Защо избрах България пред Италия

В университета „Тор Вергата“ професорите, които ми преподаваха, бяха обиколили света само за да приложат натрупания опит в родината си

Казват, че има два начина да стигнеш до дома си. Единият е въобще да не го напускаш, а другият - да обиколиш целия свят и да се завърнеш там, откъдето си тръгнал. Малко са онези, които не са излизали никога извън България, и все повече тези, които отиват в чужбина уж за да градят бъдеще, а след това се прибират завинаги у нас.

 


Като повечето млади и неориентирани хора и подтиквана от негативизма по родното, предаден ни от по-старото поколение, реших да замина за Италия и да уча висше там, пренебрегвайки българската образователна система.

 


След като завърших ЕГ „Иван Вазов“ с грамота за отличен успех и италианска диплома, хукнах към Рим, където ме приеха от раз със специалността, която най-много исках - „Естетическо-научна журналистика".

 


В университет „Тор Вергата“ годишно избират да учат над 40 000 студенти от цял свят, а факултетът по литература и философия, в който ме приеха, беше на първо място за 2015-2016 в класацията на топ 100 за най-добрите учебни заведения в Италия. Факт, който ме кара да се гордея.

 


По време на обучението си там имах възможността да се докосна до изявени звезди на италианската журналистика, да надникна „в кухнята" и да се запозная с тънкостите на професията, да науча куп интересни неща, да подготвям проекти с истински експерти в областта.

 


Валерио Росси Албертини - професорът ми по „Теория и техника на научната комуникация", бе същински гений по нуклеарна физика. Освен че е водещ на известно телевизионно предаване, е снимал  филм в Чернобил, написал е редица книги и ежедневно ни вдъхновяваше в лекциите си с увлекателни разкази.

 

Пиеро Верени - преподавателят ми по „Културна антропология", беше истински експерт по балканистика и по-добре от мен знаеше подробности за българската история, което страшно ме впечатли.

 

Розана Буоно, дамата, която водеше „Съвременно изкуство", беше завършила в Щатите и ни учеше на много различни неща, с които италианците не бяха свикнали. За нея бе нормално да хапваме по време на лекциите или да слушаме тихо музика, стига да усвояваме материала.

 

Д-р Кармела Морабито - професорът по „Основи на психологията", сядаше по турски в средата на аудиторията и разказваше какви ли не реални истории за психичните заболявания и задълбаваше и в най-загадъчните части на човешкия мозък.

 


Неслучайно споменавам всички тези хора. Общото между тях е, че те бяха обиколили най-различни държави, за да завършат образованието си, преди да се завърнат окончателно в Италия. И събирайки по малко от местата, на които са били, бяха дошли отново в родината си, за да използват натрупания опит.

 

Докато учих в Рим, това от време на време изплуваше в съзнанието ми. И често се замислях защо толкова успешни хора са имали възможност да останат в САЩ, Канада и къде ли не, а са се върнали на Апенините. С наближаването на дипломирането въпросът дали да остана на Ботуша, или да се прибера все повече ме тормозеше.

 


Сутринта, докато си обличах костюма за завършването, се опитах да си представя как ще работя и ще създавам семейство в Италия. Как години наред ще се боря да доказвам и разказвам колко велик е българският език, говорейки на италиански, и колко чудни са нашите обичаи и традиции, опитвайки да свикна с техните. Това излишно усилие бих могла да си спестя.

 


След тържествената церемония по защитата на дипломната работа и още преди лавровият венец, който стоеше на главата ми, да е увехнал, аз вече бях взела решение. Връщам се в България!

 


Сигурна съм, че идвайки тук, бих могла да използвам по-пълноценно всичко онова, което научих в чужбина. И не съм единствената. Повечето от приятелите ми, които учиха в престижни университети из Европа, си дойдоха обратно със същата цел. Смятам, че всички ние, с ентусиазъм, хъс и желание за промяна ще изградим едно общество на мислещи, интелигентни и амбициозни хора. Вярвам, че ние, младите, ще променим към по-добро държавата.

 

Убедена съм, че има още стотици хиляди жадни за новото момчета и момичета. Онези, които печелят европейски и световни първенства и развяват достойно трибагреника, онези с първите места на математическите състезания, онези с грамотите от езиковите олимпиади, онези с Гран при от музикалните конкурси и всички онези, които гордо заявяват, че са българи. С успелите, талантливите и вдъхновяващите, заедно с тях, аз оставам тук!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Т.Вълчева.

Т.Вълчева.

21.07.2019 | 20:14

Браво мило и младо момиче.Дано има повече мислещи млади хора като вас. Да помогните на изстрадалата ни родина и нейния народ.С Господ Бог напред,за големи успехи.Бъди БЛАГОСЛОВЕНА.

Отговори
12 0
!

!

21.07.2019 | 20:05

Гордост за България!

Отговори
12 0
И.П.

И.П.

21.07.2019 | 19:17

Браво, мило дете! Мило, вдъхновяващо, оптимистично!

Отговори
11 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?