Следвайте ни

СПА ли сме, или заСПАли?

От евростолицата на културата до уелнес столицата на Балканите - или как да обикнеш българската провинция

Девети месец съм горд жител на Европейската столица на културата. Все съм мислела, че отбирам нещо от изкуство, ама не било така. Чак сега разбирам, че местата и събитията са станали локации. Че да споделиш идея с някого, който може и да ти е приятел отколе, е включване на нова публика. А ако сковете нещо и го изтипосате пред блока - това е намеса в градска среда. В повече взе да ми идва европейският арт. Я нещо по-балканско, си рекох. Ама и то станало столица, по-точно СПА столица на Балканите.

Между двете столици, оказва се, има само един автобус - в големия пек в 12,30 ч. Явно всички си джиткат с колите. На „Чепино автотранспорт" разчитаме 40-ина човека. А „Чепино автотранспорт" явно  разчита на рейсове с история и като мен не е прихванал от модерния европейски полъх. Още на табелата за край на Пловдив става ясно, че охлаждащата система не работи и ни един прозорец не се отваря.

Възможностите на автобуса обаче скоро се оказват по-големи, отколкото изглеждат - на Пазарджик качва правостоящи, които скоро стават седящи по пода. Колкото повече криволичим, толкоз по-малко въздух остава.

Обаче българинът е издръжлив. Доказал го е в исторически план

Няма да окапе точно на път за курорта!

С кой колкото дъх му е останал, пристигаме. И заварваме по-изнервени и от нас - диспечерът на таксиметрова фирма се сопва къде да дойде колата на автогарата. Сякаш е поне „Есенлер" в Истанбул с четирите нива и няколко подхода към всяко. Поставя  ултиматум да сме пред хипермаркета, иначе няма да ни качат. Там входът е завзет от фамилия със сюрия дечурлига. Докато отвоюваме три плочки за куфара, други се настаняват в таксито. Но ние сме от културната столица, няма да се бием за една кола! Следващата прави широк завой срещу 6 лв. и спира пред хотела. Панорамата на юг е арматурата на новостроящ се хотел, на север - пейзаж  със зарязани багери и ремаркета, един бус без гуми в треволяка и парче балкан отгоре.

Хотелът е за 80 гости, ресторантът – за 120, басейнът - за 10

Като влезе семейството с трите деца, за други място няма. Обаче не върви да идеш в столица и да се оплакваш от калабалъка. Така че се потапяме. 10 загребвания в едната посока и стигаш 9-годишния хлапак, който живее в Италия, но си е дошъл за ваканцията. Както си плуваш, узнаваш от леля му коя е най-старата пицария в Неапол, как Гордън Рамзи е снимал предаване там, а тя седнала на неговия стол. 10 загребвания в другата посока и си наясно как се обикалят изгодно курорти по програмата на НОИ за балнеолечение. Правиш си тур из България и Европа, без да излизаш от басейна! Най-много някое хлапе да ти скочи на главата. Ама къде да скачат в панелките? Няма да си вгорчаваме живота.

Обаче ако не го вгорчи малкият скачач, насреща е Веселин Маринов. Вечерта се оказва юбилей на чичо с коралова риза, в чест на когото има диджей. Тони Димитрова дрезгавее чак до първите борчета на ската отсреща.

Някъде след Софи Маринова детето с мен се отчайва: „Да пускат вече хорото!”

Знае, че накрая винаги се тропва я „Елено, моме”, я „Бяла роза”, а после всички си разотиват.

Как да е, оцеляваме до сутринта. И редичката кипариси около хотела не може да ни спре да погледнем какво има отвъд. Кварталите „Чепино", „Лъджене" и „Каменица" са нанизани на главния път, което си подсказва, че встрани от него няма нищо за гледане. В едната посока е Клептуза, където чичо събира по 10 лв. за разходка с водно колело, което дори не е боядисал. Турът е от изоставена сграда в единия край на карстовия извор до другия, където съдържателите на заведения мъчат да направят дребни подобрения, но само на своя къс територия.

На срещуположния край на пътя е Историческият музей, първи в Родопите. Ама на кого му е да чете как Вела Пеева със счупени очила бягала и мръзнала, докато я предаде роднина на сестра <210> и се убие сама, за да не бъде заловена? Мина времето на Митко Палаузов. Сега е време за СПА. И Възкресението е далече, че да се гледа най-голямата сбирка на писани яйца. А свидетелството на Николай Гяуров от 4. б клас, медалите му и костюмите, с които е пял в „Ла Скала”? Ако някой искаше да се диви на „Ла Скала", щеше да иде в Милано. Ама там няма СПА. Пък и откъде да знаят хората къде какво има, като това за Гяуров не го пише в Грабо?

Няма го също в местния туристически наръчник „Накъде във Велинград" и репортерското в мен боде да питам уредника идват ли изобщо туристи в музея. „През август е особено натоварено", отвръща ми саркастично.

Курортистите са си го казали сами в социологическо проучване още през 2017 г. Според резултатите от него годишно през Велинград минават 550-750 хиляди гости, но 50% изобщо не излизат от хотела. Когато са чели резултатите в Консултативния съвет по туризъм, явно са чули само началото - че градчето е най-предпочитана дестинация за релакс. И са пропуснали втората част, в която туристите се оплакват от неуредения град, занемареното състояние на Клептуза, потрошени тротоари и улици, неоправдано високи на този фон цени. Не личи някой да е взел мерки, но пък е сложил табела на центъра „СПА столица на Балканите".

Да му мислят местните, които на крачка встрани нямат лампи, но пък имат дупки и чат-пат режим на водата, понеже дебитът на изворите не пълни басейните по хотелите, даже да са 9 м като нашия. Връщаме се там - ваканцията ще свърши, докато размишлявам дали сме СПА столица, или само заСПАли.

Освен стрелата на крана от съседния строеж вече са надвиснали и 4 човки. Ще наливат бетон. А глъчката е на езика, който ме връща в европейската столица - директно в програма „Сливане", клъстер „Махала".

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?