Подай сигнал

Сираче от дом стана отличник със стипендия

Васко е отгледан от баба си, след като майката заминала на гурбет

Пловдив

от ВЯРА ПОРЯЗОВА 780 прегледа 0

Васил* току-що е навършил 18. За краткия си житейски път е преживял много - погребал е баща си, разбрал е какво е да живее без майка, бил е в дом за деца, лишени от родителска грижа, и в крайна сметка е отгледан от баба си и чичо си. Предстои му да завърши 12-и клас в пловдивско училище и ако го срещнете на улицата, по нищо няма да разберете, че този младеж е бил „брулен от живота“.

Васил е отличник, дори взима стипендия за успех, много общителен и рядко дисциплиниран за тийнейджър, не спира да го хвали Любен Иванов, председател на сдружение „Консултантско бюро Напредък 7“, което управлява ЦСРИ „Рада Киркович“ след реформата по домовете. И има основание да дава оценки, понеже е следял детето още като е било в дом, където пък самият Любен Иванов е влязъл в системата като възпитател.

Васко е по институции от 2007 година.

Класически случай на дете в беда. Майка му има още три отрочета от друг мъж, Васил е от втори и е най-малкият. Живеят в село, недалеч от Пловдив. В къщата за него се грижат баща му, чичо му и възрастните баба и дядо. Въпреки че е многодетна, майката отпрашва за Гърция на гурбет. Баща му пък заболява от рак на лимфните възли, което го обрича на дълги мъки. Бабата изнемогва и решава да го даде за отглеждане в дом за деца, където вече са настанени и сестрите му и по-големият брат.

Това са фактите, за емоциите на възрастната жена може само да се гадае. Държавата поема грижите за децата, докато в един момент не се появява отново майка им „на свиждане“. Децата знаят за визитата и не просто се вълнуват, те мечтаят за срещата. Майката се задава по коридора на дома, подминава стаята на Васко и обсипва с прегръдки другите си деца. Беше ужасна гледка, разказва Любен Иванов. Трябваше персоналът на „Рада Киркович“ да се намеси, да дръпне жената и ясно да й обясни, че има четири, а не три деца. Всъщност, от раждането си „изтърсачето“ Васил не се радва кой знае колко на майчина грижа и ласки, приоритет са другите деца.

И ето тук се появява ролята на държавата, общината, социалните служби, които са работили в синхрон и са се справили, коментира шефът на сдружението. След като станало ясно, че майката няма намерение да обгрижва Васко и го оставя на грижите на възрастните родители на баща му, има два пътя - или детето да се настани в институция за постоянно и съответно да чака за осиновяване, или да има контакт и заявено желание за връщане в семейна среда, посочва Любен Иванов. Баба му и чичо му решават, че няма да го изоставят, но и на тях самите не им е много лесно поради причина, че са изпуснали голяма част от детството му и нямат представа как да се справят занапред с него. Те

имаха нужда от подкрепа и я поискаха в името на добруването на детето,

спомня си Иванов.

Държавната машина вече е задействана. Отдел „Закрила на детето“ издава направление за предоставяне на социални услуги. Ние от своя страна трябваше да направим оценка на възможността бабата и чичото да поемат грижата за момчето. Това продължава между 3 и 6 месеца, като се изследват семейни взаимоотношения, доходи, среда. Паралелно от „Закрила на детето“ правят и свое проучване. Бабата е одобрена и големият й проблем не е битов с какво да го храни и как да го облича, а как да се държи с него.

На момчето му е издействана стипендия като сирак /от починалия му баща/, която се трупа в банкова сметка, без възрастната жена да я пипне нито веднъж. Чичото прави ремонт на къщата, купува компютър на племенника си, записват го в училище. И там Васко е блестящ. Ние, подобно на социални работници, правим изненадващи проверки в училището, в дома на детето, ходим при личния му лекар, за да сме сигурни, че то е добре, разказва Любен Иванов. Детето се учи много добре, вписва се в колектива и никой от съучениците му не се вълнува откъде идва.

Селското училище обаче приключва след 7-и клас и Васко е изправен пред ново препятствие - за да учи в Пловдив, той трябва да минава ежедневно 1.5 километра до гарата и оттам с влака да стига до школото си. Тук бабата отново е в патова ситуация. Възрастната жена не търси пари, а решение, разказва Иванов. С общи усилия успяхме да издействаме безплатна карта за транспорт и така Васко да посещава пловдивското училище. Нямаше как бабата от село да знае, че има и такава опция, освен ако някой не я подкрепи, посочва и психоложката в центъра Николета Янева.


* Името на детето е сменено

= Плашещата Стратегия за детето =

Откакто се разшумя покрай Стратегията за детето, много хора се отдръпнаха от нашите услуги, прави равносметка психоложката Николета. Социалните служби и услуги като нашата имат за цел да осигурят подкрепа и консултация на семейства и деца в беда, а не да извеждат малчугани от домовете им, категорична е тя. Много често родителите не виждат вина в себе си, а търсят "поправяне на детето", което няма как да се случи, ако самите те не променят нещо в семейната среда. Когато обърнем огледалото към тях, те реагират много остро, защото вече акцентът е насочен към тях. Но аз съм категорична, че какъвто и проблем да има, ако възрастните са отворени да го решат и получат професионална помощ, това ще се случи, казва Николета Янева.

= Рожден ден =


ЦСРИ "Рада Киркович", което се управлява вече две години от консултантското бюро Напредък по договор с община Пловдив, отпразнува шумно годишнината пред дни. Събраха се деца и родители, минали в някакъв етап от живота си оттук, партньори и приятели. Нашите врати са винаги отворени, независимо че част от хората са над 18 години и вече са поели своя път, посочва екипът на бюрото.

Коментари


Това че Васко от снимката е със сменено име напълно обърква и без това заплетената семейна история, вместо да разреши проблемите на детето. Изобщо, без да се обиждате, но очерковите ви фатални дописки приличат на писани от маймуни пред компютър.