Следвайте ни

Веско Ешкенази: Експерименти в други музикални жанрове? Да, но не и без цигулката ми!

Продължаваме мисията на фамилията - образователните концерти с деца "Фортисимо клас"

viber icon
Весела ТОДОРОВА, Марица

Дама от публиката поде песента “Вечеряй, Радо”, на финала на концерта на Веско Ешкенази и Камерен струнен оркестър – Хасково, в читалище “Заря”. Още няколко гласа се присъединиха към нея и образуваха нестроен хор, в знак на благодарност към виртуоза на цигулката. Като цяло обаче, стотиците зрители, вече напускайки залата, останаха изненадани от импулсивната проява, и се питаха каква е връзката и защо точно тази песен. Историята е от преди 13 години и е много лична за Веско Ешкенази. През 2004 г. цигуларят посвети песента „Вечеряй, Радо” на съпругата си Ангелина, която изгуби битката с рака. Заедно с Евгени Димитров-Маестрото и Ку-ку Бенд, те записаха песента, като в клипа включиха документални кадри от техния брак и личен живот. Въпреки болката от загубата, Ешкенази не се затвори в себе си, отгледа синовете си, а също така се посвети благотворителни акции за превенция на коварната болест. В момента в живота му има друга жена - Станислава, която също е музикант - свири на виола. Двамата се сгодиха през лятото на 2012 г. в Ница, Франция.
Синовете на Веско Ешкенази - Виктор и Артур, са родени в Холандия, но са възпитани в духа на българските традиции. Те не са музиканти, учат химия и микробиология, но обичат музиката и често ходят на концерти.
Веско Ешкенази е роден е на 3 март 1970 г. в София в семейството на музиканти. Баща му е кларнетист, а майка му е виолистка. На 11-годишна възраст става концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“. Там негови преподаватели по цигулка са проф. Петър Христосков и Ангелина Атанасова, която впоследствие става негова съпруга и майка на двамата им сина.
Веско Ешкенази е музикант от световна класа, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам, от началото на сезон 1999/2000. Преди концерта с хасковския камерен струнен оркестър в рамките на Музикалните дни “Недялка Симеонова”, виртуозът даде специална пресконференция.
*

-Г-н Ешкенази, познавахте ли се с диригента Цанислав Петков преди този съвместен ангажимент? Какви са първите ви впечатления от оркестъра, от Хасково?

- Приех без колебание милата и искрена покана от община Хасково. Аз винаги съм се старал освен да свиря в столицата, да посещавам и други градове в България, защото в тях има много култура и традиции. И задължение е на всички нас да отделяме време и да се показваме пред публиката в цялата страна. Освен това, Хасково е град с дълбоки традиции в музикално отношение и чест прави на общината, че ги поддържа. Това ми дава надежда, че в България изкуството и музиката не са изгубени. Това го дължим на децата си, на тези, които идват след нас. С диригента Цанислав се познаваме отдавна от интернет, но вчера бе първата ни среща. Музиката е универсален език и с няколко такта, разбрах, че работата ще върви лесно. Поздравления за огромната предварителна работа, която са свършили оркестрантите. Това е нещо, което много ценя. Бил съм в Хасково един-два пъти, но никога за толкова дълго, че да го разгледам и да го усетя като атмосфера. Харесва ми, изключително ми е приятно тук.


-Екс вокалистът на Rainbow Дъги Уайт, с когото се запознахте току що, ви пита за вашата цигулка. Разкажете ни за нея.


-От лятото на 2000 г. свиря на цигулка "Гуарнери дел Джезу" (Guarneri del Gesu) oт 1738 година. Инструментът е изработен две години преди майстора Дел Джезу да направи цигулката, на която е свирил Паганини. Цигулката ми е сред десетте най-добри в света. Без нея не се чувствам цял. Странно ми е, когато тръгна да пътувам някъде без нея. За цигулката се грижа като за живо същество. Тя изисква много специални грижи, защото се влияе от температура, влажност и др., за това се следи от майстор.

-Харесвате ли, рок музиката и в частност Rainbow?
-Като човек, който е израснал в годините, когато рокът е бил много силен, няма начин да съм подминат от тази музика. Имали сме записи и на Rainbow и на други големи групи, въпреки че тогава беше трудно да се стигне до тях. Така че сега за мен е изключително, когато срещам човек като Дъги Уайт. Дори малко ми е странно, защото тези хора сме ги знаели само от снимките, от грамофонните плочи и дисковете. А още по-неочаквано беше, че го срещам именно в Хасково. Изненада, но приятна.
-А бихте ли участвали в рок проект?
- Въпреки че съм класически музикант и сигурно изглеждам много сериозен, всъщност аз съм изключителен фен на голяма палитра от музика. Защо да не участвам и в рок проект? Вече имам такива с поп изпълнители. Със световната шампионка по бийтбокс Адриана Николова-Печенката направихме преди две-три години съвместно парче - "Либертанго" на Астор Пиацола , в нов аранжимент, направен от Печенката. През 2006 г. , може би помните, имахме проект с дует “Каризма” – за песента “Не сега”, аз участвам и в клипа им. С Дани Милев записахме през 2009 баладата “Заведи ме там”. Отворен съм да експериментирам в музиката, като не правя компромиси за едно нещо - винаги свиря на моята цигулка,използвам акустичния си инструмент, който внася една много красива нотка в тези популярни жанрове.

-Кланът Ешкенази – братя и братовчеди, сте в основата на фестивалите с марката "Фортисимо". Продължават ли концертите и този сезон?

-Да, заедно с Максим, Хари и Мартин, правим "Фортисимо клас", "Фортисимо фест" и "Фортисимо фамилия"(за деца и родители). Хари, който е цигулар в Софийската филхармония,
е двигателят на амбициозната програма "Фортисимо клас", която се подкрепя от фондация "Америка за България". Заедно с професионални музиканти гостува в училища и показва в кратки лекции на тийнейджърите основни инструменти. Брат му Максим също има огромен опит в по отношение на музикалното образование на деца от САЩ, където работи с оркестър "Пасифик симфони" и изнася образователни лекции в цялата. Важно е, да се започва от най-ранна възраст "захранването" с музика. Наблюдавал съм реакциите на децата по време на такива концерти. Голямо богатство е за тях да чуят и да знаят имената на Моцарт, Бетовен и други класици. Ние, възрастните, им го дължим.

- В националното турне на “Фортисимо фест”- "Музика под звездите", през годините се включва и композиторът от Хасково Георги Андреев. Бяхте ли на концерта му с Найджъл Кенеди в България миналия месец?

-Познавам и много ценя Георги Андреев. Той е един изключително продуктивен музикант и прави нещо много важно – кани големи имена, като Найджъл Кенеди у нас, като по този начин приобщава света към българската музикална култура. За съжаление, не можах да присъствам на концертите в София и в Пловдив, но знам, че са свирили и български парчета, и това е ценното. България има много с какво да се гордее в музикално отношение.


Забележка: В интервюто са използвани и въпроси от други медии /Марица.бг


Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?