Спасяването на редник Тотев
Едноактна пиеса от Спилбърг. Всяка прилика с действителни лица или събития е случайна и непреднамерена
- 11:00, 06.07.2019
- 13 185
- 32
Кметът Тотев се беше зарекъл да не се качва на асансьор до края на живота си след пропадането на Цв. Цв. Тотев беше сигурен, че тази дяволска машина е изобретена от някой прадядо на Славчо или поне от прабаба на Каназирева. Неговият ментор беше на друго, по-високо мнение. Ала и това в момента нямаше значение, защото кметът, без да ще, както се беше окахърил, влезе в асансьора на хотела и се случи най-страшното - заседна. Изби го студена пот и бързо набра по телефона Цв. Цв.
- Помощ! - развика се. - Спасявай ме!
- Пак ли, бе? - ядоса се ЦВ. - Ааа, стига вече, де! Пък и сега съм в процес на самоспасение. Да не си заседнал в някоя клетка в зоологическата градина, дето я няма?
- По-лошо - в асансьор!
Тотев чу в слушалката как Цв. си плюе в пазвата.
- Ауу, това вече не е шега - разтревожи се Цв. - Много късно проумяхме защо оня е написал "Приказка за стълбата", а не "Приказка за асансьора"... То и аз си джитках с личния асансьор, мислейки си, че няма кой да ме накаже. Ама както каза Бойко...
- Да се свети името му - прекъсна го уплашено Тотев и също си плю в пазвата.
- Та както каза шефът: може Бог да го накаже, може народът, може и аз! Тогава обаче не разбрах, че тези три лица всъщност са едно. Научих го по трудния начин.
- Е, не плачи де... - трогна се Тотев. - И аз късно разбрах кой е и пътят, и истината, и животът. - И си помисли: Ама защо ли се хванах с тебе!, а на глас каза: - Само с теб един до друг, само с теб, както пее Веско Маринов в песента "Приятелю мой"...
- Абе, то и Веско вече друга песен ще запее... Шефът не го обича. Обича Лили Иванова.
- Ха, че защо нея?! - удиви се Тотев.
- Та кой друг ще доживее да пее на откриването на кабинета "Борисов 10"?
- Ох, така си е - въздъхна съкрушено кметът. - То кой да го измести. Отляво Лява България, отдясно Демократична България, по средата България на три морета. Много Българии, а Бойко е един! Ама на нас защо не ни вярват?
- Ами защото местните структури станаха месни - много суджуци се навъдиха по места - призна Цв. - Хем аз ги градих. Ала додето се усетя, и аз съм се облажил... За теб да не говорим.
- Сакън! - възропта Тотев. - Аз съм чист като излъскан метъл. Един мотор имам само на мое име.
- То пък едно име! - ядоса се Цв. - Как пък не можа да го изчистиш за 8 години? Ами брат ти? Дочувам, че е нагазил и в ай ти бизнеса. Помислил е и с какво да напълни и новите офиси на земята под "Каменица". Освен ония до хотела на твойта мама. Много забогатяхте, ей! И то, докато си на власт.
- Стига де, ще ме изкараш като фараон?
- Точно така. Защото дочувам и друго - галерията на "Гладстон" приличала на мавзолей. Явно си помислил и за бъдещето си...
- А, не гледам толкова далеч - изчерви се от скромност кметът. - Ако обаче благодарните пловдивчани един ден решат да ме почетат като строителя на съвременна България... Опа, обърках се, исках да кажа на Пловдив... Помощ!
- Какво стана пак, бе?
- В асансьора светна някаква червена лампичка!
- А така, сега я втасахме! - впаникьоса се Цв. - Значи шефът е наблизо, надушил те е!
- Мамка му - ошашави се Тотев. - Само Зико му е казал... Издал ме е, че не съм милионер.
- А сега, де? - недоразбра Цв.
- Ами, казал му е истината - че съм мултимилионер - смотолеви кметът.
- Е, сега вече ще ти светне и синята лампа, направо да отварят мавзолея на "Гладстон".
- Моля ти се, спаси ме за последно!
- Вече не мога. Замитай следите.
- Ама как?
- Първо напълни с някакви животинки проклетата зоологическа градина, може и с бездомни кучета и котки. Тигърът го остави на този, който ще те наследи след изборите. Ще има нужда, ако реши да се самоубие по по-мъчителен начин.
- Ами какво да правя с парите, дето усвоихме за Колодрума, за Транспортния проект, за Голямата Базилика, за площада...
- Питай мама Роза.
- Мамка му! Ами ти? Сформирай поне една ротичка за спасяването на клетия редник Тотев! Поне аз трябва да оцелея! Питай мама...
От телефона се разнася заглъхващият глас на Цв. Цв., който, отдалечавайки се, си тананика с тъга: Здравей, конгрес, здравей, здравей...
Останал сам в заседналия асансьор, Тотев започва да блъска по врата и да призовава шумерските богове на помощ. От далечината долита вой на сирена.
"Ето я, задава се синята лампа!", ужасено помисля кметът.
Ала сгреши.
Един от клиентите на хотела, който чу какво става в асансьора, беше позвънил на едно друго място и сега насам летеше линейка с мъже с бели престилки вътре.
Завеса
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни