Следвайте ни

Гениалният Валери Брумел носил цветя на Тинето от Перущица

Простихме се с голямата баскетболистка Кръстина Гьошева

viber icon

В горещото лятно утро на 5 август България изпрати във вечния ѝ път една от най-великите си спортистки. В столичната църква "Свети Седмочисленици" пред паметта на Кристина Гьошева се поклониха десетки почитатели на баскетбола. Тя си отиде от този свят в неделя, месец след като навърши достолепните 88 години. 

В тези близо девет десетилетия се е вместил един живот, изпълнен с много труд, блясък и слава. Със сигурност момичетата от сегашния национален отбор на България по баскетбол не могат дори да си представят какво е да си лидер на тима, спечелил Европейско първенство и окичил се със сребърните медали на шампионата на планетата.

Едва ли родителите на Кръстина са си представяли, че при идването ѝ на бял свят на 7 юли 1932 година тяхната дъщеря ще покори върховете на световния баскетбол. Те самите са бедни хора и със сигурност не им е било до спорт. Нямали са и квадратен метър своя земя, поради което са наемали, за да изкарат прехраната на семейството.

Този тежък труд съпътства и първите ученически години на Гьошева, когато за първи път слага обувки на краката си.

През есента на 1947 г. в гимназията започват първите организирани тренировки под ръководството на Любен Илиев. Сформиран е отбор по баскетбол, който е кръстен на героя от Априлското въстания в бунтовното градче Петър Бонев. Илиев е истински виртуоз в намирането и изграждането на големи таланти. Самият той е страхотен ерудит. Завършил е Френския колеж в Пловдив, а след това и Сорбоната в Париж. По-късно този отбор на Любен Илиев дава 3 национални състезателки - Кръстина Гьошева, Бистра Пампова и Мария Тотова. Благодарение на играта на Гьошева, почти девическият тим на Перущица печели бронзовите медали в държавното първенство за жени през 1949 г.

След завършване на гимназия в Перущица Кръстина решава да продължи с баскетбола. През 1950 година Гьошева се записва за студентка във ВИФ. Тя вече е и национална състезателка, включена в отбора от В. Темелков, който тя счита за втори баща. По-късно е негова асистентка и колега като доцент в института. Спортната кариера на Гьошева включва 22 години състезателна дейност от 15- до 37-годишна възраст. Изиграни са 217 международни мача с националния отбор и този на Академик. Участва в 5 европейски първенства (1952, 1954, 1956, 1958 и 1960 г.), 2 световни първенства (1959, 1967 г.) и 2 световни универсиади - 1954 и 1961 г. Включена е в „Символичните петорки на Европа: 1954 г. - Белград; 1958 г. - Лодз и на света - 1959 г. в Москва като най-добра защитничка и плеймейкър на отбора.

Изиграла е стотици мачове от вътрешни първенства на страната.

Има 3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал от световни и европейски първенства и турнири, 3 републикански титли, както и десетки купи и други отличия. Тя е най-младия заслужил майстор на спорта в баскетбола - 1954 г.

След като печели бронз от континенталното първенство през същата година, Кръстина Гьошева е призвана да изведе България до европейския връх 4 години по-късно. На 17 май националният ни отбор се изправя в полуфинал с непобедимия състав на СССР. Капитанката на тима Добринка Джамбазова получава контузия и треньорът Димитър Митев посочва Гьошева за нейна заместничка. Десет секунди преди края „сборная“ води с 49:48, но е присъдено техническо нарушение. Настъпва лека суматоха в нашия отбор, момичетата се чудят коя да поеме отговорността. Разбира се, железната Гьошева. Взима топката и се готви да изпълни наказателния удар. В този момент съдиите три пъти спират баскетболистката заради някакви проблеми със секретарската маса. Суматохата не притеснява Тина, тя се прицелва точно топката дори не докосва ринга - забива се в мрежичката.

Резултатът е изравнен! Зрителите са на крака. И чудото е факт няколко минути по-късно, когато България печели след продължение с 54:51.

Победен е непобедимият тим на СССР!

Герой на мача е Кръстина Гьошева - тя бележи 9 точки, а след това забива още 13 във финала с Чехословакия, в който България побеждава безпроблемно с 55:44. Титлата е наша, а Тина е избрана в идеалната петорка на първенството.

Знаменателен е моментът след мача със Съветския съюз, когато от трибуната към игрището се втурва един от най-великите атлети на онова време. Считаният за гениален скачач Валерий Брумел носи огромен букет цветя, който малко преди това му е връчен за поставения световен рекорд на стадион Васил Левски. Той подарява букета на Гьошева, прегръща я и казва: „Аз съм възхитен от Вашата блестяща игра. Поздравявам ви от сърце за победата и златните медали“. Едно цветенце от този букет Гьошева дълго пази като светъл спомен. Запитана кои са главните фактори за нейното оформяне като спортист и гражданин, Гьошева отговаря без колебания: „Семейната среда в детските ми години, когато всички заедно водехме борба за своето физическо оцеляване“.

И на световното първенство в Москва Гьошева е блестяща и е сред избраните най-добри баскетболистки на планетата. По това време на два пъти тя става световна студентска шампионка. След като приключва състезателната си кариера през 1968 година, Кръстина Гьошева се заема с активна преподавателска дейност във ВИФ. Тя става доцент през 1979-а, изпълнява ръководни функции в ЦС на БСФС и във федерацията по баскетбол, става член на Европейската и Световната женска комисии във ФИБА. В баскетболното семейство със знаменития си съпруг проф. Цветан Желязков имат две дъщери.

Най-емоционален мач за Гьошева е победата срещу СССР на Универсиадата в София, 1961 г. 43:35, в който тя отбелязва 22 точки.

През 2004 г. Кръстина Гьошева е обявена за „Почетен гражданин“ на родната Перущица. Бунтовното градче, което ражда хубаво вино и силни хора.

Дончо Донев

Дончо Донев

Журналист - екип "Спорт"

Дончо Донев е завършил Английската гимназия в Пловдив, а след това ПУ Паисий Хилендарски специалност "Българска и английска филология". В екип "Спорт" на "Марица" е от март 1999 г.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?