Следвайте ни

Ангел Кодинов: Избягах от волейбола, за да започна с кану-каяк

Ангел Кодинов, един спортист със светло бъдеще, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е роден в Пловдив, подобно на единствения ни спортист, завоювал два златни медала на едни и същи олимпийски игри - иконата в кану- каяка и настоящ президент на родната федерация Николай Бухалов. Кодинов бе най-младият ни представител на последната олимпиада в Рио преди три години. Има медали от планетарни и европейски шампионати за юноши и младежи. Последните дойдоха преди около месец от първенството в Румъния – на 200 и 1000 метра. След това 22-годишния ни талант постигна най-големия си успех - пребори се за сребърно отличие на световното за мъже в дисциплината 500 метра едноместно кану. Това се случи в меката на водните спортове – Унгария.

- Здравей, Ангеле! Първо да ти честитим рождения ден, на 4 септември стана на 22 години. Как си? Успя ли да релаксираш, макар и за кратко, след световното в Сегед?
- Да, починах си. Вече отново започна подготовката.

- Къде избра да почиваш?
- Бях за 3-4 дни с колеги в Созопол.

- Достатъчно ли е толкова време?
- Няма повече време, нямах избор.

- Спечели сребърен медал – сензацията на световното първенство в Сегед на едноместно кану. С каква нагласа отиде на шампионата? Беше ли готов за тази сензация?
- Реално нямах такава нагласа. Даже преди финала не си бях взел екип за награждаване. Наложи се да взема от моите колеги и треньори. Имах голямо желание да успея да спечеля квота на 1000 м, но така се случи, че след финала на 500 м получих медицинска помощ, защото изразходването беше твърде голямо. Три часа по-късно беше полуфиналната гонка, която ме изпрати в третия финал на 1000 м на следващия ден. Там успях да спечеля самата гонка с доста големи имена – с бронзовия медалист от 2012 г., трикратен световен шампион от Узбекистан, бронзовия медалист на 500 м. Смятам, че беше една добра гонка. В момента всичко гледа към Токио.

- Каква е конкуренцията при мъжете?
- Конкуренцията при мъжете е почти същата, както при състезателите до 23 години. На първенството до 23 г. световният шампион на 1000 м победи на първата квалификация в Германия тройния олимпийски шампион, който всъщност стана световен първенец на 500 м при мъжете. Смятам, че конкуренцията е доста голяма. Тази година успях да спечеля три медала с много лишения и много работа.

- Кои са страните, които диктуват модата в този спорт? Къде се намира България на картата на кану-каяка?
- В кануто специално най-силни са Германия, Чехия, Бразилия, Украйна, Полша. Реално България в момента има шанс да се нареди до тези страни като лидери.

- Къде изчезнаха Русия и Румъния, които в миналото имаха безспорни асове?
- Момчето от Румъния, което спечели квота на миналата квалификация през 2016 г. в Дуисбург, също гребеше. Той успя да стигне до четвърто място на полуфинал, което му отреди да отиде във финал „Б“. Не можа да се пребори за квота. Абсолютно същото се получи с руснака. Той е бронзов медалист от Рио, но този път беше на „Б“ финал.

- Всичко това предполага, че вече има много голяма равностойност в кануто и медалисти могат да останат извън финала. Имаш ли шанс за поправка до Токио? Доколкото знам, има допълнителни квалификации.
- Има две квалификации през месец май 2020 г. Всичко е насочено към тях. Затова подготовката ми започна толкова рано. Налага се още в началото на годината – през януари да се гребе, а не както е по принцип в края на февруари. Получава се така, че самата подготовка трябва да се изтегли много рано, за да се подготвим и през май да бъдем в доста добра форма.

- Трябва да стигнеш по трудния начин – така е решила съдбата.
- Абсолютно! Съдбата отново реши по този начин да ме изпита.

- Връщам те пак към състезанията в Сегед. Кое надделя в крайна сметка – радостта от спечеления медал или разочарованието от пропуснатата възможност да вземеш квота за игрите в Токио?
- Реално за мен разочарование няма. Медалът така ме зареди, че самото спечелване на квотата остана на заден план. Отличието ме мотивира веднага след края на финала на 500 м да помисля как ще успея да се преборя за спечелването за квота догодина.

- На Олимпиадата в Рио ти беше най-младият ни представител. Какво научи на тези игри? Ще се чувстваш ли по-добър, ако дай боже, стигнеш до Токио? С какво Рио ще ти е помогнало по пътя?
- Сега наистина си правя равносметка за Рио. Тогава бях много малък, на 18 години. Сега, четири години след Рио, вероятно ще е много по-различно. Натрупал съм голям опит в този период. Мисля си, че бих успял да се представя доста по-добре, ако спечеля така мечтаната квота.

- Кое прави Олимпийските игри по-различни от другите състезания?
- Вероятно не съм го казвал само аз и сигурно ще повторя много хора. Олимпийските игри нямат равни с друго състезание. На тях всеки има своя шанс да блесне и да успее да направи нещо невиждано досега.

- Кое е най-важното днес като качества и като психика за елитното кану?
- Много дисциплина, много лишения, много упоритост в тренировките. Сами видяхте, че в цялата гонка на 1000 м на световното първенство почти всички състезатели до края бяха заедно. Ако не се лъжа, от последния до първия завършиха на 4-5 секунди разлика, което е невероятно.

- Като цяло доволен ли си от сезона? Нека припомним, че освен сребърното отличие от Сегед, завоюва и два бронзови медала на 200 м и на 1000 м на световното първенство за младежи до 23 години в Румъния.
- Сезонът беше почти успешен. Единственото, което не успях да постигна е да спечеля квота, но лично за мен медалът при мъжете замества тази квота.

- Да те върнем в началото на спортния ти живот. Играл си волейбол във „Виктория Волей“ – кажи нещо за този период. Нов клуб на картата, бил си част от модата тогава…
- Абсолютно, да. Когато започнах да се занимавам с волейбол, залата на „Виктория“ беше много близо до моя дом в Пловдив. Родителите ми имаха желание да се занимавам с някакъв спорт. Близостта до вкъщи им грабна погледа, а аз бях много малък. Но така се получи, че като влязох в спортното училище в седми клас, разбрах, че волейболът не е моят спорт.

- Къде се скъса връзката между Ангел Кодинов и волейбола?
- Беше доста отдавна, но доколкото си спомням, имаше едно състезание. То е единственото, на което съм участвал. Нямам представа какво беше даже. На него ние не можахме да спечелим първия мач и отпаднахме. Вече ми беше ясно, че въобще няма да се занимавам с волейбол. Дори не ми доставяше удоволствие. Така едно лято след този злополучен мач спрях да ходя на тренировки, без знанието на родителите ми. Мина лятото и беше време да се връщаме в училище. И отново без знанието на родителите ми, отидох на гребната база, където един мой приятел тренираше. Отидох просто да гледам тренировката. Запознах се с треньори. Казах, че ми харесва как изглежда самият спорт, водата и т.н. Организирахме нещата, казах на нашите и те ме записаха в кану-каяка.

- Те са бивши гребци, но ти не се допита до тях, когато отиде, така ли?
- Не, те не знаеха. Нямаха представа, че въобще знам какво е кану-каяк. Имаха едно обръщение към мен тогава. Казаха ми да внимавам много как ще ги представям, понеже всички ги познават в този спорт. В началото не обърнах голямо внимание на тези думи, защото нямах представа, че ще се задържа в кану-каяка по този начин. Но сега вече е друго.

- Предполагам, че сега вече са доволни от представянето ти.
- Да ви кажа честно, родителите почти никога не са доволни. Но това е съвсем нормално.

- Кои са треньорите, които са допринесли най-много за израстването ти в този спорт?
- Започнал съм с Владимир Генов, който от тази година вече не е мой треньор. В момента работя с един треньор, който е българин, но е израснал в Русия – Василий Буков. Помогна ми доста тази година, още от зимата. Водихме заедно подготовка в Приморско на река Ропотамо. Но те се прибраха в Русия, а аз останах сам вкъщи в Пловдив. Наложи се баща ми, заедно с майка ми, да ми помагат по време на тренировките – да ме следят, да ми засичат времена и т.н. Бих казал, че годината беше доста трудна заради този факт, че общо взето останах сам, но благодаря на всички, че помагаха с каквото могат. Треньорът беше неотлъчно до мен по телефона, реално всеки ден обсъждахме тренировки, как се чувствам, как е минал денят.

- Световното първенство за юноши в Португалия, където стана трети ли беше шампионатът, който отвори вратата към мечтите за голяма кариера в кануто?
- В интерес на истината през 2014 г. станах 12-и или 13-и на световното първенство за юноши. На следващата година бях доста по-готов физически, което е и нормално за последна година при юношите. Така се представих, че още от предварителните гонки, видях, че постигнатото време е доста бързо. Дотогава никога не бях записвал такова време. Видях реално, че имам шанса да спечеля медал. Даже си мислех и за по-напред, но така се получи, че лидерът, който стана световен шампион, беше доста бърз. Същата година – 2015-а спечели и бронзов медал при мъжете на 1000 м. Победи ни силно във финалната гонка на 1000 м в Португалия.

- Коя е любимата ти дистанция?
- 1000 м.

- Как преминава един твой ден?
- Сутрин ставам около 7:30-8:00 часа. Особено в горещите дни е неизбежно да станеш по-късно, защото просто температурата не позволява да се провежда тренировка. Следва закуска, минават около час- час и половина и отивам на тренировка. Там тренирам около час и половина до два. Прибирам се, почивам, обядвам и следобед съм отново на тренировка около 16-17 часа, в зависимост от времето. Заниманието отново продължава около два часа и обратно вкъщи да почивам.

- А колко време ти отнема за възстановяване?
- По принцип тренирам по план. Имам един цял почивен ден в седмицата и два дни с по една тренировка. Останалите са с по две занимания.

- Има ли достатъчно добри условия у нас, за да се развие един талант като теб? Говорим за база, финансиране, лодки…
- Липсва една много важна част от канала в Пловдив – вторият канал, който е за загряване. Иначе финансово е доста трудно, но успееш ли веднъж да се докажеш пред министерството, те не биха ти обърнали гръб, за което много им благодаря.

- Освен в Пловдив, имаш ли лагери извън страната? Подготвяш ли се в чужбина?
- Почти всяка година водя зимна подготовка в Гърция, когато тук е много студено и почти навсякъде водата е замръзнала. Иначе ходя и в Приморско. В други страни не съм бил на лагери.

- Президент на федерацията е един легендарен български спортист и двоен олимпийски шампион – Николай Бухалов. Какво си говорите с него като се видите? Искаш ли му съвети? Той насочва ли те?
- От него получавам окуражаващи съвети, когато имам някакви затруднения с нещо. И той е пловдивчанин като мен, и често се виждаме на гребната база.

- Гледал ли си негови състезания?
- Абсолютно всички, които ги има качени в Интернет.

- Какво най-много ти харесва в неговия стил, от поведението му в лодката?
- Просто гледам и се възхищавам. Второ такова гребане няма никъде. Гледал съм много стари гонки и никъде няма такъв гребец като него!

- С кого споделяш проблемите си, щастливите моменти, разочарованията?
- По-често с приятели, със семейството.

- А как преодоляваш разочарованията?
- Повече се затварям.

- Кога се чувстваш щастлив?
- Когато съм на стълбичката.

- Какво искаш да постигнеш?
- Засега мечтата ми е отново да бъда на Олимпиада и дай боже да вляза сред първите осем, за да се боря за медали.

- Ясно ли е къде ще бъде квалификацията, която може да ти даде право на участие в Токио?
- Ако не се лъжа, първата квалификация е в Дуисбург в началото на месец май. Втората е в Рачице, Чехия малко по-късно.

- Фаталист ли си? Имаш ли си специални ритуали?
- Да. В лодката винаги съм с обувки и държа винаги преди гонката да са чисти, понеже ми се е случвало да се подхлъзна на тренировка, когато не са избърсани, както трябва. Това е единственото нещо.

- Голяма част от елита ли са с обувки или повечето са боси?
- Има и такива. Всеки както му е удобно.

Юлиян Ангелов

Ръководител екип "Спорт"

Юлиян Ангелов от юни 1992 година работи в спортния екип на вестник "Марица". Към момента и за Спорт в marica.bg.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?