Следвайте ни

17 ноември и четвърт век тишина

Тези, които ни донесоха най-голямата радост, пратиха футбола на дъното

viber icon

Днес се навършват 25 години от един от най-великите мачове в историята на футбола ни. По значимост победата над Франция на 17 ноември 1993 г. се равнява на тази над Германия на световните финали в САЩ, която ни осигури бронзовите медали и лудата българска радост.

Всъщност успехът на 10 юли 1994 г., който изкара един народ на площадите и го накара да забрави за мизерията на прехода, продажните политици, корумпираните ченгета и магистрати, нямаше да го има, ако не бе подвигът на Парк де Пренс на Христо Стоичков и компания.

Милиони българи пред телевизионните екрани слушаха пораженческите финални думи на коментатора как пропускаме поредния голям форум и как трябва да се вземат драстични мерки за издигане на футбола у нас. Точно тогава звездата на петлите Давид Жинола бърка фатално, а Любослав Пенев с феноменален пас намира Емил Костадинов, който през закъснелия шпагат на Базил Боли прострелва Бернар Лама и открива хоризонта на лудата българска радост.
Тази радост има своя апогей седем месеца по-късно с победата над Германия. Милиони излязоха на площадите по градове, села и паланки, забравяйки за униженията, на които ги подлага продажната политическа класа. Тогава и само тогава българският народ бе обединен от радост. Радост, по-голяма от приемането ни в НАТО и Европейския съюз, и от премахването на Шенгенските визи.

Радостта, макар и в по-малка степен, продължи и на уникалната победа над Германия в европейска квалификация през юни 1995 г. На финалите в Англия приказката на звездния тим свърши. Тя преживя и своята агония на Мондиала във Франция през 1998 г. При завръщането си от Париж тогавашният национален селекционер Христо Бонев през сълзи каза: "Сега наричате представянето ни във Франция провал. Аз пък ви казвам, че самото класиране бе геройство. Ще видите, че и след 20 години националният ни отбор няма да види световни финали". За съжаление Зума се оказа прав.

Момчетата от златното американско лято получиха заслужено признание. Христо Стоичков, капитанът Борислав Михайлов, Красимир Балъков, Йордан Лечков и останалите бяха почти обожествени. Пред имената им се слагаше "героят от САЩ 94".

25 години след епопеята на Парк де Пренс футболът ни е на дъното. И по ирония на съдбата в негови гробокопачи се превърнаха тези, които ни донесоха най-голямата радост. Четвъртите в света яхнаха любимата игра и почти я приватизираха за лична употреба. Борислав Михайлов управлява БФС по корейски модел, обслужвайки само силните на деня и политико-икономически проекти. Тези, които се опитват да протестират, буквално биват смачквани.
Националният ни отбор не е видял голямо първенство през управлението на Михайлов. Младежите вече ядат бой дори от джуджето Люксембург, а юношеските формации са боксови круши. Най-големият от златните - Христо Стоичков, се усети навреме и се изнесе чак в САЩ.

Това, което наричаме задкулисие, яхна златните момчета, изтика ги напред и сега се храни с печалбите от уредени мачове и черно тото. Със сигурност един ден ще ги сдъвче и изплюе на бунището. 
Дано идните поколения запазят само хубавото, което Ицо, Емо, Лечков, Боби, Бала и останалите ни подариха.
В крайна сметка след 17 ноември 1993 г. Франция си взе поука. Петлите спечелиха две световни титли, една европейски и веднъж станаха сребърни медалисти. Те направиха от футбола бизнес и сега във всяко едно първенство по света играят добре платени французи.

Ние го ударихме на празненства и лежане на стари лаври. Вместо да използваме инерцията и да надградим, по нашите ширини го ударихме на най-лесното печалбарство - от черно тото. И единствената светлина във футболния ни тунел е от идващия насреща влак.

На този ден обаче не бива да се прекалява с черните краски. Нека си спомним с хубаво за момчетата, които ни донесоха невероятната радост и ни накараха да се чувствата горди, че сме българи.

И да си пожелаем да се случи чудо, което да възроди българския футбол, да се роди новият Стоичков и стадионите да се напълнят. Това може да стане само с чудо. Такова, каквото стана на 17 ноември 1993 година.

Борислав Наумов

Борислав Наумов

Борислав Наумов е завършил Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има над 30-годишен опит в печатни и електронни медии. Бил е отговорен редактор в Агенция „Балкан”, на българското издание на в. New Europe, на сайта „Коментатор”, главен редактор на агенция Internews. Ръководил е отделите за вътрешна информация на вестниците „Дума” и „Република”, бивш зам.-главен редактор на в. „Дума”. Работил е като парламентарен репортер на в. „Класа”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?