Слепи сме, но не идиоти*

Това, което се случва с наши познати от средите на незрящите, е меко казано неприемливо

Публикацията във вестник „Марица” за това как се разпределят парите в Кооперацията на слепите и организираните там екскурзии здраво разбуни духовете в нашата общност. Реших и аз да взема думата и ще започна с несъгласието си с крайните мнения.

За начало ще цитирам написаното от Виктор Любенов:  „Срам ме е от познатите, приятелите, колегите, от хората на улицата, защото когато разберат за тия педофилщини и идиотщини, ще си помислят, че и аз съм от тия слепи, които търпят това положение в национално представената организация на слепите, кооперацията, НПК или каквото и да е там мафиотско формирование с благословията на всички правителства. Хората на улицата не знаят кой е член на кооперацията на слепите и кой не е. Съвсем естествено е да си помислят, че всички слепи са в тая кооперация...”

Човекът е така устроен, че е склонен в много случаи да генерализира своите становища и преценки. И никой не може да накара хората, които виждат, стига те да са така настроени да мислят, че след като еди-кой си сляп е способен да направи това и това, то следователно всички слепи са способни на това. Само че тези генерализации са много по-чести и много по-лесни, когато става дума за приписване на лоши характеристики на слепите или хората от подобни групи. И много по-редки са случаите, в които някой, който ме срещне, ще си помисли, че щото съм сляп, и аз мога да пея като Орхан Мурад или, Боже опази, Рей Чарлз или Стиви Уондър.

Това, което се случва днес с наши познати от средите на слепите, е неприемливо, бих казал в голямата си част неморално и от чисто човешка гледна точка осъдително.

Но уважаеми слепи братя и сестри, хайде да престанем да се самобичуваме, да се самоунижаваме, да се самоосъждаме, да се натискаме групово в калта на обществото, защото видите ли, имало някои слепи, които вършат грозни дела, а може би дори и престъпления.

Аз лично преди всичко съм Петър Стайков с всичко добро и лошо, което нося в себе си, и съм такъв не защото съм сляп, а съм си такъв под въздействието на много фактори.

Аз не мога да накарам хората на улицата да се отучат от това да приписват към една и съща група различни хора само поради това, че и те, както и някои други членове на групата са лоши, неморални и така нататък. В края на краищата това е проблем на тези, които си мислят така, а не е мой проблем. И аз естествено би могло да се срамувам от това, че съм сляп също като Асен Стоянов и Михаил Кърлин, апропо Красимира Иванова изобщо не е сляпа, но вероятно би трябвало да се срамувам и от това, че съм член на едно общество, в което много хора са способни да заклеймяват даден човек само защото по някакъв свой външен белег той им приличал на някой друг.

И още нещо: Виктор акцентира на това, че те са ръководители на организация, организации на слепи и всеки от  нас би трябвало едва ли не да си сложи значка на ревера с надпис „Не съм от тях” или „От тях съм, но не ги подкрепям”. Да, вярно е, че Кърлин и Красимира не биха могли да получават такива възнаграждения, ако не бяха начело на кооперацията, но извинете ме, другият герой от сагата обвинения в педофилия защо си е позволявал да се занимава с това, дали защото е бил председател на контролния съвет, или щеше да го прави и да не беше на такъв висок пост. Нима никой вече не помни, че преди години един възрастен напълно незрящ член на ССБ влезе в затвора за блудство с родната си дъщеря, нима вече никой не помни, че осъденият като сериен убиец Иван Павлов беше слабо виждащ работник в ПП „Успех”, че дори беше станал и член на партията столетница. Нима днес вече никой не помни, че в средата на деветдесетте една незряща самотна майка, макар и само като подставено лице, беше начело на една голяма пирамида и поне по документи беше извършила огромно количество измами и притежаваше солидно финансово състояние.

Те също бяха слепи и никой от тях не беше на ръководни позиции в нито една от организациите на слепите в България. Трябваше ли и заради тях да се срамувам. Нямаше ли тогава да си кажат познати и случайни хора, че и аз след като съм сляп, също съм блудствал, също съм убивал или мамил?

И все в тоя ред на мисли всички онези хора и тези, за които говорим днес, са чистокръвни българи и български граждани. Трябва ли при това положение да се срамувам и от това, че съм българин. Да  не говорим, че освен слепите има толкова много българи и обикновени хора и хора от висшите ешелони на властта, които ако си спомним стария виц, са на свобода само поради това, че все още не са събрани доказателствата срещу тях.

И вместо да се самоунижаваме със самопогубващи ни съждения, не е ли по-добре да използваме случая и да поздравим неколцината, които преодоляха страховете си, пребориха се първо със самите себе си и вместо да се покорят и тихичко да си платят за волнодумството, се взеха в ръце, обединиха усилията си и доказаха, че когато действат заедно и организирано, дори и слабите са способни да се противопоставят на тези, които имат и властта, и парите в днешното ни общество.

Не е ли по-добре да кажем браво на Павел Чемишанов, Хари Хараламбов, Силвия Чаушева, Мария Бишкова, мисля, че има и други, но не ги помня, за което искрено им се извинявам.

Ако се върна на един отколешен спор в нашите редици, ще кажа, че тяхното поведение показва на всички кой е начинът, по който можем да се противопоставим силно казано на злото, или поне на това, което не ни харесва и което не одобряваме.

Искам да обърна внимание на всички четящи списъка колеги: Да не си мислим, че заплатите, наградите и пътуванията, дали повод за сегашната ни дискусия,  са извършени в нарушение на действащите в България закони. Това са опитни хора и те добре са си вързали гащите. От тая гледна точка трябва да нямаме илюзии, че някой журналист, някой министър, че дори и някой министър-председател би могъл да ни реши проблемите. „Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се”.

Кой утре ще ръководи кооперацията, зависи единствено и само от нейните член-кооператори. И колкото повече умни, позитивни, решителни и добре самоорганизирали се член-кооператори се явяват на заседанията на висшите ръководни органи на кооперацията, толкова по-сигурно ще бъде, че все по-малко и по-малко ще бъдат ръководителите, които ще си позволяват неприемливите за членовете волности.

И обратното - ако всичко умно, грамотно, работливо, готово да отстоява своите права и идеи напусне кооперацията, а и не само нея, толкова по-лесно и по-дълбоко ще се окопаят там хората, които искат да я използват само за себе  си. Да речем, че всички напуснем съюза на слепите и кооперацията, а самата България не ни ли дава всекидневни примери за това, че и от нея трябва колкото се може по-бързо да бягаме. Аз не искам да бягам нито от България, нито от различните организации на слепите, пък и други, към които по един или друг повод принадлежа. Аз искам да си остана тук, поне до края на живота си, а за после ще помислим.

Не искам да звуча назидателно и моля да бъда извинен, ако случайно съм засегнал някого. Направил съм го не от лошо и не от неуважение, а точно обратното. Пишейки в тоя списък, се отнасям с уважение и чисто човешко разбиране към всички участници в него. И накрая, нямам никакви претенции написаното тук да е нещо безспорно и претендиращо за изречено от последна инстанция. Казвам своето мнение и на никого не го натрапвам и нямам илюзията, че то изразява мненията на някакво мнозинство.

С пожелания за хубаво лято и по-приятни дни! * Заглавието е на редакцията

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?