След ерата „Каназирева": Кризисен щаб със затихващи функции
- 07:15, 18.05.2021
- 11:19, 18.05.2021
- 19 636
- 24
Специалистите в РЗИ управляват имунизационния процес и организират битката с вируса и без "решаващата" роля на областния управител
COVID-19, подлудил света в продължение на година, отстъпва. Въпреки заплахата от индийския щам и прогнозите за четвърта вълна наесен държавите започват да отпускат мерките и хората лека-полека се връщат към нормалния живот. По тази причина съществуването на Националния оперативен щаб, създаден на 26 февруари м.г., се поставя под въпрос. Със затихващи функции са и областните кризисни щабове, сформирани за координация и контрол на противоепидемичните мерки за двата месеца на извънредното положение. Те обаче продължиха работата си и след неговата отмяна с мотива, че се запазва извънредна обстановка. В последните седмици специалистите, най-вече от Регионалната здравна инспекция, показаха, че могат да управляват имунизационния процес и да организират битката с вируса и без "решаващата" роля на областния управител, както и да се казва той.
След ерата "Каназирева" пловдивският Областен щаб спря да се събира на заседания и е на стендбай в очакване служебното правителство да назначи нов областен управител.
Основната роля за контрол на разпорежданията на Здравното министерство и имунизацията и преди, и сега изпълнява РЗИ - Пловдив, която и досега имаше водеща роля в този процес. Щабът беше създаден по решение на Министерския съвет и със заповед на тогавашния областен управител Дани Каназирева с участието на общо 17 членове - представители на областната администрация, РЗИ - Пловдив, Община Пловдив, Областна дирекция на МВР, ДАНС, БАБХ, Регионално управление на образованието, на болниците с ковид отделения.
„Пловдив се справи добре по време на кризата. Дълбоко съм признателна на всички участници, включително и на частните болници, които активно се включиха в преодоляване на пандемията. За разлика от много други големи областни центрове, през цялото време имахме свободни легла за настаняване на болни, въпреки че ситуацията в Пловдив беше много тежка. Дани Каназирева работеше неуморно, за да координира действията между институциите, министерствата и лечебните заведения “, коментира за „Марица“ директорът на РЗИ - Пловдив д-р Ваня Танчева-Манчева. Тя подчертава, че непрекъснато, включително и сега, контролът и ваксинирането се провеждат заедно с кметовете от цялата област и с участието на МВР. Много добре работихме с Община Пловдив и с директора на „Здравеопазване“ д-р Калин Калинов, работим и в момента, посочва д-р Танчева-Манчева.
Паралелно в Пловдив беше създаден Медицински щаб с доказани специалисти и оглавен от главния секретар на РЗИ д-р Сийка Димчева.
Мерките, предложени от специалистите, и по-голямата лична отговорност на гражданите дадоха своите резултати. Така от рекордните над 4000, или 40% от тестваните дневно през ноември, се стигна до 151, или 3,5% според данните от вчера. Лекарите напомнят, че мерките като дистанция и дезинфекция все така трябва да се спазват, но прогнозите са оптимистични. Болниците също си отдъхват и се готвят да намалят броя на специализираните легла за лечение на вируса.
Под контрол на РЗИ изцяло се провежда имунизацията срещу COVID-19. През последния месец, след драмите с липсата на ваксини, предимството, дадено за избирателните комисии, и паниката около "Астра Зенека", подлудила целия Европейски съюз, РЗИ - Пловдив разполага с четири препарата - предпочитаната "Пфайзер", векторната "Янсен", с "Модерна" и анатемосаната "Астра Зенека". Ваксини има за "зелените коридори", мобилните екипи, както и за джипита, уверяват от РЗИ.
На практика от Областния кризисен щаб няма необходимост, поне на този етап. Предишният си свърши работата, доколкото бяха възможностите му, въпреки че покрай свръхактивността, демонстрирана от бившата му шефка Дани Каназирева, между щаба и отделни институции припламваха искри, особено след като на едно от заседанията му беше взето решение за преобразуване на МБАЛ „Св. Мина“ в COVID болница.
„Св. Мина“ нямаше никаква готовност да поеме тежкия кръст на специализирано лечебно заведение, тъй като години наред изпитваше остър дефицит на медицински кадри, пари за заплати, апаратура, лекарства и консумативи, разчитайки на финансова помощ от общинския бюджет. Новото ръководство беше буквално принудено да разкрие ковид отделение с условието, че ще поема леки и средно тежки случаи. Справи се с непосилната задача, но с цената да отложи за в бъдеще инвестиции, тъй необходими за обновяване на старата материална база и оборудване, но не за инфекциозна болница, а за присъщите й медицински услуги, с каквато цел е създадена.
Днес всички се питат какво щеше да прави болницата като специализирана единствено за лечение на ковид, след като пикът на заразата премине. Отговорът е ясен - щеше да фалира. Което не е изключено и без въпросното преструктуриране заради поредната интрига, която някой завъртя около бившата Първа градска.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни