2374

Всички обичат Пловдив! Не само Борисов

Години наред като на развалена грамофонна плоча в Пловдив се търкаля мантрата, че когато премиерът и кметът на Пловдив са от една партия /разбирай ГЕРБ/, градът се развива успешно. В предизборно време местните активисти обичат да ни напомнят колко много е направил за нас Бойко Борисов. Неслучайно лидерът на ГЕРБ редовно води листата на партията си под тепетата на парламентарни избори /макар че никога после не влиза в Народното събрание/.  

Оказва се обаче, че всички обичат Пловдив, не само Борисов.

Правителството на Кирил Петков например управлява съвсем кратко и макар да бе винено, че загърбва местната управа, гласува 22 млн. за важни местни проекти. И това за няма и 9 месеца - колкото са нужни да се роди едно бебе. 4 млн. са отпуснати от министерствата на образованието и на културата за ремонт на сградата на Хуманитарната гимназия и 18 милиона от МРРБ за реконструкция на Голямоконарско шосе /макар само 9 от тях от бюджета за 2022 г./. Като общ размер тази сума стои съвсем добре, сравнена с най-големите целеви държавни трансфери от трите кабинета на Борисов, представяни навремето като златен дъжд над Пловдив.

Какво показват цифрите?

87 млн. за колодрум и 2 стадиона    

Най-много пари от републиканския бюджет за капиталови разходи в града на тепетата са разпределени през 2020 година. Тогава  кабинетът Борисов 3 гласува 37 млн. държавна помощ за стадионите на Ботев и Локомотив, а с друго постановление отреди 13,550 млн. лева за 7 детски градини и училища. Разликата е, че двете постановления не поставят срок за усвояване на средствата за някои от обектите, какъвто е случаят с Колежа и Лаута. До края на годината обаче Общината ще трябва да върне предвидените пари за строителство на нова сграда на ОУ „Княз Александър I“, защото така и не можа да разпише проект и да избере изпълнител.

Другите два пика в държавната помощ за Пловдив от времето на Борисов са средствата за злополучното строителство на спортната зала „Колодрума“ и субсидията за инициативата Европейска столица на културата.

За „Колодрума“ правителството преведе 49 млн. лева на 7 транша от 19 март 2012 до 30 декември 2014 г. Първоначално бе планирано то да глътне 12 млн. лева, но се оказа, че и въпросните 49 млн. не стигнаха, та се наложи Общината да доплати от своя бюджет още 9 млн.

Зоопаркът на културата

 С 20-те милиона държавна субсидия за „Пловдив 2019“ бе построена галерията на ул. „Гладстон“ и беше ремонтиран площад „Централен“. Със средствата от правителството бе ремонтирана откритата едва преди 3 месеца сграда на Йосиф Шнитер на ул. „Съборна“ /също галерия/ и бе реконструирана, както се оказа - частично. По едно време се разбра, че с парите за култура е строен и злополучният зоопарк край Гребната, който така и не дочака своите обитатели, а построеното вече е за бутане. Пловдивчни вече предлагат, след като е строен с пари за култура, на мястото да се направи поне един 3D природонаучен музей, та да видят поне виртуално пловдивските малчугани какви зверове живеят в българските гори. 

В този смисъл, каквото и да говорят политиците от тази или онази партия, държавни пари за Пловдив е имало и ще има. Въпросът е как се харчат, кой следи за това и какъв е ефектът за града от изграденото със субсидиите от републиканския бюджет.   

В тази връзка очакваме съвсем скоро от АДФИ да кажат всичко точно ли е с милионите за строителството на Колежа и Лаута или пак някой първо е строил, а после писал - както стана с "Колодрума".

 

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?