Следвайте ни

Наследниците на пивоварна "Каменица" още си търсят дела

Завеждат дело в Страсбург, докато държавата ги чака да кажат "Писна ни!"

Наследниците на семейство Пютер, което е от фамилията на един от основателите на бирената фабрика „Каменица”, търсят правата си от държавата от далечната 1992 година. Тогава с реституцията те стават съсобственици на предприятието. И искат своя дял, който по времето на пълната национализация е бил 3-етажна сграда със застроена площ 128 кв. м, производствен корпус на 4 етажа с площ 1497 кв. м, 8 други сгради и терен от 20 539 кв. м. Все още обаче не са получили и стотинка.

Оттогава са минали два пъти през Върховен съд и веднъж в съда в Страсбург. И въпреки решенията оттам Министерството на икономиката отказва да реши проблема с претенциите им. През годините са назначавани 8 различни тройни експертизи, които е трябвало да покажат какъв точно е делът на Пютер.

Сега Върховният съд е назначил 8-а поред тройна експертиза. И е потърсил оферта от външни оценители. Тя е на бюрото на магистратите и е за шеметните 23 000 лева. В сметката тримата експерти са си писали и по 500 лева командировъчни от София до Пловдив. При условие че в Пловдив от години вече няма никакви документи, а от миналата година - и дълготрайни материални активи за оценка, припомнят от фамилията.

„Адвокатите ни са категорични ​- не са виждали толкова абсурдно висока сума за тройна експертиза. Досега сме плащали само по 1000 - 1200 лева”, обяснява инж. Мартин Ганчев,- един от наследниците на пивоварната. Той е син на Матилда Пютер.

Как да ги платим, питат и Матилда, Карл, Йохан и Виктор Пютер. Те са пенсионери и са деца на братята Александър и Паул - синовете на Ида Пютер. Тя пък е осиновена от г-жа Фрик през 1915 година и става наследник на дела <210> в пивоварната.

Така чакащите дела си от пивоварната от времето, когато Филип Димитров бе премиер, завеждат ново дело в Страсбург и вероятно ще го спечелят. „Сякаш държавата опитва с всякакви средства да ни откаже от претенциите. Да протака и да ни върти до безкрай. Сякаш чакат в един момент да кажем: ​дотук бяхме! Писна ни! През 2013 година имахме решение на Върховен съд, което не бе изпълнено от Министерството на икономиката. Как е възможно това”, чуди се инж. Ганчев.

Той припомня два важни факта ​- решението от 2013 година е устройвало напълно наследниците, но не е изпълнено. През 2009 държава продава остатъчния си дял от 30% от предприятието. Защо още тогава не се реши въпросът с нас, питат наследниците.

Изчезна фирменият знак на Фрик

От години инж. Ганчев обикаля различни архиви и държавни ведомства, за да събира документи за легендарното предприятие. Бил е и в патентното ведомство, за да разбере какво е регистрирано там. 

„Опитах да получа информация от патентното ведомство. Оттам казаха, че давността за пазенето на фирмения знак е 100 години. При тях го няма стария фирмен знак от времето преди национализацията. След това тези знаци или се унищожават, или не са предмет на пазене. Оказа се, че за „Каменица” няма никакви документи. И никъде другаде няма”, казва инженерът. 

Трябва да се види законът за национализацията и дали според него се придобиват само активи, или има права и върху тези знаци. Мартин Ганчев е търсил фирмения знак, който е патентован от Фрик. Най-ранния документ за „Каменица” в патентното ведомство сега датират от 1997 година. „Когато е била продадена, е излязъл първият патент с логото, който е на латиница”, обяснява той.

Държавата няма регистриран патент върху фирмения знак и след национализацията. Във ведомството единственият патентен знак е на новите собственици от „Интербрю”. Регистрират го веднага след като купуват "Каменица".

Дадоха на фамилията Пютер 998 акции по левче за фабрика и 20 декара терен

Одисеята на семейство Пютер започва през 1992-ра с излизането на закона "Лучников". Първият удар от държавата идва през 1997 година, когато тя "щедро" им отпуска 0,65% от активите. Това са 998 акции с номинал от 1 лев.

Преди това - още в 1993 година, Паул Пютер научава, че немското дружество „Брау унд Брунен Интернешънъл” иска да приватизира предприятието. И пита с писмо Агенцията по приватизацията каква е оценката на активите и какъв ще е делът на фамилията. На 3 февруари 1994 г. получава отказ за информация - била "конфиденциална".

Паул Пютер пише писмо и до немските кандидат-приватизатори и ги уведомява, че към дружеството има реституционни претенции. И немците се оттеглят от сделката. Следващата година пивоварната е приватизирана от белгийската фирма "Интербрю". Комисия, назначена от министъра на промишлеността от 1997 година, установява, че „процентът собственост на жалбоподателите е определен на база „приватизационна оценка”. След 4 години ходене по мъките - на 2 май 2001 г., обезщетението на семейство Пютер не е на база „приватизационна оценка”, а по метода „чиста стойност на активите”. Европейският съд по правата на човека излиза със становище делото да започне повторно през 2011-а.

Пети състав на Пловдивския окръжен съд излиза с решение, че към 31 декември 2013-а балансовата стойност на дружеството е 6 972 000 лева. Те са разпределени в същия брой акции. Фамилия Пютер получава 7,72%, или 538 238 акции. Решението ги удовлетворява напълно. То обаче не се изпълнява от принципала - Министерството на икономиката. След година и половина министерството излиза с нова експертиза. Признават се 9,375% от тези активи на наследниците Пютер. Експертите преизчисляват активите на пивоварната с тези, които са придобити след 1995 година. И наследниците на Александър и Паул Пютер взимат по 5116 акции - или 100 пъти по-малко от решението на Окръжен съд.

Във фамилията пазят документ, който показва, че през 1944-та властта обяснила, че дава пивоварната като репарации към Съветския съюз. Причината е, че фирмата била собственост на германски граждани. Това не е вярно. Руската държава два пъти е отговаряла на Пютер, че никога не са й плащани репарации чрез активите на фирма „Каменица”. 

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?