Следвайте ни

БГ чиновникът цапа повече от боклука

viber icon

Проблемът не е, че возим пластмаса от Европа, а в това, че някой я гори под носа на институциите, вместо да я рециклира

Светът отдавна се опитва да навлезе в ерата на кръговата икономика. За да оцелее. Докато  работи и потребява, човекът цапа. Защото всичко идва на масата опаковано -най-често в пластмаса. В резултат само в океаните и моретата всяка година се изхвърлят над 10 млн. тона отпадъци. Още толкова отиват в земята. За да оцелеем при този темп на потребяване, ни трябват една дузина планети само за да складираме боклука.  За да се спаси, белият свят е измислил рециклирането. Големите компании, отговорни за бъдещето на човечеството, отдавна залагат на материали, произведени от вторични суровини. Дори колите на Мерцедес вече са 70% бивш боклук. У нас обаче не е така. И проблемът вместо да се решава, се задълбочава. Първо - защото разделното събиране на отпадъците, сепарирането и рециклирането им съществува само на книга, и второ - защото през последните години се превърнахме в сметището на Европа.

Защо е удобно големите европейски икономики да изпращат боклука си в България?

Защото отдавна сме се превърнали в място, където правилата най-лесно се заобикалят. Като член на ЕС страната ни няма как да ограничи свободното движение на стоки и товари. А боклукът също е стока. По принцип у нас важат всички правила за експедиция, превоз и проследяване на пратките като в останалите страни от Съюза. Само тук липсва контрол. В резултат хората, които въртят бизнес с отпадъци, могат да реализират в България огромни печалби, защото използват стоката боклук, без да инвестират в задължителните технологии и машини, за да я обработват, спазвайки екологичните норми. В през последните 8 години вносът на отпадъци в България се е увеличил над пет пъти. Това също не би било проблем, ако институциите работеха. Тогава щеше да има истински контрол върху отпадъците и опасните нямаше да влизат нерегламентирано в страната. А корабите, влаковете и камионите от Европа щяха да товарят само това, което е необходимо за бъдещата българска кръгова икономика.

Какво е кръговата икономика?

Това е щадяща природата организация на отделните индустрии, транспорт и услуги, в която чрез рециклиране се въртят едни и същи суровини с нулеви щети за околната среда. Най-добрият пример за подобна дейност е именно преработката на пластмасови отпадъци /найлонови торбички и платна, PVC бутилки и опаковки, касетки и т.н./ във вторичен гранулат, от който се правят нови продукти. Отново и отново, докато не се изчистят реките, планините, нивите и градовете от сегашните незаконни сметища. Ефектът върху околната среда е „2 в 1“ - първо, производителите на опаковки и найлон намаляват потреблението на първичен гранулат - остатъчен продукт при сериозно замърсяващата природата преработка на петрол. Второ -найлонът, добит от вторичен гранулат, се разгражда, за разлика от онзи, произведен от първичния гранулат на Лукойл и останалите рафинерии. В България вече има изградени десетки фабрики, които произвеждат продукти от вторичен гранулат. Суровините за тях обаче не достигат, защото у нас все още не събираме разделно отпадъците и не сепарираме боклука, макар в подобни инсталации да са инвестирани стотици милиони. Така инвестиралите във фабрики за преработка на пластмаса за добиване на вторичен гранулат трябва да внасят боклук от страните, които сепарират отпадъците.

Ще изгорим къщата заради бълхата в юргана

Сега легалните производители на вторичен гранулат могат да си загубят бизнеса, защото не можахме да накараме институциите да работят, като следят кой гори боклука, вместо да го преработва. „Превозът на отпадъци в Европа се осъществява при изключително строг контрол и няма никаква възможност за злоупотреби“, казва Илиян Филипов, съдружник в ПИМК. Неговата компания е единствената у нас, която има лиценз да превозва отпадъци от Италия на колела. Само подготовката на документи по лиценза струва над 50 000 евро. До момента обаче фирмата е превозила едва 15 камиона с бали боклук за България. Експедицията се проследява от първата до последната точка и не може да бъде отклонен дори килограм от стоката, твърди Филипов.  

Друг е въпросът кой от купувачите на боклука с какъв лиценз се е сдобил и как институциите осъществяват контрол върху дейността му.   

Както в много други български дела, цапа чиновникът, не боклукът. И докато десетките служби, отговорни за спазването на законите, не сработят, българската зелена икономика ще е като зеления хайвер.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?