Следвайте ни

Училището се качи в поршето на технологиите, но има ли книжка?

viber icon

Пандемията не само че не обърна каруцата на образованието, ами го качи на чисто новото порше на технологиите

Да имаш техническа възможност и да я използваш ефективно не е едно и също

 Победители в крайна сметка ще са учениците на онези, които след първата обиколка не се качиха на почетната стълбичка да гръмнат шампанско. А записаха допълнителни часове по кормуване. 

 

 Пандемията стовари канара на пътя на българското училище, което се е завтекло  към бъдещето - обучението от разстояние в електронна среда. И от него си зависи дали ще се препъне и ще падне, или ще стане шампион по бягане с препятствия.

Този суров и ръбат къс засега не само че не обърна каруцата на образованието, ами и го качи на чисто новото порше на технологиите.

И всичко щеше да е прекрасно чак до хепиенда със спасената учебна година и финалните надписи със сценаристите от МОН и всички изпълнители на главни и второстепенни роли, ако някои от тях не бяха седнали зад волана без книжка.

Тепърва анализаторите, МОН, новите лидери в образованието, умниците в социалните мрежи, родителите, всякакви асоциации, антимаскъри, антиваксъри и прочее борци за качествена и иновативна образователна система ще се произнасят дали инцидентите по пътя от март до януари са били

ламаринени катастрофи или челен удар в мантинелата.

Лудешкото пътуване започна на фаталния 13 март - с обявяването на извънредното положение заради Ковид-19, което превърна за всички 2020 г. във време на изпитания, загуби и победи.

Пловдивските учители успяха само от петък по обяд до неделя вечер  да напомпат гумите, да проверят маслото и да застанат на старта. Имаха известна преднина пред колегите - общинската програма за дигитализация, която към онзи момент вече бе въвела в учебните заведения облачните технологии.  Така пътуването през първия уикенд бе само от учебните сгради до "вратата" на виртуалните класни стаи, накъдето трябваше да бъдат упътени и родителите на по-малките деца. Обаче на някои все пак им беше за първи път.

Въпреки това най-големите оптимисти побързаха да развеят черно-белия кариран флаг още на старта, преди да се види след колко обиколки е финишът - и Пловдив се окичи с титлата на лидер. Вярно,

докато другите още търсеха ключа за Гугъл класрум, ние вече се бяхме настанили вътре с 20 000 профила на ученици и учители.

900 преподаватели и администратори вече бяха минали обучения от програмата „Училище в облака“, а от тях 170 вече бяха сертифицирани от Гугъл.

Колко помогна това обаче там, където не само че никой не е виждал хромбук, ами и изобщо няма интернет, а родителите едва сричат, камо ли да имат някаква начална дигитална компетентност, за да подкрепят децата?

МОН отчете около 70% обхванати, което автоматично изключи от системата почти една трета от учениците. После призна, че обучението в електронна среда не е ефективно и за начален курс. Което отряза от привидния успех още една четвърт от системата. И излезе, че подходът е проработил реално за има-няма 30-40 на сто от децата. И то само ако се приеме, че всички са били във висока степен мотивирани, старателни и съвестни - да не шмекеруват и да не заглушават микрофона на учителите.

Което те си знаят дали е така

Обаче през април, май и юни не беше време да се мисли за това, а за НВО, ДЗИ и абитуриентски балове. Накрая се отчетоха успехите, обаче като от изпитните тестове отпадна материалът от трите месеца онлайн.

А някои така и не разбраха, че  да си купиш поршето и да го вкараш в гаража не е като да можеш да го контролираш по високоскоростна отсечка.  И продължи друсането и криволиченето по аутобана на онлайн обучението.

Някои толкова се залисаха по святкащите лампи на таблото, електрониката и екстрите в купето, като чатове, видеовръзки и електронни уроци, че

забравиха да поглеждат в огледалото  дали пасажерите са още на задната седалка.

А когато все пак го направиха, се оказа, че  повечето ученици са слезли много отдавна.

Губят концентрация при обучение пред екрана след 20-ата минута, а са прекарвали там по 5-6 часа на ден, установи проучване на Института за изследвания в образованието, поръчано от МОН. При половината педагози учениците често не остават докрай в занятие онлайн, в часовете на 40% редовно има отсъстващи. Едва 36% от учителите определят ученето през този период като пълноценно. Всеки втори посочва, че много от неговите ученици са изпитвали затруднения, а 71% - че децата са имали нужда от допълнително време за разбиране и усвояване на материала.

Според 44% от родителите детето им е получавало повече задачи, отколкото при присъствено обучение. Преценката им е, че децата по-скоро не са успели да усвоят учебния материал - 58% са скептични дали обучението от разстояние е постигнало същата ефективност, каквато би била при редовни занятия. Само 29% смятат, че ефективността на двете форми е еднаква.

Притеснителни са и резултатите по отношение на учениците. При  обучение от разстояние в електронна среда всеки пети (21%) има ниска поведенческа ангажираност, всеки четвърти (24% ) e с ниска емоционална ангажираност, а почти една трета (30%) - с ниска когнитивна ангажираност. Казано най-просто, ученето страда, страдат и децата. Така след месеците на сериозно претоварване с електронни ресурси, физическо обездвижване и психическо затормозяване в началото на тази учебна година входните нива отчетоха дефицити и една единица по-нисък успех.

Престоят в бокса на лятото даде много малко време за смяна на гумите -

на тези, които изобщо разбраха, че да имаш техническа възможност и да я използваш ефективно не е едно и също. Обаче, докато колата беше на трупчета, колко свалиха презентациите по шаблон, за да ги заменят с проектно-базирано обучение? Например. Колко чуха съветите да не държат децата с часове пред устройствата в синхронно обучение, а да възлагат задачи, като  във видеовръзките дават насоки и проверяват резултати?

Но пък много сили отидоха в чертаене на планове за организация в училищата, изолатори, дезинфекция и мерки. А същинските и наложителните в държавата се отлагаха, докато си заминат чартърите с чужденците от курортите.

Тъкмо болидите влязоха в трасето на новата учебна година и аха да катастрофират в гумените стени край пистата - сводките за ръста на новозаболелите от коронавирус.

Свят се зави и на най-добре подготвените в детелината на възможните решения -

превключване онлайн заради достигнати 15% заболели с грипоподобни симптоми, по решение на Областния щаб или по искане на директора - съгласувано с МОН, ако касае повече от половината паралелки, и само с Педагогически съвет и родители - за по-малък дял от учениците. 

И втората обиколка на онлайн пистата вече мина.

А не се знае колко ще има още. 

Победители в крайна сметка ще са учениците на онези, които не се качиха на почетната стълбичка да гръмнат шампанското. А записаха допълнителни часове по кормуване. Защото е много хубаво да имаш порше, но и с опелче се стига далеч - стига да знаеш как да го поддържаш, кога да натискаш газта и спирачката. И коя е посоката, която да държи воланът.  

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?