Следвайте ни

Българин е капитан на Байерн под носа на Хитлер

Михаил Лозанов вкарва два гола във финала за купа "Бавария" на Мюнхен 1860, любимия тим на фюрера

viber icon
Автор: Илия КАПИТАНСКИ

Баварците са много горди хора, дотолкова, че не признават особено постиженията на чужденците, дори на тяхна територия. Например мнозина изобщо не знаят, че Емил Костадинов е играл в любимия им футболен „Байерн“ (Мюнхен). Същият Коща, както те сами го нарекоха, който „уби“ французите на стадион „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 г. Не помнят и едно друго име -
Михаил Лозанов.

А този българин е бил капитан на „червено-белите“, при това по времето, когато Адолф Хитлер управлява Германия и никак не харесва чужденците.
Лозанов е централен нападател на „Байерн“ в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време българинът, който е от Перник, е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на баварците.

„Много пъти са ме питали как така чужденец е бил избран за капитан на най-силния днес германски отбор по времето, когато на власт е Адолф Хитлер, разказва Магда, дъщерята на Михаил Лозанов. Истината е, че баща ми никога не е имал проблеми с властите в Германия. Избрали са го за водач на отбора, защото са оценили качествата му на футболист“.

Тук идва една подробност - че тогава „Байерн“ не е бил този колос, който е сега. А любимият футболен отбор на Фюрера е бил „1860 Мюнхен“.

Лозанов бележи гол след гол и става шампион на провинцията. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега.

„Баща ми не е спечелил никакви пари от футболната си кариера. Всичко е било от любов към играта. Футболистите са били аматьори и играели в свободното си време“, разказва още Магда десетилетия по-късно.

От този баварски идеализъм към днешна дата не е останало почти нищо. Байерн е машина за пари, за колоса работят още Михаил Лозанов и колегите му от онова време. В музей, който генерира приходи от билети, има запазено място за водения от българина тим.

"Баща ми не говореше много за себе си и кариерата му в Байерн, признава Магда Лозанова. Беше по немски педантичен, това беше усвоил от живота в тази страна. Внимаваше какво обещава и държеше на думата си. Гордееше се с мачовете си за България".

Лозанов в никакъв случай не е някакъв емигрант, а милее за родината, като дори е национал на България. В семейството му от поколение на поколение се предава историята за един мач срещу Турция, игран през 1932 г.

Преди това нашият отбор е станал балкански шампион в Белград, но турците не участват на турнира. България трябва да победи и този отбор, за да докаже на всички, че е най-силна на Балканите. С тази цел се урежда приятелски мач в Истанбул. Нашите са сковани от напрежение и играта им не върви.

Съперникът повежда в резултата с 2:1, а балканските шампиони изглеждат разколебани. Тогава се случва нещо неочаквано. Преди изпълнение на център-нападателят Михаил Лозанов събира съотборниците около себе си и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем?!“. После запява химна „Шуми Марица окървавена“.
България се вдига на щурм и печели мача с 3:2 пред онемелите турски трибуни.

Посрещането на българите в София след спечелената Балканска купа е незабравим момент за Михаил и съотборниците му. Ето как описва събитието репортер на тогавашния вестник "Спорт":

"Едно хилядно множество е задръстило перона. Град от цветя се изсипва върху националните герои. Хиляди гърла цепят въздуха с неудържимо "ура". Мнозина плачат. Играчите са понесени на ръце. Хиляди целувки се засипват по челата им. Всеки се притиска да ги доближи, да ги прегърне. Скъпи славни деца на България! Колко радост, колко утехи и надежди донесохте вие!".

Михаил Лозанов започва да играе футбол в Перник. Роден е в малкото село наблизо Люлин. "Руснаци, които работели в мината, донасят футбола в Перник, разказва Магда Лозанова. Баща ми започва да играе като дете в местния Кракра. След това е футболист на Моравска Славия Бърно (като студент), Байерн и Левски. Прякорът му е Танка, защото е неудържим за противниковата защита. В един мач даже чупи гредата със здрав шут с топката.

За Левски има 79 мача и 43 гола в първенството. Двукратен шампион на България и носител на купата на страната през 1933 и 1937 г. Има 38 мача и 10 гола за "А" националния отбор (1931-1939). Дебютира на 19 април 1931 г. срещу Югославия (0:1). Последния му мач е на 22 октомври 1939 срещу Германия (1:2). Носител на купата на БОК през 1931 и на Балканската купа през 1932 и 1935 г. Отбелязва решителните голове за нашия отбор на финала на Балканската купа през 1935 г. и на практика осигурява трофея за България.
Заедно с Асен Пешев - Капуй и Асен Панчев, Лозанов прави страховита нападателна тройка, която респектира не само противниците на "сините" у нас, а и отборите, които се изправят срещу националния ни тим.

Пазим негови купи и отличия, за някои от тях не знаем кога ги е печелил, разказва дъщеря му. След като спря да играе, дълги години работи като специалист по минно дело. Непрекъснато му предлагаха да вземе апартамент в София, но той си обичаше Перник и не искаше да живее в столицата"./Марица

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?