Следвайте ни

Връщат към живот сметището в Цалапица с линия за сепарация секънд хенд

viber icon

Кръговата икономика в Европа е на дневен ред. Планът е до 2050 година 90% от отпадъците да се рециклират чрез разделно събиране, сепарация, компостиране на органичния боклук и преработването на останалия. За целта Европейският съюз е готов да похарчи голяма част от бюджета си в следващите десетилетия.

България обаче може да остане далеч от разп​ределението на милиардите, ако не направи бързи промени в законодателството си, а институциите не намерят общ език с гражданите и бизнеса, готов да инвестира в щадящи природата практики. 

Старият континент отдавна е заприличал на огромно сметище, а проблемът в България е още по-тежък. След поредица от скандали и разследвания, доказващи, че в Азия и Източна Европа се депонират опасни отпадъци от мощните икономики на Запад, режимът за превоз и депониране се затяга.

В същото време местните инициативни комитети и природозащитниците скачат срещу всяко инвестиционн​о намерение, а държавниците напоследък услужливо им угаждат. Ясно е, че компостиращите площадки миришат. Също така е ясно обаче, че безразборното депониране на органични отпадъци е опасно за природата и създава сериозни предпоставки за екологична катастрофа.

Същата е ситуацията и с останалия отпадък, който се депонира на сметищата. Всяка сепарираща инсталация или трошачка за преработка на строителен отпадък води до шум и прах и създава неудобства за хората, живеещи наблизо. Именно за такива инвестиции

държавата и общините трябва да осигурят бърза писта в следващите години, 

като предоставят на предприемачите подходящи имоти и инфраструктура. Това могат да са бивши мини, кариери с изчерпан капацитет, бивши военни имоти и други неплодородни терени. До тях съответно трябва да има пътища, ток и вода. И именно за създаването на такива депа трябва да са насочени европейските средства за подпомагане на зелена икономика в следващите години, и ако не искаме пак да останем на опашката в усвояването им, трябва да сме готови с проектите. 

Първият голям проблем е разделното събиране, което върви с бавни темпове в големите градове, а в селата дори не са чували за него. И понеже българинът едва ли скоро ще свикне да дели боклука на пластмаса, хартия, органика и т.н., приоритет би трябвало да е изграждането на площадки за сепариране и компостиране на боклука.

Най-естествено е това да става в близост до сега съществуващите сметища. За Пловдив възможностите са свързани с площадката в Цалапица и Екологичния завод в Шишманци. Според източници на "Марица" вече е в ход проект за ново удължаване на живота на сметището в Цалапица, както и поставянето на сепарираща инсталация там. Оферта за това вече подготвял бившият зам.-министър от Тройната коалиция Димитър Пейчев, който предлага техника секънд хенд.    

Другата ябълка на екораздора са строителните отпадъци

Според европейските регламенти до края на тази година делът им на оползотворяване трябваше да достигне 70%, което, естествено, не е постигнато. Така, вместо да се рециклират, голяма част от тях отиват на сметищата и "изяждат" капацитета им.

Според бизнеса обаче ще трябват още много усилия, за да достигнем нивото на рециклиране, постигнато още преди почти десетилетие в Холандия и Дания например, където повторно се употребява към 90% от строителния отпадък. За да отговори на европейските изисквания, Министерски съвет прие през 2017 г. специална Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали. Както от много други нормативни актове у нас обаче, и от този не произлезе нищо съществено.

Бреговете на българските реки и земеделски земи все така се превръщат в незаконни депа за строителни отпадъци. Проблемът се задълбочава заради бума в сектора, който налага премахването на стотици стари сгради в индустриални и жилищни зони. За съхранението и обработката на този вид отпадък има специален режим и лицензирани депа. Тарифите там обаче са доста солени и вкарват бизнеса и гражданите в допълнителни разходи.

Това отвори ниша за нов бизнес - депониране на строителни отпадъци и тяхната сепарация. За целта

предприемчиви компании купуват или наемат големи терени,

а някои вече накупиха и мощни машини за трошене, защото се оказва, че част от отпадъка може да се влага като подложка заедно с инертните материали при строителството на пътища и магистрали. Типичен пример в Пловдив бе рециклирането и влагането на част от бетона и материала от разрушената пивоварна "Каменица" при разширението на Асеновградско шосе. Преди 2 години пък АПИ предостави фрезован асфалт от ремонта на АМ "Тракия" за запълване и изравняване на улиците в Белозем.   

Две нови инвестиционни намерения са на преден план в рециклирането на строителни отпадъци край Пловдив. Едното от тях е на

"Персенк Инвест" ООД,

която се занимава и с добив на инертни материали от кариерата в Куртово Конаре. От документацията става ясно, че дружеството има намерение за "Извършване на дейности по предварително третиране и оползотворяване на строителни отпадъци в обекти, разположени на територията на област Пловдив и област Пазарджик", и ще се осъществява в границите на строителни обекти, като се обособява площадка за събиране, подготовка за оползотворяване и рециклиране. Посочва се още, че основната дейност на "Персенк Инвест" е свързана с добив на кариерни материали, и в този смисъл инвестиционното предложение се явява ново, с което дружеството разширява диапазона на производствената си дейност. За целта ще бъде използвана мобилна трошачна инсталация. 

Другото инвестиционно намерение е на "Булгарстрой изкопи" ЕООД, което срещна вече неразбиране сред жителите на Кадиево и те подеха инициатива срещу откриването на площадката за рециклиране на строителни отпадъци. Мотивът е, че се намира прекалено близо до къщите и земеделските земи, които местните  обработват.  

КАК Е ПО СВЕТА 

Рециклирането на строителните отпадъци и повторното им влагане за европейските страни е нормална практика от години. В Швейцария и Франция има площадки, но самите трошачни инсталации са мобилни.

Всяка община или няколко общини правят такива площадки, където се депонират отпадъците, и като се събере достатъчно количество, пристига мобилната инсталация и рециклират. Обработените количества веднага влизат в употреба.

За по-големите общини инсталациите са стационарни и работят постоянно. В тези две западноевропейски страни всички по-малко натоварени пътища и подулични настилки се правят с рециклирани строителни отпадъци. Сега у нас, дори да бъде заложено в проекта на строежа, което е задължително, не се знае дали ще може да бъдат намерени планираните количества бързо, а не след един месец, при строителен сезон от 4-5 месеца.

И се налага да се отиде до най-близката кариера и да се вземе нов, коментират строителни специалисти. Това създава два проблема след себе си. Добивът на инертни материали води до проучването и отварянето на нови кариери, срещу което много от екозащитниците и жителите на близки населени места протестират. От друга страна - това е изчерпаем ресурс, който би могъл успешно да бъде заместен отчасти с рециклиран.   

Оптимистичната страна на проблема е, че в България все повече ще се налага изграждането на подобни площадки за рециклиране на строителни отпадъци, тъй като Европа ни задължава да влагаме материала "втора ръка", също така тенденция в световен мащаб е да се увеличава рециклирането, а не на депонирането в оползотворяването на отпадъците. 

 

Кадиево скочи срещу италианец

 

Жители на Кадиево се обявиха против намерението на 40-годишния италианец Алберто Анселметто да изгради площадка за временно съхранение и рециклиране на строителни отпадъци в землището на селото. Той е подал инвестиционно намерение за оценка на въздействие върху околната среда в РИОСВ-Пловдив. Инвеститор е фирмата "Булгарстрой изкопи" ЕООД, еднолична собственост на Анселметто. Площадката ще е с площ от близо 16 дка, а основният поток на отпадъци ще е от разрушаването на сгради и съоръжения и инфраструктура, става ясно от инвестиционното намерение.  

Предвижданите съоръжения за третиране на строителни маси ще са мобилни   „crusher - трошач” и стационарни. В началото ще се обработват до 80 т/24 ч. строителни отпадъци. Ще се третират до 24 000 т/г. строителни отпадъци, като режимът на натоварване няма да е постоянен.  

Според жители на Кадиево обаче площадката ще се намира на 800 метра от първите къщи в селото и на 4 метра от земеделски земи. Притесняват се от прах, шум и трафик на камиони. В селото вече е сформиран Инициативен комитет, всички възможни институции са сезирани, включително Общината, Министерството на околната среда и водите и омбудсманът на Република България. Над 600 души от Кадиево и съседните населени места са подкрепили всяка от двете подписки, събрани досега.  

Хора от селото твърдят, че нямат нищо против бизнеса на инвеститора. Проведена е среща с него, която протекла в приятелски тон, но са категорични, че не искат да бъдат потърпевши от тази дейност. Само на няколко метра от бъдещата площадка хората отглеждали земеделска продукция.

 

Инвеститорът:  Рециклирането не е свързано с изгаряне на отпадъци

 

"Марица" потърси гледната точка и на инвеститора в Кадиево. Оттам категорично отхвърлиха опасенията на жителите на селото за шум и прах. От "Булгарстрой изкопи" ЕООД изпратиха подробно обяснение какво предвижда дейността и как ще се преработват отпадъците.    

"С настоящото писмо искаме да внесем яснота относно горното, а именно:

Целта на инвестиционното намерение е да се рециклират строителни отпадъци, като това по никакъв начин не кореспондира с каквото и да е изгаряне на отпадъци. Както забелязвате, в нашето уведомление говорим само за строителен отпадък и инертни маси. Подчертаваме, ч​е няма да се изгарят каквито и да е отпадъци. Технологията е за рециклиране (разбирайте производство на фракции) строителен отпадък и инертни маси, като камъни, скални м-ли и съхранение на земни маси (пръст за запръстяване, хумус-слой за подобряване почвено плодородие). 

Разбираме чувствителността на населението, предвид и медийното отразяване на проблемите около вноса на отпадъци (производствени) в България, но първо технологията няма никаква връзка с изгаряне, термо-химично третиране или каквото и да е, различно от заявените от нас дейности с отпадъци. Нека стане ясно, че няма да се извършва какъвто и да е внос на отпадъци. От всички видове отпадъци нашата технология е разчетена да третира само строителни, както се разбира от вече предоставената информация, надяваме се тук няма съмнение. Технологията не изисква работа и/или съхранение на химични вещества и смеси, както и такива с опасни свойства. 

Относно образуваните отпадъци на площадката, които се отделят от строителния поток, то нека изясним следното: 

Когато се разрушават сгради и строителният отпадък се транспортира до площадката, неминуемо в него може да попаднат елементи от дограми, интериорно оборудване (дърво, пластмаса, стъкло, метал), изолационни материали (стиропор, фибран, хартия, полиетилен и др.), които технологията е предвидила да се отделят (разбирайте сортиране), като всички тези отделени материали ще се съхраняват отделно и е предвидено да се предават на оторизирани фирми, извън площадката за последващо екологосъобразно третиране. Отделените метали от строителните отпадъци също ще се отделят и предават като скрап на фирми със съответните разрешителни. Ние като инвеститори нямаме интерес към други отпадъци, освен строителни и инертни маси, като разбирате, дори имаме полза постъпващите отпадъци за третиране да са максимално чисти, без изброените горе примеси. 

В доказателство, че предлагаме работещо екологосъобразно решение, ви предоставяме допълнителна информация, относно редица реализирани проекти за рециклиране на строителни отпадъци  в България, както и добри европейски практики.

В контекст​а на добрите практики и доказателства за декларираните от нас намерения, сме отворени за комуникация и дори да осигурим последващ достъп до инвестиционния процес, понеже подходът ни е напълно открит и вие като местна администрация и населението да бъдете спокойни и уверени, че нищо друго освен заявеното не планираме да реализираме. 

Реализацията на тази инвестиция значително ще подобри положението с управлението на строителните отпадъци на територията на общината, като нашата визия е населението на с. Кадиево, както и от другите населени места от общината да могат да предават строителни отпадъци практически почти безвъзмездно, а отпадъците, генерирани от публични проекти на общината, да се приемат при договорени преференциални условия. Площадката ще отговаря на всички изисквания за третиране на този вид отпадъци, като ще е добър пример за съответствие не само с екологичните стандарти, но и с измерим социален принос". 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

...

...

19.10.2020 | 12:04

Може би за общината би звучало скандално, обаче вместо на места по 2 кофи за разделно събиране на хартия, по-добре да сложат на 2 места по 1 и вместо както сега 1-2 пъти на месец да ги вдигат, да започнат да минават 10 пъти в месеца. Задължително да направят кофи за смет както в Бургас!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?