Урановия човек от Хасково

Антиутопична история от бъдещето с елементи на радиоактивност и лудост

Ако общонационално поговорката гласи, че мълчанието е злато, то за Хасково мълчанието е уран. Така си мислеше Урановия човек от същия град през 2125 г. Бяха изтекли 108 г., откакто стана ясно, че във водата тук има завишени стойности на Уран, Нептун, Плутон, ямб, хорей, дактил, анапест и амфибрахий. Яснота, поради каква причина и следствие се е случило така, все още нямаше, защото е така по традиция в българската държава.
Урановия човек се почеса по лявото теме с шестия пръст на третата си ръка. Сипа си чаша вода от чешмата и добави няколко капки йод. Тази рецепта бе останала от прабаба му. Вдигна поглед към тавана и от тавана. През дупката в него палаво светеха топките на комшията. След края на санирането в България, специално за Хасково бе отпусната европейска програма за алтернативно осветление. Така във всеки таван бе пробита дупка, а мъжете бяха принудени вечер да клечат в нея, за да светят на комшиите. Тези, дето живееха на последния етаж, също не останаха валат и получиха коминочистачи по без гащи.
Урановия човек се взря през прозореца. Погледът му пробяга по безлюдната улица „Чернобил” и по пресечките „Хирошима” и „Нагасаки”. По площад „Фукушима” весело се стрелкаха гълъби. Те ловяха котки и кучета. От Ямача грееше рекламен плакат с надпис: „ВиК - Хасково – за мирна енергетика!”
Урановия човек отпи глътка от водата с йод и аурата му засия в синьо-зелено. Някой позвъни на вратата. Беше инкасаторът от водното дружество. Дойде да засича данните от Гайгер-Мюлеровия брояч. Този апарат замени водомерите в Хасково още на петата година от отчитането на завишените стойности. По телевизията пуснаха неизлъчен епизод от „17 мига от пролетта”. Гласът на диктора равно обясняваше: „По улицата вървеше жена и цялата грееше. „Хасковлийка”, помисли си Щирлиц. „Маук”, помисли си хасковлийката”.
Урановия човек допи водата с йод. Чудеше се дали да не отскочи до димитровградския автомобилен пазар тази неделя, където продаваха евтини ядрени реактори, а неговият в банята се беше спукал и течеше. „Те са по-евтини, ама пък нямат гаранция”, продължаваше да си говори сам Урановия човек и да цъка недоволно като Гайгеровия апарат, когато е пуснал водата.
Междувременно поредният министър на здравеопазването пристигна инкогнито в Хасково. Това беше стар трик отпреди 108 години. Че е министър, го разпознаха единствено по предпазния костюм със скафандър. Иначе си изглеждаше почти нормално, ама нямаше мутациите, обичайни за Хасково. Тук дори на част от къщите им бяха поникнали кокоши крака.
Здравният министър също се почеса по скафандъра и се здрависа с няколко души, за да го заснемат от пресцентъра и да покажат, че няма нищо страшно. После си тръгна. Още преди да са заглъхнали стъпките му, бе пуснато поредното прессъобщение, от което по традиция нищо не ставаше ясно, включително и има ли виновен за станалото през 2017 г. Мъдро обаче бе отбелязано, че тогава били отбелязани 100 години от Великата октомврийска социалистическа революция, проведена на 7 ноември. „Ми що е октомврийска, като е била през ноември”, зададе си резонен въпрос наум Урановия човек от Хасково. От напъните му да мисли косата му засия в лилаво, а от задната му част със свистене се отдели нервнопаралитичен газ. Съседите му усетиха и се втурнаха да отварят прозорците, за да вдишат от благовонието на Урановия човек. „Пръдни още веднъж, ва, комшу”, дори го призоваха съседите от долния и горния етаж. Понеже бе благ по характер, Урановия човек изпълни молбите им, за което в съседните общини, а също в Старозагорска и Кърджалийска област обявиха оранжев код и раздадоха противогази на населението.
Пак някой позвъни на входната врата. Този път събираха подписка да обявят за почетни граждани всички нехайни и безхаберни чиновници от 2016-2017 г. „мъльчали кът пукали за урана и алфа-активността в питейната вода”. Урановия човек от Хасково подкрепи тази идея и подписа с двата си крака. После излезе на разходка, защото тази вечер щеше да има заря. За целта от братска Русия и приятелските САЩ бяха докарани няколко атомни бомби с изтекъл срок на годност. Общината успя да ги откупи след търг с явно наддаване в конкуренцията на „Ислямска държава”, ООП, КНДР, ИРА, „Червените бригади”, „Сияйна пътека”, „Оранжева пътека” и други хуманитарни организации, обичащи да веселят света с взривове.
Докато Урановия човек вървеше към площада, чу как рускиня обяснява на съседката си рецепта за пълнени чушки: „Накрая слагами чушки във фурна и ги опикавами”. По-нататък деца весело се замерваха с камъни и си играеха на интифада. Два-три камъка отскочиха от дясното теме на Урановия човек и главата му издрънча на кухо.
Най-после стигна до площада. Тълпата тръпнеше в очакване на големия взрив. От сцената се носеше песента „Въздух с вкус на уран”, изпълнявана от група „Манган”. Сетне прозвуча химнът на Хасково. Урановата песен бе написана преди 108 г. от поета Петър Ванчев. После започна зарята. Няколко атомни гъби приветливо скриха небето.
След последния тътен Урановия човек се сепна и се пробуди, облян в пот и в лудницата. Приветлива сестра му би някаква инжекция и той се потопи блажено в нов радиоктивен сън./Марица

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?