Днес великата Пенка Стоянова трябваше да стане на 70!

Днес (21 януари) великата баскетболистка на Марица Пловдив Пенка Стоянова трябваше да навърши 70 години.

Да си спомним за нея! 

Страната ни загуби една от най-ярките си звезди на 16 август миналата година.

Пенка Стоянова е родена през 1950 г в Карлово. Състезава се с отбора на Марица (Пд), с който печели 3 шампионски титли (1971, 1973, 1974), два пъти играе на финал за европейската купа "Ронкети". През целия период треньор е Тенчо Начев.
 
Капитанката на националния отбор през 70-те и началото на 80-те години има три шампионски титли с пловдивския Марица (1971, 1973, 1974 г.) и е двукратна финалистка за европейската купа Ронкети. Тя играе през цялата си кариера в пловдивския клуб. Има 380 мача за националния отбор Печели медали от две Олимпиади - бронз от Монреал 76 и сребро от Москва 80.
 
Играла е в 8 европейски първенства, вицешампионка от Варна 72 и трета от Клермон Феран 76, има участия и на 12 балканиади, световно първенство, световен баскетфестивал и три универсиади. Три пъти е включвана в сборен отбор на Европа.
 
Тя е една от само петте дами, поканени на големия празник на оранжевата топка във Видное край Москва. Топлистата допълваха югославянката Мария Вегер, чехкинята Маги Индрова, унгарката Ленке Киш и любимката на няколко поколения французойка Жаки Шазалон.

Пенка Стоянова – елегантност, слава и гордост за баскетбола в България

***

Началото е поставено през 1965 година. Едва на 15 Стоянова заминава от родния Карлово за Пловдив, за да играе баскетбол. Още от малка тя е запленена от спорта и от невероятните постижения на легендите в спорта преди нея. Пенка бързо грабва окото на Тенчо Начев и става неизменна част от проекта Марица, който в последствие се превръща в един от най-големите отбори в България и Европа. Наставникът гласува доверие на младия нешлифован диамант в лицето на Стоянова. Той се превръща като втори баща за нея, дава й съвети, помага й да развие потенциала, с който разполага, не спира да я окуражава и подкрепя. Заедно те изкачват най-големите върхове в историята на клуба, на който Пенка е дългогодишен капитан. Само две години, след като става част от Марица, талантът й не остава незабелязан и тя вече е част и от националния тим. Дебютира директно на световното първенство в Прага, но за нейно съжаление, то се оказва и последният мондиал, на който играе. 10 години по-късно, през 79-а в Сеул не участват национални тимове на страните от социалистическия блок и това лишава България от шанс да се бори за отличията.

Върховете в кариерата на Стоянова не са един и два. Сред най-паметните моменти обаче си остават участията й с националния тим на европейското първенство през 70-а и на олимпийските игри през 76-а. В Ротердам, когато е едва на 20 години, Пенка буквално помита конкуренцията, която се изпречва на пътя й. Тя тепърва се изгражда като лидер на България в период, когато женският ни баскетбол е в преход. Центърът обаче се откроява сериозно над останалите. Макар тя самата да не го признава и да не се самоизтъква, специалистите са категорични – уникална състезателка, с качества на световна звезда. Първенството в Холандия се развива по най-добрия начин за националките. Водени от Стоянова, те са безкомпромисни в груповата фаза. Още в първия си мач, лъвиците се справят с коравия тим на Чехословакия със 77-74 след 26 точки на Пенка. Тя продължава да е топ реализатор на отбора ни, който не познава вкуса на поражението в 5 поредни мача. Нашите са на път да стигнат до финала, но в решителния сблъсък изненадващо отстъпват на Франция с 64-69. На полувремето България води с 35-34, но Стоянова излиза за 5 нарушения в края, а съперникът се възползва от този факт и успява да обърне развоя на мача. Така нашите момичета трябва да спорят за третото място с Югославия, съперник, който вече са преодолели в групата си. Усилията на Пенка обаче се оказват недостатъчни. Нейните 21 точки не стигат и югославките, водени от Мария Вегер-Демсар, печелят със 77-66. Стоянова обаче попада в идеалния отбор на Европа и завършва първенството сред топ-реализаторите със средно по 21,4 точки.

Шест години по-късно България дебютира на олимпийски игри. В Монреал нашите правят фурор и спечелват бронзовите медали, успех, който в последвие е подобрен през 80-а в Москва. Пенка е в основата и на двете отличия, но е над всички именно в Австралия, където завършва със средно по 19,2 точки от 5 срещи или на трето място като реализатор на Игрите. Участие в турнира вземат 6 отбора. Всички те играят в една група, по схемата всеки срещу всеки. Националките започват с драматична победа над Чехословакия с 67-66. На полувремето те губят с 33-36, но силната игра на Пенка, която приключва със 17 точки, и на нейните съотборнички, водят до обрат и много ключов успех. В следващите два кръга обаче лъвиците са безпомощни срещу СССР и САЩ, преди отново да се върнат на победния ход срещу Япония и Канада, а с това да грабнат и третото място на олимпиадата, още при дебютното си участие в нея.

След като през 85-а слага край на кариерата си, Стоянова така и не се разделя със спорта. И до днес тя продължава активно да се занимава със спортна дейност, следи изкъсо развитието, или по-скоро сериозния застой на женския баскетбол и се опитва да промени статуквото, работейки като спортен специалист в община Пловдив.

Почетен гост на Мача на звездите през 2008-а

Показателен за класата на Пенка Стоянова е фактът, че повече от 20 години, след като прекратява кариерата си, тя не е забравена от баскетболна Европа. През 2008-а центърът е поканен като почетен гост на мача на звездите на Евролигата. Честта е много голяма, тъй като освен нея на събитието присъстват само още 4 други световни звезди. Двубоят се провежда във Видное край Москва. Легендите са представени пред 4000 зрители в залата по време на почивката. Получават специални награди за приноса към спорта в световен мащаб. „Това бе признание не само за мен, но и за България. В момента ситуацията с баскетбола и със спорта като цяло у нас не е добра. Наистина бе невероятно чувството да съм там сред всички тези хора”, споделя преживяването Стоянова.

Това е Пенка Стоянова:

Родена на: 21.01.1950 г. в Карлово

Пост: Център

Клубна кариера  Марица Пд: 1965-85

Клубни успехи

Финалист за купа Лиляна Ронкети: 1979, 1980

Шампион на България: 1971, 73, 74

Сребърен медалист: 1969, 70, 72, 78

Бронзов медалист: 1975, 79, 80, 85

Кариера в националния отбор

Участник на олимпийски игри: 1976, 1980

Участник на световни първенства: 1967 година

Участник на европейски първенства: 1968, 70, 72, 74, 76, 78, 80, 81

Успехи с националния отбор

Олимпийски игри: Сребърен медал – 1976, Бронзов медал – 1980

Световни първенства: Седмо място – 1967 година

Европейски първенства: Сребърен медал – 1972, Бронзов медал – 1976

Балкански игри: Златен медал – 1967, 68, 69, 70, 72, 73, 74, 75, 78, 79

Лични постижения

Част от идеалния отбор на Европа – 1970, 74, 81

Част от идеалния отбор на Олимпийските игри – 1976

Реализатор №3 на Олимпийските игри – 1976

Реализатор №4 на Евробаскет – 1970

380 мача с националния отбор

Заслужил майстор на спорта

Почетен гражданин на Пловдив

Почетен гражданин на Карлово

Статистика:

На Олимпийски игри

Година    М         Ср т

1976       5          19,2

1980       6          14,5

На Световни първенства

Година    М         Ср т

1967       2          7

На Европейски първенства

Година    М         Ср т

1968       9          7,8

1970       7          21,4

1972       8          12,1

1974       8          15,3

1976       8          13,6

1978       8          14,9

1980       6          12

1981       7          7,5