Замърсителят плаща: В Куклен и Хюстън става, в Пловдив - под въпрос

В град като Пловдив не може да се приложи принципът "замърсителят плаща", защото не може да се фиксира точно замърсителят. В община Куклен например може. В село Гълъбово, където живея пет месеца през лятото, всеки си има къща и този модел може да се приложи. Например да си получаваш торби от Общината със специална маркировка и в определен ден минава камион, който събира торбите. Една торба - Х лева, две торби - 2Х, и т.н. Този принцип е приложен в американския град Хюстън, в квартала, където гостувам всяка година при сина си. Тези, които ти събират отпадъците, ти оставят и новите торби, които предварително си заявил. Всеки месец получаваш сметката, както за еленергията или ВиК.

В Пловдив обаче това е невъзможно. Има други системи - например по разходите на вода, измерени от ВиК, и съответно преизчислени в разходи за ТБО, но това вкарва още една фирма в схемата и става сложно. 

На практика, най-реалистично е да се събира такса смет на жител. Този начин обаче изисква няколко предварителни условия. 

1. Как се определя кой е жител на Пловдив?  

Има постоянен адрес, има и настоящ адрес. Моите синове са български граждани и имат постоянен адрес, но не живеят в града. Сигурно трябва да се уточни, че таксата се плаща от хора, които имат и постоянен, и настоящ адрес в Пловдив. Това е въпрос на специална наредба.  

2. Ще има ли възрастова граница за плащане? 

Не може да накараме бебетата да плащат ТБО. Ще задължим ли хората над 80 години да плащат такса ТБО? Според мен трябва да има определени граници - например от 7 години до 80 години, но това ще решат общинските съветници. Това също е обект на общинска наредба. 

3. Необходимо е да се направи изцяло нова база данни към Дирекция "Местни данъци и такси". 

До този момент тя работи с две бази данни - данъчни оценки на недвижимите имоти и оценки на МПС. Те ще трябва да ползват базата данни на ЕСГРАОН, но да впишат в новата база данни само гражданите, които отговарят на горните условия. Тя ще бъде динамична, защото хората непрекъснато си сменят регистрацията, да не говорим, че имат лошия навик и да умират.  

4. Следващата стъпка е да се определи каква част от разходите ще се плаща от гражданите и каква част - от фирмите. 

В момента е горе-долу 50/50. Ако остане това, е вече лесно да разделиш разходите на две (например за 2024 г. около 60 млн. лв./2 = 30 млн. лв.) Приемаме, че гражданите, влизащи в горните условия, са 300 000 души, или резултатът е 100 лв. на човек годишно. Разбира се, това е много условно при много променливи величини. 

5. Още по-сложно е при фирмите. 

Не можеш да сравниш отпадъците на един ресторант и отпадъците на едно ателие за красота. Ще трябва да се групират на групи и за всяка група да се определят критериите. Нямам готова формула, дано бъдещите кмет и съветници имат, но едно е ясно - някой трябва да плати втората половина от 30 млн. лв. При всички случаи в Дирекция "Местни данъци и такси" ще има още една база данни на над 100 000 фирми, регистрирани в Пловдив. 

6. Създаването на тези две нови бази данни ще изисква компютри, софтуер, помещения и много нов персонал. 

Сега е лесно - имаш готова база данни с данъчните оценки, веднъж умножаваш по коефициент  1,5/1000 за ДНИ и втори път по 1,8/1000 за ТБО. Това компютрите правят автоматично. 

7. Проблем ще бъде как ще се събират задълженията от определена група граждани, които и в момента не плащат.

Нито данъци, нито такси, наеми и консумативи. Събираемостта ще спадне и това ще намали приходите. За да се компенсира, може би ще трябва останалите да плащат повече. 

8. Съществува проблем с хора, които живеят, работят и учат в Пловдив, но не са регистрирани. 

Те не са малко, по неофициални данни - над 50 000 души. Как ще бъдат издирени и обхванати тези хора? Навремето домоуправителите съобщаваха  за такива хора в МВР, но сега е демокрация и такова нещо няма. Как ще го реши Общината този въпрос, не ми е ясно.