71

За Родину, за Путина? Не, саможертвата вече не възбужда руснака

Отказът на руски резервисти от война може да се окаже резервът, който да обърне войната в посока на мира, но ще бъде смъртоносна грешка, ако САЩ счетат това за слабост и помъчат да се възползват

 

За Европейския съюз се задават месеци на изпитание, каквито не е преживявал от своето създаване. Този път новата Карибската криза не е на хиляди километри като онази през 1962-ра, която изправи на нокти Общността, а в самата Европа. И дори само това е повод за световна тревога, тъй като старата Европа, която се простира от нос Кабу да Рока до Урал на два пъти подпали света.

По традиция европейците последни загряват какво точно се случва и се ужасяват едва когато се случи. В смисъл - осъзнават подпалвача чак когато им подпали задника. Така преди Втората световна война проспаха подпалвача от Берлин с политическа инфантилност тип Чембърлейн, а сега бяха напът да проспят и подпалвача от Москва с протестната инфантилност тип смяна на цветовете на Айфеловата кула. Затова и толкова се изненадаха от нападението над Украйна, а сега - и от мобилизацията в Русия, макар че и двете бяха очаквани.

Мобилизацията, която дълго беше отлагана от Путин, най-после ще свърши работа. Не във военно отношение, там едва ли ще постигне грандиозни обрати, а по-скоро - затъване в тресавищата на войната.

Мобилизацията обаче ще мобилизира страха на европееца, който страх пък ще генерира съпротивителните му сили, и то не символично, не цветово.

А в Русия мобилизацията постигна светкавичен ефект - хиляди запасняци 

обсадиха и атакуваха, но не Украйна, а ГКПП

на Финландия и Грузия. Извиха се километрични колони, но не от танкове и бетеери, а от автомобили. Авиацията също беше подложена на натиск - изкупиха се всички еднопосочни билети за Турция, Сърбия, Дубай, като цените достигнаха до  9200 евро за билет.

Мобилизираха се и силите за уличен протест, макар и все още рехав, което в руските традиции си е истински героизъм - някога директно пращаха протестиращите на каторга, а сега още в полицейските участъци връчват на задържаните призовки за явяване във военните комисариати. Служители на ФСБ в Тюмен дори предупредиха, че протестиращите срещу войната ще бъдат наказвани със служба в армията. И така от Федера́льная слу́жба безопа́сности, без да щат, формулираха гениалното прозрение, че войната е наказание.

Да, такава е за съвременния руснак, за поколението, което подлежи на „частичната“ военна мобилизация. Защото и в Русия, макар бавно и полека, се създаде така нареченото потребителско общество, което никак не е склонно на саможертва. Потребителските общества на Запад родиха най-мащабните протести срещу войната във Виетнам. Може и да бъдат упреквани в липса на идеализъм и безидейност, но точно те стигнаха до исторически изстраданата идея, че не е окей да станеш

пушечно месо заради амбициите на кайзера, царя, фюрера, дучето, вожда

и президента от латиноамерикански или азиатски тип. Това общество не е склонно на саможертва. Особено пък когато не защитава родината, а защитава интересите на роднините във властта. Така че саможертвеният боен вик „За Родину! За Сталина!“ няма как да се трансформира в „За Родину, за Путина!“.

Отказът на съвременния руснак да воюва е прозрение, а не е страхливост. 

С някои комични изключения като синчето на Дмитрий Песков, избудалкано по телефона от журналисти да се яви на комисия за мобилизация, което щяло да се съгласи само при лично обаждане от Путин, а за доброволец отказвало. Или повечето депутати и чиновници, които смятали, като че са по-полезни на постовете си, отколкото на фронта. Така де, както повечето депутати и чиновници по света. 

Саможертвата вече не възбужда руснака.

Както отдавна не възбужда западноевропееца, а още по-отдавна - и американеца.

Особено когато не се изразява в пестене на ток, ограничаване на къпането до пет минути и леко зъзнене вкъщи, а - в реалната възможност куршум да ти пръсне черепа или осколките да ти отнесат някои необходими части от тялото.

Идеята за величие можеше и да проработва в мирно време - Името "Единна Русия" ме възбужда!, беше признала екзалтирано руската певица  Надежда Бапкина в присъствието на Путин, когато той още беше само веднъж президент. Но не работи в реалността на войната. Не съм сигурен дали тази особа продължава да се възбужда и сега, ако някой неин роднина е призован под куршумите.

Да, изчезва една от особеностите на руската сексуалност - възбуда от саможертвата

Въздигната в култ през революцията. Точно в този отказ от смърт, в този едва назряващ, но категоричен отказ от война, се крие надеждата за разсичане на гордиевия възел, заплетен около тази нелогична война. Може би точно протестът на запасняците, на резервистите, ще се окаже решаващият резерв, който ще обърне хода на войната в посока към мира. 

Масовото дезертиране от фронта през Първата световна доведе до избухването на октомврийската революция. А дали  сега превантивното дезертиране би довело до октомврийска революция в мисленето?  Но не само на руснаците. А и на американците, които ще направят смъртоносна грешка, ако приемат това дезертьорство за слабост и опитат по навик да се възползват от него. И на освирепелия Зеленски, който ще побърза да обяви поредната победа. И на европейците, за които се задават месеци на изпитание в наближаващата тежка зима.

Но както казват експертите, и най-тежките зими се преживяват с изключение на една - ядрената. 

И този път саможертвата трябва да я направят политиците.

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?