Следвайте ни

Трудно е хем да си в НАТО, хем в ЕС, хем на Световното

Или как ние си измисляме нашите на мондиала, а македонците - пътя си към Европа

viber icon

Доживяхме още едно световно първенство по футбол.  Гледаме мачовете заедно и на огромен екран. И кой знае защо, колкото е по-голям екранът на телевизора, толкова повече си спомняме времената от миналия век, когато гледахме наши български мачове на стадион „Девети септември”. Целият град беше там. Е, без жените, ама те…

Сега сме отстъпили стадионите на младите варвари, които, според нас, си играят с полицията не на стражари и апаши, а на стражари и келеши. И може и грях на душата да си вземаме на стари години, но си мислим, че май тази игра са  си я харесали и полицаите. Поне началниците им.

Но сега сме пред телевизорите. Нашите, за съжаление, не са наши български футболисти. Нашият национален отбор по футбол се отнася към най-слабия отбор, добрал се до финалите на сегашното световно първенство, както отборът, в който доскоро беше картотекиран като професионален футболист г-н Б. Борисов, към „Лудогорец” примерно.

Нашите всеки сам си ги е избрал, защото какъв фен си, ако нямаш заявени пристрастия. Най-мощна сред нас е фенската маса на Германия. От опит знаем, че всички играят футбол, накрая Германия побеждава. Солидни са групите привърженици на Аржентина заради Меси и на Португалия заради Роналдо. Има и солидна фенска група на Русия заради русофилията.

Вадим стотинки за биричката или там кой каквото му се пийва и се настройваме.

Най-напред започваме да псуваме коментаторите, макар че те единствени в целия спектакъл са наши. Тия пък, знаете как на махленски език се наричат хомосексуалистите, за какви ни смятат? Те ще ми обясняват на мене кой е Роберт Левандовски и къде е играл…

 Рядко някой ще отправи обичайната псувня по адрес на съдиите. Не са им нашенски, трудни за запомняне са им имената. А и отдавна вече не ни отива да припяваме оная песничка , в която: ”Съдията пе…”, как беше онова на махленски език.

Затова  атакуваме нашите телевизионни футболни коментатори, които на нашия роден български език се стараят да ни бъдат от полза. Абе, тия няма ли малко да млъкнат, да не сме кьорави, че те ще ни казват кой на кого подава и кой е изкарал топката в странично хвърляне.

Когато пък някой от коментаторите започне  да  обяснява как е трябвало да играе еди-кой си футболист, за да може играта му да е по-въодушевяваща за феновете, прелетели хиляди километри, за да… и т.н., избухват  о.з. футболистите. Сред нас има дори един, който е бил капитан на заводски футболен отбор. Те обикновено казват: тоя, дето не спира да плещи, никога не е пипал топка!, и авторитетно обясняват какво е трябвало да се направи. 

Един от нашите интелигенти след втория или третия мач не издържа на крясъците ни и предложи да спрем звука на телевизора и да си гледаме мача, без да ни досаждат коментаторите.

Възнегодувахме масово и спонтанно. Никой от нас обаче не си призна, поне не го каза гласно, че за нас не е и няма да бъде никакво  удоволствие  да гледаме мач, без да ругаем някого.

Първият каза: защо ще го спираме звука, бе, казва ти човекът кой е играл с топката и на кого е подал, кой е изгубил тази топка и кой от противниковия отбор я е завладял.

Предлагащият изтъкна, че преди началото на срещата коментаторите са съобщили кой от футболистите на двата отбора с какъв номер на фланелката ще играе. Запомняш номера и си гледаш мача като разбиращо от футбол момче, без някой да ти дудне на главата, каза той.

Айде, стига, бе, ще се мъча аз да запомням номерата на имената, когато съм си платил да има кой да ми ги съобщава, беше отговорът. Тогава защо ги псуваш?, беше новият въпрос. Защото не ми говори както на мене ми харесва!, беше новият отговор и така си продължи и ще си продължава до края на световното първенство.

След мача коментираме, като грубо се прекъсваме, защото всеки иска да вземе думата. Обикновено мълчи само този, който беше предложил да спрем звука на телевизора. Като страстите поутихнаха, той ни каза, че всички ние повтаряме това, което са ни казали телевизионните коментатори, само че сега го изтъкваме като собствено мнение.

Пак масово и спонтанно скачаме като ужилени. Той ще ми каже, че повтарям  казаното от телевизионния коментатор, когато аз ходех по стадионите и гледах на черно-белия телевизор световни първенства, тоя  пикльо, коментаторът, още не е  бил роден…

 Тоя, предлагащият, не е лош човек, когато вземе малко по-голямата си от нашите пенсийка, черпи щедро, но все издълбоко бърка, както се изразява друг от нашите. И сега ни каза, че и от политика се напъваме да разбираме, както се правим, че разбираме от футбол, но и за политиката и политиците сме повтаряли това, което ни казват коментаторите.

Защото сме бягали все към по-лесното, а то било някой да ти казва кой как играе  и защо така играе в управлението на държавата ни, на общината ни, на етажната ни собственост. Вместо да отворим собствените си очи и да напънем собствените си глави и да разсъдим. Да, но тогава кого сме щели да псуваме, не защото сме се убедили, че този, когото псуваме, е виновен за лошия ни живот, а защото не е гледал като нас света през черно-бял телевизор. Такива ги реди тоя нашият, предлагащият.

И толкова е спокоен, че никак не идва да му теглиш една майна. Такива ни искали политиците, хем еднакви като стадо овце, хем пълни разбирачи на тоя живот. Такива ни били и политиците, защото на човешко стадо като нашето се полагал овчар за водач, а не нобелов лауреат.

Абе, ти майката му разгони на кефа ни от мача, каза му  друг от нашите, но той се усмихна и си отиде. Утре пак ще дойде, казал ни е, че ние сме му средата, неговите от годините му преди пенсионирането били… Хайде пак да подминем неприличните думи!

Докато ние се радваме, че доживяхме още едно световно по футбол, Гърция и Македония подписаха някакъв документ за споразумение за новото име на държавицата по Вардар.

А  като се прибрахме вкъщи, ни казаха, че повечето от обикновените хора по улиците на Скопие се радвали, че им се отваря пътят към НАТО и ЕС. Макар че още нищо не било решено окончателно.

А  любимецът на бабичките ни, телевизионерът от бТВ Светослав Иванов, обяснил  на братята македонци  защо нямаме отбор на финалите на световното. Защото сме в НАТО и ЕС. Казал им бил: ”Скъпи македонци, националният ви отбор по футбол ще става все по-слаб, колкото повече се приближавате към ЕС, цигарите и алкохолът ще поскъпнат драстично, здравеопазването няма да стане по-добро. Ако границите се отворят, лекарите ще потеглят на Запад, защото ще имат право да работят същото за много повече пари.”

Това ме накара да ви припомня, докато го няма предлагащия, хубав стар съветски виц за чукчите. Той по-добре звучи на руски, но няма да ви го разказвам на руски, защото отдавна вече не е модерно.

Мъж и жена чукчи  романтично поседнала на брега на океана през много краткото северно лято. Виж, красива бяла птица лети, казала  възторжено изведнъж  жената чукча, загледана във ведрото по това време небе. Замълчи, дура, казал мрачно мъжът чукча, това не е птица, това самолет се нарича. Хора ще дойдат, тебе ще те чукат, мене ще ме бият, това научна експедиция се нарича.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?