Подай сигнал

Ще дадем на медицината инструмента, който ще пребори рака

Над 150 000 души по света вече са повлияни успешно от адронната терапия. С новите технологии вече се въздейства успешно на туморите, без да се засягат здравите тъкани

Интервю

от Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА 3245 прегледа 0

Ще дадем на медицината инструмента, който ще пребори рака

Доц. Леандър Литов, шеф на катедра "Атомна физика" в СУ "Св. Климент Охридски", е ръководител на българския екип, работещ в CERN по проекта на адронния колайдер.
Завършил е ядрена физика в СУ и е специализирал в института за ядрени изследвания в Дубна, Русия.

-Доц. Литов, на какъв етап е проектът за научен център за адронна терапия?

-Това е проект за изграждане на международен институт за научни изследвания в района на Балканите. За момента интерес за изграждане на такъв институт са проявили страните от бивша Югославия, Албания, България и Гърция. Има подписано съглашение за намерение за изграждане на този институт. В момента в консорциума участват девет държави от района, включително България.

Идеята за изграждането на този институт принадлежи на бившия директор на ЦЕРН Хервиг Шоппер. Обсъждат се две опции за този научен институт - да бъде център за т.нар. синхротронно излъчване или да бъде създаден център за адронна терапия. И в двата случая става дума за изграждане на голям ускорител в рамките на научен институт. В първия случай той ще се използва за генериране на високоенергетични рентгенови лъчи, с чиято помощ впоследствие се изследва структурата на различни материали, включително биологични. Във втория случай с протонни снопове и снопове с леки йони ще се третират тумори.

На 30 януари на първо заседание Управителният съвет начерта програма за изграждане на института. В случая става дума за много сложна организация, за много сложно съоръжение, става дума не само за наука, но и за много политика, както и за много пари. Независимо кой от двата варианта ще бъде избран, цената на изграждането на тази научна инфраструктура е от порядъка на 200-230 млн. евро.

-Какви са плюсовете на подобен тип лечение спрямо традиционните методи?

- Адронната терапия е метод, който се разработва от средата на 20. век. Това, което се използва масово като радиотерапия в момента, са линейни ускорители, които ускоряват електрони. От тези електрони се генерира рентгеново лъчение, с което се облъчват туморите. В около 30 процента от случаите обаче този метод на лъчетерапия не може да въздейства върху тумора, тъй като има радиационноустойчиви тумори. Това от една страна. От друга страна - в процеса на лъчетерапия се облъчва не само самият тумор, но и тъканта пред и зад него. Така че има достатъчно висока вероятност да се създаде нов проблем в здравата тъкан в резултат на облъчването.

Когато се използват протони или леки ядра, те преминават през тъканта, без в началото практически да отделят енергия - т.е. те не влияят на тази тъкан, не я облъчват. И в един момент много рязко, в много тесен диапазон, отделят цялата си енергия. Т.е. цялото въздействие, цялото облъчване е в много тесен район.

Ако правилно настроите ускорителя и подберете енергията на тези протони или йони, може да направите така, че фактически цялата енергия да бъде отделена в тумора и околните здрави тъкани да не бъдат засегнати въобще.

Ефективността на този метод е значително по-висока от облъчването с рентгеново лъчение, като вероятността за създаване на проблем в околните тъкани е в пъти по-ниска.

Технологиите вече достигнаха необходимото ниво, за да можем да провеждаме прецизно лъчелечение, без да засягаме здравите тъкани. Неслучайно в момента по света се строят множество такива нови центрове за адронна терапия. Досега с използването на този метод са третирани около 150 000 души и методът е доказал високата си ефективност.

Тъй като работим вече от 5 години върху проект за изграждане на такъв център в България, идеята е той да бъде не просто български, а регионален център с капацитет да третира пациенти от целия регион. И едновременно с това искаме да направим центъра един от водещите в света.

Дотук не успяхме да осъществим българския проект. Сега се опитваме да го реализираме като международен институт.

-Опровергава ли този амбициозен проект традиционните упреци, че в България не може да се прави сериозна наука?

- Това твърдение е некоректно - в България се прави изключително сериозна наука, макар в много тежки условия. И формирането на обществено мнение, че българските учени не са сериозни учени и че у нас няма възможности за правене на сериозна наука, бих нарекъл политика на геноцид, която унищожа и прогонва интелигенцията ни. Съжалявам за острите думи, но това е реалната ситуация, защото ние, в резултат на провеждане на тази политика, в резултат на това говорене, изгонихме младите хора от страната ни. Наши изключително способни и талантливи млади хора правят наука, но в чужбина.

Действително в България условията за правене на наука са тежки, трудно е, защото практически сме оставени без финансиране, но това не е пречка да искаме да изградим център, който да бъде световен лидер в няколко области.

Идеята е нашите учени да престанат да пътуват по чужбина, да правят изследванията си навън. Идеята е да изградим научна инфраструктура в България, в която учени от чужбина идват и провеждат своите изследвания.

Ако се реализира този проект и тази идея за международен институт, и се избере опцията за адронна терапия, в този институт изследвания ще провеждат минимум поне 1000 учени от Европа, без да смятаме българските.

-Дългогодишното участие в мащабния проект на Големия адронен колайдер ли Ви дава самочувствие за потенциала ни да реализираме нови амбициозни инициативи?

-Да, смея да твърдя, че страната ни има потенциал. А в случая, тъй като говорим за международен институт, обединението на хората от региона имат необходимия потенциал за изграждането на подобна научна инфраструктура, която да бъде превърната в една от водещите в света в областта на третирането на тумори, в областта на биофизиката, нискоенергетичната ядрена физика, ускорителната физика.

Българските учени участват от самото начало в реализацията на проекта за адронния колайдер в ЦЕРН. Заедно с група учени от Софийския университет и колеги от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН участваме в проекта CMS - това е един от двата големи експеримента, които работят на Големия адронен колайдер в ЦЕРН, от самото създаване на колаборациите. Така че работя по този проект вече 25 години. Дори когато колаборацията CMS не съществуваше, експериментът не съществуваше, ние бяхме 30-40 човека, които се заеха да разработят физическата програма на този експеримент.
В момента колаборацията CMS наброява близо 4000 души.

-Имат ли основание, или са наивни опасенията, че изследванията там крият рискове като например отваряне на черни дупки?

-Многократно е обсъждано има ли някаква опасност от това, че ускоряваме частици до много високи енергии и можем ли да създадем някакъв проблем. Категоричният отговор е не, за което ще приведа съвсем прост аргумент. Работата е там, че съществува т.нар. космично лъчение, в което има достатъчно количество протони с енергии, колкото са енергиите на протоните в ускорителя LHC в Големия адронен колайдер, и даже значително по-високи. Тези протони, попадайки в атмосферата, взаимодействат с протони от ядрата на елементите, които са в атмосферата, и протичат точно същите реакции, които протичат на Големия адронен колайдер.

Разликата между нас и това, което се случва със Земята, е, че на планетата този експеримент върви вече от 4 милиарда години. Както виждаме - Земята си съществува, нищо страшно не се е случило, нищо опасно не се е развило. Не се е родила черна дупка или нещо от сорта, което може да погълне Земята.

-Колко са българските учени в ЦЕРН в момента?

-Средно около 100 души са свързани с ЦЕРН, като спектърът на специалностите е доста широк - физици, специалисти по информационни технологии, инженери, техници. Български фирми работят за ЦЕРН в различни направления. През последните години връщаме повече от половината от членския си внос в ЦЕРН във вид на поръчки за българската индустрия. До момента сме вкарали в нашата индустрия поръчки за над 18 млн швейцарски франка.

-Какво е пловдивското присъствие в ЦЕРН?

- Значимо. Работим заедно с проф. Ваньо Чолаков от ПУ, който успя да формира група от млади хора, които работят в много тясно сътрудничество с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Млади хора от Пловдив са участници в експеримента CMS, така че Пловдив е достатъчно добре представен и има доста сериозно научно участие.

-Изкушават ли се днешните млади хора от научна кариера?

-В университета има отлив от желаещи да се занимават с наука. Намалява интересът към природните и техническите науки, което поражда сериозен проблем не само за развитието на науката, но и за развитието на индустрията. В момента у нас има остър недостиг на квалифицирани хора в областта на природните и техническите дисциплини. А това пряко се отразява на производството. Т.е. държавата ни е пред цивилизационен избор - дали да развива икономика в обслужването и туризма, или във високотехнологичните производства. Както е известно, проспериращите държави в света са тези, които поддържат високотехнологични производства, продукт на висок научен потенциал.

Коментари