Слави се пенсионира! По Фройд

Вадим Стоев,

istorii5.wordpress.com 

-   Сега ми просветна каква е приликата между политиката и шоуто - изпъшка Слави.

 -   Каква е? - попитаха в един глас сценаристите.

  -   Каквато е между квартал „Левски Г“ и „Мис Левски Г“ - изпъшка още по-мрачно той. - Ха, бакалъм!

Сценаристите не разбраха какво точно очаква от тях и се ометоха. Остана само Тошко. Слави отиде при него и го стисна за черепа.

     - Да бъда или да не бъда? - попита той.

- Ще бъдеш и още как! - изхриптя черепът на Тошко. -Вече сме с единия крак във властта, няма връщане назад.

-  Да бе - изръмжа Слави - хубаво ми казваше Кеворкян, че човек трябва да остарее със своето шоу. Да го бях послушал, да си останем в БТВ-то до 2040 година…

  - Аха, и да възбуждаме интереса на археолозите вместо на фенките. Които ще ни смятат за прадядовци! - изръмжа черепът. - А ние да ги разсмиваме със скечове за времето, когато имаше само два пола.  Това ли предлагаш?

-   А по-добре ли е сега да ми се предлага Нинова! Тя от кой пол е?

 -  Не знам ​- тихо рече черепът. ​- Ще се разбере след изборите. - Помисли и отрони: -  То и Радев е уклончив дали тя ще може да му вдигне самолета, та да завтори мандата…

- Ох, къде се натресох! ​- изпъшка пак Слави. - В каква коалиция ме виждаш при тая конфигурация, дето се очертава след изборите?

  - Е, ти вече си го казал ​- оживи се черепът. ​- Какво му трябва на човека… И тъй като ние  отдавна знаем и името на човека, може да попиташ в прав текст: Какво му трябва на Слави? И отговорът е: Мацка с бронзов тен и едно ферари с цвят червен.

- Ти какво намекваш! - наежи се Слави. - То верно, че Мая Ма хвана бая тен от ходене по митинги в подкрепа на Орешарски и после против…

 -  Така. А червеното ферари е запазена марка на социалистите ​- червеното за работническата класа, а ферарито за партийната.

-   Абе ти луд ли си! ​- изригна Слави. - Да вляза на Дондуков 1 с мацка и ферари отзад…

-   Тогава ще подсмърчаш, както ти го каза чичо ти Диков отпред.

- А ти как виждаш леля ти Мая в ролята на мацка, сиреч носителка на нов морал?

  - Е, виждам я колкото и теб… Бая снимки имаш с борчески босове. Бог да ги прости - въздъхна черепът. - Но е така - със старите си бил със стар морал, с новите ще си с нов. Моралът е променлива категория. Борческа.

  - А Дилов ме убеждаваше, че е естетическа…

  - Излъгал те е. Има борци за свобода, борци за блага, борци за власт, само борци… Сега е най-добре да се представим за борци за свободи. Не казвам и за права, че ще звучи много сарайски.

  - Е, добре, и без това в моето шоу всеки е свободен да говори…

  -   …каквото мислиш ти ​- довърши черепът и го погледна миролюбиво: - А който говори иначе, начаса бива окепазяван в шоуто на актьорите. Като станеш премиер, не ми се мисли какво ще стане с инакомислещите…

  -   Е, какво?

-  Те да му мислят.

Неловко мълчание се възцари между черепа и този на Слави.

  - При теб проблемът е друг ​- продума пръв черепът. - Досега трупаше дивиденти с антиговорене. Осмиваше и критикуваше всеки, що е на власт от двайсет години насам. Ами сега, ако те направим премиер, какво ще стане с шоуто?

  - Ами нищо, ще си го водя.

 -  Аха, разбирам ​- кимна черепът. ​- Значи през деня ще водиш държавата, а вечерта - шоуто. Вечер ще осмиваш това, което е вършил премиерът денем.

  - Бая сложно е… - замисли се Слави.

- Не е толкова, ако не се намеси СЗО и не ти прати спешно някой прочут психиатър.

Черепът го погледна съчувствено с кухите си очи и прагматичната душа на Слави се романтизира. Само за миг.

  - Вечер ще каниш в шоуто Мангъровците, да обясняват как пандемията се лекува с чайче  и маските са безполезни, а денем ще събираш щаб да ги оборва. Вечер ще сравняваш мерките срещу пандемията с робството, а денем ще ги налагаш. Ще пращаш розовобузестия си репортер да иска извинение от Мутафчийски за ковчезите, а денем ще трепериш дали народът ще те натири заради същите тези ковчези. Защото ако не се справиш, няма да дочакаш до следващите избори…

 -  Стига вече! - простена уморено Слави. - Поне слушалката в ухото ще мога ли да си запазя като премиер?

 -  Ще можеш ​- увери го черепът. ​- Ще има и кой да ти диктува. Само че няма да бъдем твоите сценаристи, други ще са. И режисьорите ще са други. Дето не понасят да не им се играе по свирката. А тяхната свирка не е като виолата.

   -  А каква е?

- Не знам, питай Фройд.

Слави се напъна, но не можа да се сети какво точно Дилов-син му беше обяснил по темата. Трябваше сам да се запознае. Ставаше все по-сложно. Кой знае какви черепи го чакаха там, закъдето се беше запътил. И като потръпна, той погали с неприсъща благост безобидния череп на Тошко. През главата му мина еретичната мисъл да се пенсионира. Но само за миг. Той бързо се окопити и изрева така, че черепът на Тошко писна.

  - Продължаваме напред! Както е казал Шекспир.

  - Ама това го каза Кобрата - предпазливо го поправи черепът.

  - Добре де - съгласи се Слави. После тихо прошепна на себе си: - Само да не е Фройд.

* Това е фейлетон, а какво означава - вижте в гугъл

* This is Feuilleton. For more information search in Google