Грешниците Криско и Ицо Хазарта и непорочната Мая

Или за трансценденталното в 30-годишната българска политическа еволюция, което ще ни донесе Нобелова награда за литература

Точно 30 години от началото на прехода пред нацията се очертава поне една файда: да вземем Нобелова награда за литература. За жалост, шансовете не са на страната на Георги Господинов или Милен Русков. Като творчески размах и създаване на ново литературно направление, съчетало критическия и социалистическия реализъм с елементи на фентъзи, двамата са изместени безапелационно от Мая Манолова и Радан Кънев. И от творческия колектив, подпрял Мая отдясно.

Местните избори бяха само инструмент в нежните ръце на дамата, обладана от еклектичен порив да събере всичко в едно. Вдъхнови я и Криско, а изкуството дава достатъчно вдъхновение и за светкавични политически преображения: така тясната социалистка се разтвори. В широко ветрило. И обещавайки София да стане Виена на Балканите, използва ветрилото с професионалния жест на една преродена във виенчанка перничанка, произвеждайки вятъра на промяната.

И макар че обещанието да станем Швейцария на Балканите се оказа вятър работа, българинът в образа на софиянец пак се хвана. Той си обича да го брули вятърът на промяната. Понася го с мазохистична устойчивост, доказана в прехода. Бруленето го калява, само дето води до къса памет.

Бързо забрави, че до неотдавна Мая беше червеното острие, че ходеше с фланелка в прослава на Орешарски, че възбуди една много спорна Костинбродска афера и че още в парламента показа талант за аферистични възбуди. Което е похвално за една дама, но за прероден червен обединител - лошо. Червеният електорат преглътна буржоазното ветрило с отвращение. Преглътна и шизофренната ситуация, на която го насади вождът Нинова - от една страна, да отрича Истанбулската конвенция, а от друга, да гласува за политически джендър.

Ала това, което превърна балотажа в изумителен литературен шедьовър, дойде от дясно. От художественотворческата интелигенция, вселила се в десницата. И обявило я за своя територия както първите заселници в Дивия запад. С годините след Костов тази територия се отля от планини, села и паланки и се събра в градска десница, после - в централно градска десница, а сега вече се събира в централното градско кафене. Ала не това е шедьовърът, това са си естествени процеси, след като ненавиждаш 89 на сто от населението като лумпенизирано, а после искаш да гласува за теб. Шедьовърът дойде от абревиатурите, където има и Демокрация, и България, а на други места и още букви. 

Някакъв си шеф на ДеБългарияГе, именуващ се и той, божем, лидер, нахендри Дебегето право в Инициативния комитет, който издигна Мая Манолова за кмет. Дотук добре, както казваше при всеки етаж онзи, дето падаше от двайсетия. Ама после и от ДеБългария припознаха Мая за обединител, за една Маргарет Тачър, Роза Люксембург и Индира Ганди в едно и дадоха своя десен глас за независимо лявата дама. Така се роди политическият шедьовър, обясним само в литературен план. 

Появиха се първите леви десни на планетата. Първата лява десница или дясна левица. Първите олевели десни или десни леваци. 

И поеха в единен строй, в труд и бой, пеейки "нас червено-синьото знаме роди ни", "ние сме на всеки километър" по омразните магистрали, и други атавистични възгласи. Така Мая постигна едно трансцендентално обединение, което няма аналог във видимия свят.

Бившите протестиращи, които <210> излизаха отпред, сега <210> излязоха отзад. Сиреч, подкрепиха я. И я атакуваха, докато тя с голи гърди (това е метафора, в действителност носеше фланелка с надпис в прослава на Орешарски) бранеше онова правителство. А да превърнеш протестиращи в подкрепящи, е висш маньовър, както казваше Тато. 

И в тази архитектоника с апломб на писател фантаст се намеси Радан Кънев. Като най-добрия литератор сред адвокатите и най-добрия адвокат сред литературите предложи следното: Един член от новия ИК давал възможност госпожа Манолова и господин Игнатов да се откажат от участие в балотажа, за да дадат възможност на господин Бонев да стане кмет. Е, на това му се вика член! Той може да споходи като вдъхновение и просветление само отдаден на изкуството мъж.

"Така всички ще покажем, че наистина сме готови на жертви в името на промяната", пише човекът. Тук не става ясно каква точно е неговата жертва, ала това са подробности, детайли, които нямат отношение към цялостния облик на литературното произведение. В този ред на мисли най-добре ще е всички кандидати за власт да се откажат доброволно от властолюбивите си щения и господин Радан да остане единственият доброволец. 

Така ще имаме един мащабен доброволец срещу една мащабна обединителка. А може и да се окажат и заедно на някой етап от българската политическа еволюция. 

След 30 години откак бутнахме еднопартийната система, е време да се върнем в началото и да се поберем от ляво и дясно в една партия. 

А ако нещо се обърка, за градските десни ще бъде виновен Ицо Хазарта, който люто ги разгневи, че пял в някакво село пред транспаранти. А за селско-градските леви ще е виновен Криско. Долу рапърите и да продължим напред!

Докато септември стане маЯ.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?