Следвайте ни

Синдромът "агрономска недостатъчност"

viber icon

Не зная какво е целял "умникът", прокарал безумния член в Закона за защита на растенията, слагайки на един кантар висшиста агроном и чичо Пейо, но негативите от това вече се виждат. Търговците на препарати за растителна защита, както и агрономи, и някои съвестни производители вадят сертификати чинно, за разлика от тези, които тайничко и безразборно си пръскат марулите в двора и после ги вадят на пазара. Покрай член 68 назрява и друг много сериозен проблем. Дефицитът за агрономи ще стане още по-голям. Кой ще има мотивация да учи аграрни науки 4-5 години, щом като някой с 30 часа ще му говори на колега? Та той за 30 часа няма да разбере каква е разликата между отделните пестициди и що е то активна база, камо ли да овладее науката растителна защита, в чийто факултет до ден днешен се влиза най-трудно.

Ако законът не се промени, със сигурност синдромът агрономска недостатъчност, който тресе родното земеделие не от вчера, ще стане необратим. Той се зароди в зората на демокрацията, когато започна ликвидацията на бившите ТКЗС-та и земеразделянето, по-точно разпарчетосването на земята. Сред първите жертви на т.нар. преход бе първият випуск от 500 агрономи (редовни и задочни) от Аграрния университет, тогава ВСИ (Висш селскостопански институт), които се дипломираха през 1990 г. Какво се случи с тях? Мнозина прибраха дипломите, а някои си доучиха, за да вземат съвсем различна специалност, защото тогава работа за агрономи почти нямаше. Трети въобще не се замислиха и потеглиха към Терминал 2 с еднопосочен билет. Четвърти, които бяха дошли от различни континенти, за да учат агрономство в Пловдив, логично си заминаха по родните места.

А максимата, че агрономът е дялан камък, се доказа във времето. Днес някои от тях са банкери, икономисти, застрахователни брокери, журналисти, хотелиери, учители, фитнес инструктори, фотографи, даже спецове в здравеопазването. Малцина отвориха агроаптеки и се захванаха с фермерство като земеделски производители. След 25 години изгубени в прехода 200 от 500-те агрономи от випуск 1990-а се събраха през уикенда под тепетата, за да отпразнуват четвърт век от дипломирането си. Същият този випуск, осакатен от системата обаче, се гордее и с шепа елитни кадри, които се наложиха в професията. Сред тях са деканът на Факултета по агрономство в Аграрния университет доц. д-р Божин Божинов, директорът на Института по фуражите в Плевен доц. д-р Анелия Кътоваи още редица учени от Аграрния университет и системата на Селскостопанска академия.

След като България стана член на Европейския съюз и родното земеделие започна да се съживява, агрономите станаха търсени като специалисти. Въпреки че последните няколко випуска от АУ, които имаха невероятния шанс да се реализират професионално с летящ старт, глад за агрономи у нас все още има. И точно когато професията си стъпи на краката, се намери някой, който отново да я повлече към дъното. Дано се вземат спешни мерки, за да отпадне чл. 68 от Закона за защита на растенията. В противен случай кандидат-студентите в АУ ще се броят на пръсти.

.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

д-р Димитров - агроном

д-р Димитров - агроном

31.03.2015 | 20:01

Професията \"агроном \" е най-престижната и най-хубавата професия .

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?