1553

Външните оценявания на учениците - голяма суматоха с мижав резултат

Люба Йорданова

"Заедно в час"

Тази седмица започнаха националните външни оценявания (НВО) - изпитите след 4., 7. и 10. клас, които би трябвало да покажат как се справят училищата и накъде трябва да се насочат националните и общинските политики, така че всеки ученик да получи качествено образование. Би трябвало, защото НВО никога не е изпълнявало тази цел. 

Вместо това изпитите служат за класация, която измерва възможността на родителите да компенсират дефицита на системата посредством частни уроци. Създават напрежение както за ученици и родители, така и за директорите и учителите. Генерират излишен смут в образователната система и обществото - седмици наред се обсъжда колко ученици са преписвали, имало ли е “технически” грешки в изпитите, работили ли са камерите в училищата и други несъществени въпроси, които нямат отношение към образованието.

 


Какво би трябвало да бъде 

Идеята на външното оценяване е да направи независима оценка на постигнатите от училищата резултати. Да се види доколко учителите са развили знанията и уменията, които държавата е заложила за учениците в края на всеки образователен етап (4., 7. и 10. клас). В този смисъл резултатите от външните оценявания би трябвало да се използват, за да се съберат данни и да се направи детайлен анализ по теми като: има ли голяма разлика между вътрешното и външното оценяване на дадено училище или паралелка - ако има, на какво се дължи тя; как работят училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-добре от средното за страната; какви добри примери могат да се адаптират и за други училища; какви проблеми имат училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-лошо от средното за страната; как може да им се помогне; кои знания и умения не са развили учениците в достатъчна степен и какво трябва да се промени в подготовката на учителите, в учебните програми и в начините на преподаване, така че децата и младежите да стигнат до необходимото ниво на желаните компетентности.

Тези анализи трябва да бъдат основа за националните и общинските политики в образованието и инструмент за проследяване на тяхната ефективност. Когато МОН решава например в какво да вложи милионите от националните програми или европейските фондове, би могло - на база на анализите - да създаде цялостна и качествена програма за подобрение на училищата с най-ниски резултати на НВО. Или пък да заложи мерки за допълнителната квалификация на учителите по теми, по които учениците се справят най-лошо. Анализите на общинско ниво могат да послужат на местните власти, когато определят приоритетите си за финансиране в сферата на образованието.   

За да изпълни външното оценяване истинските си цели, дори не е нужно всички ученици да минават през него. Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без предварително оповестяване, без камери, без теглене на варианти в ранни зори в МОН. Това ще спести и голяма част от сериозния бюджет, който се отпуска за организиране на българските национални външни оценявания.

 


И какво всъщност е 

За да са наистина независими и обективни, стандартизираните външни оценявания трябва да отговарят най-малкото на три основни условия: да са изготвени професионално от специалисти в сферата на създаването на тестове; да се провеждат в спокойна за учениците среда; резултатите да нямат последици за самите ученици. 

Българските изпити не отговарят на нито едно от тези условия. Те се правят година за година, трудно позволяват сравнимост на резултатите, оценяват най-вече наизустена информация, прагът за получаване на тройка е несериозно нисък и често са съпътствани от медийна истерия и родителски смут. Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се “подготвят” за НВО, защото точките от него се вписват в удостоверението им за завършен начален етап на основното образование. Стига се до абсурда медиите да наричат външното оценяване на 11-годишните “малките матури”, внасяйки допълнително напрежение около един по замисъла си диагностичен инструмент за измерване на това как се справя държавата в сферата на образованието.  

Особено изкривен е изпитът след 7. клас, защото се използва за кандидатстване в гимназия. И тъй като в България учениците на родители с финансови възможности масово посещават частни уроци, за да се подготвят за НВО в 7. клас, външното оценяване мери не постигнатото от учителите в училище, а това на колегите им, които преподават (и) “на частно”. Фиксирането върху резултатите от външното оценяване води и дотам учениците да се фокусират единствено върху включените в изпита български език и математика и да пропускат ценни (в идеалния вариант) знания и умения по други предмети. 

В крайна сметка, учителите са под напрежение, защото от тях се изисква да подготвят учениците за оценяванията. Директорите месеци наред се занимават с организиране на стаи, квестори, отпечатване на изпитни материали и медийни запитвания. Част от родителите се заразяват от изпитната истерия и треперят за резултатите на децата си. Но най-големите последици са за учениците, които години наред са под стрес, защото им се насажда мисленето, че това как се представят на изпитите е решаващо за живота им оттук нататък. Единствените, за които националното външно оценяване няма последици, са представителите на държавните и местните институции в сферата на образованието - тези, чието представяне изпитите всъщност мерят. 

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 3 оценки
5/5 от 3 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
2 коментара
Елена

Елена

30.05.2024 | 09:32

Абсолютно точно описана ситуация с т.нат.НВО,които,освен да се разхищават едни пари,не вършат друга работа.Преди 30 години системата си беше чудесна-имаше изпити само за тези,които кандидатстват след 7 клас за определени училища.Нямаше никакво напрежение,дори на тези изпити.Да не говорим,че нивото на подготовка беше много високо,и то без частни уроци Учителите вземаха минимални заплати,но си вършеха работата качествено.От нашия випуск от 100 ученици, над 60 отидохме в елитни училища.Сега само им увеличават заплатите, а резултат никакъв.Детето ми все не е разбрало нищо от час в училище, а като му платя урока по съответния предмет,всичко се научава още при учителя.Те нека да наливат пари в заплати за образованието,но и да има ответен резултат, а не само някакви индивиди,които си "изпяват"урока и дим да ги няма.

Отговори
10 2
Точно!

Точно!

30.05.2024 | 08:35

По-хубаво не може да се напише, особено последното изречение!!!

Отговори
9 0

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?