Следвайте ни

Всички избори в един ден, за да се знае кой с кого е

Нашите представители не ни представляват

viber icon

Българското общество страда от тежка криза на представителността. Заради трупащата се апатия и усещането за липса на подготвени и отговорни политици, готови да проведат необходимите реформи, за да изведат страната на пътя на националния просперитет, много хора у нас се отказват от правото си да гласуват. Това пък вдига тежестта на контролирания вот, което прави невъзможна промяната, за която иначе всички настояват.

След изборите под индиго на 4 април и 11 юли България навлезе в най-тежката криза на легитимността в новата си история. Едва 2,5 млн. души гласуваха за партиите, които влязоха в 46-ото Народно събрание. На фона на 6 668 540 имащи право на глас това означава представителност в парламента под 38%. Още по-малко хора ще стоят зад очертаващия се кабинет на малцинството, който се проектира с мандата на "Има такъв народ". Реално бъдещият премиер ще има зад себе си подкрепата на по-малко от 10% от българите с право на глас.

Отсега е ясно, че новата водеща партия трудно ще намери необходимия за успешно управление баланс между ефективност и легитимност. Това предполага несигурен и

кратък живот на бъдещия кабинет

и нови парламентарни избори най-късно догодина. Няма обаче никаква гаранция, че и след следващия вот ще се стигне до стабилно мнозинство. Още по-мътни ще станат българските политически води наесен, когато ще се проведат изборите за президент. В момента Румен Радев стои близо до новите партии, родени миналото лято по време на протестите, на които държавният глава се превърна във флагман. В същото време Радев не показва да е скъсал окончателно пъпната връв с БСП, която бе в основата на инициативния комитет, издигнал кандидатурата му през 2016 година. За неустойчивата българска демокрация може би е добре, че основният фаворит за президентския пост е надпартиен. Какво обаче би се случило, ако кандидат на новата опозиция - в лицето на ГЕРБ-СДС - победи Радев наесен? Това ще означава ново ожесточено противопоставяне между институциите и още хора на улицата.

По света не е необичайно отделните власти да са доминирани от представители на различни политически сили. Там обаче политиците, макар да се мразят, обикновено стигат до диалог в името на общия интерес. У нас и старите, и новите играчи продължават неистово да горят мостове, вместо да ги градят, което поставя под въпрос ефективността на институциите. Това влошава бизнес средата, парализира икономиката и прави неефективни институциите. Проблемът се задълбочава от честата и рязка смяна на политическите настроения, от което следва още по-голям дисбаланс в политическото представителство.

Пловдив е пример за тотален разнобой между актуалните политически настроения и състава на местната власт

Макар парламентарните и местните избори да са твърде различни, големите промени на национално ниво обикновено се мултиплицират на местно. Наскоро на кметските избори в Благоевград подкрепеният от ИТН кандидат спечели, без партията на Слави Трифонов да има изградена структура там или пък шоуменът да е направил поне един концерт в Пиринско.

В Пловдив местната власт е тотално доминирана от ГЕРБ. През октомври 2019 г. партията на Борисов спечели безапелационно, като за пръв път има едновременно градоначалник, шестима районни кметове и най-голямата група от 17 съветници в 51-членния местен парламент. Днес политическите настроения в града са съвсем различни. При местни избори сега не е ясно какво ще успее да вземе ГЕРБ, докъде ще се срине БСП, ще ги има ли изобщо патриотите и осиротелия откъм лидери „Съюз за Пловдив”. В същото време е ясно, че "Демократична България" ще вземе повече в сравнение с 2019-а, а "Има такъв народ" и "Изправи се! Ние идваме" въобще не са представени в местната власт, защото не ги е имало през 2019-а. Със сигурност най-малко 20 места в Общинския съвет няма да бъдат защитени от днешните им държатели и ще отидат на пазара, ако местните избори са днес.

Новата политическа реалност обаче ще може да се реализира чак през 2023 г.

В същото време Здравко Димитров ще е поредният пловдивски кмет, на когото ще се наложи да управлява града в политическо противопоставяне с централната изпълнителна власт, което винаги е водило до проблеми.

Има ли изход от този капан?

Да и той е подсказан преди време от холандския политолог Давид ван Рейбрук. Заедно с много други проблеми, които поставя пред бъдещето на представителната демокрация, той предлага едно просто хапче срещу нейната неефективност - всички избори, предвидени в конституцията, да се провеждат в един ден. Това по естествен начин ще засили мажоритарния елемент, защото президентът например ще може напълно легитимно да прелее част от своя рейтинг към припозната от него политическа сила и ще помогне за доброто ѝ представяне и на президентския, и на местния вот. Силните кметски кандидатури пък ще подкрепят листите на съответната партия за общински съветници и народни представители. В същия ден може да се проведе и вотът за главен прокурор, ако се реши той да бъде избиран пряко.

Подобна промяна може да отговори и на настроенията за повече правомощия на президента, за каквито все повече хора в България у нас настояват. И това може да стане с една нова процедура - при оставка или вот на недоверие на правителството и невъзможност на действащия парламент да излъчи ново, до края на мандата на Народното събрание да управлява служебен кабинет, назначен от президента. Така партиите, които доминират в изпълнителната и законодателната власт, ще бъдат много по-отговорни, защото ще знаят, че ако не се справят, ще загубят част от правомощията си.

Естествено, за всички подобни промени е необходим ремонт на конституцията, която - макар да е определяна като добра от много български юристи и парламентаристи - изглежда е изиграла своята историческа роля. Ако не я обновим, усещането, че нашите представители във властта не ни представляват, ще се задълбочава. А това води до още апатия и опасност поредната малка група интересчии да овладеят цялата държава.

Руси Чернев

Руси Чернев

Главен редактор

Руси Чернев е завършил Българска филология. През 1992 г. започва работа във в. „Марица. В периода 1997-1998 е главен редактор на „Стандарт Пловдив“. От октомври 2013 г. е главен редактор на „Марица“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?