

Прост се опитва да хвърли сянка върху успеха му със злостни изказвания като: „Той е човек без ценности”. По думите му, тактиката за състезанието му е „отвратителна”.

7. Гран При на Бразилия, 1991

Айртон Сена винаги е бил горд от бразилския си произход, винаги празнува успехите си окичен с националното знаме. Но въпреки впечатляващите 27 победи до 1991 г., има едно състезание, което тепърва трябва да спечели. Може би най-важното от всички – онова пред своя публика на пистата „Интерлагос” в Сао Пауло.

Този пропуск в списъка с постиженията му е поправен във втората надпревара от сезона през 1991 г. Сена печели полпозишън, оставяйки зад гърба си дуото на Уилямс Рикардо Патрезе и Найджъл Менсъл. А прогнозата за времето сочи облаци и дъжд – все добри знаци, че бразилецът най-накрая ще постигне дълго чаканата победа у дома. Добър старт за Сена и бавен пит стоп за Менсъл слагат победата на тепсия за бразилеца.

 
Никой тогава обаче не разбира, че скоростната кутия на болида му се поврежда. В оставащите 20 обиколки колата остава без трета и пета скорост. Това принуждава Сена да закове на шеста скорост в последните 7 обиколки. Това води до огромно физическо натоварване върху пилота, който все пак намира сили да спечели състезанието. Когато спира колата, той е толкова изтощен, че не може сам да излезе от Макларън-а. Хората от неговия екип го изваждат с мъка - изпаднал в треска и скован от мускулни спазми.  

„Чувствах се длъжен да спечеля в Бразилия, затова натегнах колата докрай, независимо какво ще стане”, казва Сена, докато го карат с медицинска кола до подиума, където едва държи бразилския флаг.
Победите в хода на сезона му носят третата световна титла, с голяма преднина пред Менсъл. Едва ли обаче нещо преди това може да се нарече по-внушително или по-героично от това, което той прави в този ден на „Интерлагос”.

8. Гран При на Монако, 1992

Сена завоюва две поредни титли през 1990 и 1991 г. с Макларън, когато наистина е в стихията си. Но нещата във Формула 1 могат винаги да се преобърнат неусетно. На следващия сезон бразилецът е под напрежение, а везните се накланят в полза на Уилямс и Найджъл Менсъл, който печели първите пет състезания за годината.

Британецът е на полпозишъна и в Монако, но там за властелина на княжеството е смятан Сена. Скоро бразилецът става втори, но болидът на Менсъл тази година е прекалено бърз – бавно и сигурно той трупа солидна преднина.

 
Повратният момент идва осем обиколки преди края, когато Мнесъл е принуден да влезе в бокса заради проблем с волана. Сена излиза начело, но гумите са износени до краен предел. Макар Менсъл да е далеч по-бърз, така и не успява да изпревари лидера в малкото оставащи обиколки. Сена използва всяка частица от своя талант, всяка капка опит, за да грабне победата. След края самият Менсъл е впечатлен от „фантастичното” каране на Сена в този ден.  

9. Гран При на Европа 1993

Някои определят представянето на Сена на „Донингтън” през 1993 г. като „карането на десетилетието”. Други обаче му сипват доза несправедливост.

Трасето отново е мокро, точно както в деня на 1984 г., когато новобранецът блесва в Монако в дебютния си сезон. Сега Уилямс доминира, а Ален Прост и Деймън Хил са окупирали първите две места. До края на първата обиколка Сена излиза на върха, макар да е останал пети след старта. Вижда се талантът на бразилеца да пробива в трудните и постоянно променящите се за него условия, и в същото време даващи предимство на конкурентите. Прост прави седем пит стопа при само четири за Сена, като не броим един провален, понеже екипът му в бокса не е готов да го приеме.

Тогава бразилецът преминава транзит, за да се върне на пистата. Оказва се, че зоната на бокса е пряк път и така без да иска, Сена записва най-бързата обиколка в надпреварата. Единствено Деймън Хил не е изпреварен с цяла обиколка, но изоставането му е цели 83 секунди. Изумително – по всички параграфи.   

10. Гран При на Австралия 1993

Състезанието в Аделаида слага край на сезон 1993 г., като се явява последен старт за Сена с Макларън след шест години. Това се оказва - макар все още никой да не подозира – последната 41-а победа на Сена във Формула 1.  

Сена стига до полпозишън за първи път от Гран При на Канада през 1992 г., като прекъсва 24-те поредни на доминиращия Уилямс. След три опита за старт на състезанието Сена се откъсва напред остава начело до самия край – побеждава с 9 секунди преднина пред Ален Прост, за когото това е последен старт във Формула 1. Всички виждат една красноречива демонстрация на неповторимата класа на Сена.

 
На следващата година Сена сменя Прост в Уилямс, но новото предизвикателство започва трудно. В първите си два старта в Бразилия и Япония той не завършва, което го опира до стената за състезанието на „Имола” в Сан Марино. Идва 1 май 1994 г, фаталният ден за Айртон Сена. Навярно най-тъжният в историята на Формула 1, в който приказката на бразилеца приключва преждевременно с трагичен край.

Дончо Донев

Дончо Донев

Журналист - екип "Спорт"

Дончо Донев е завършил Английската гимназия в Пловдив, а след това ПУ Паисий Хилендарски специалност "Българска и английска филология". В екип "Спорт" на "Марица" е от март 1999 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?