Ще анексираме ли Македония, или как Слави подгони Хитлер по референдуми

Пътят към ада е постлан с добри намерения, гласи поговорката, която приляга най-много на референдумите. На пръв прочит няма нищо по-демократично от това да се чуе волята на народа. На практика обаче, това е начин страхливи политици и управници да избегнат вз​емането на трудни решения, за които са избрани. Или пък елегантен начин да си измият ръцете и да получат индулгенция, оправдавайки се с желанието на тълпата.  

Иначе застъпниците на референдумите обичат да дават за пример Швейцария, където от 1848 година насам са проведени 398 национални допитвания. На второ място в тази класация е Австралия - с 43. Британците пък така си докараха Брекзит. Все държави за пример, поне като стандарт на живот и демократично управление. При нас обаче подобни опити обичайно приключват с крилатата фраза "Хубава работа, ама българска". 

Два месеца преди поредните предсрочни парламентарни избори и с местен вот на хоризонта у нас пак припламна порив към всенародни допитвания. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов иска българите да отложат с поне 20 години еврото. Слави Трифонов пък напира да отвори вратичка към президентска република. За политика шоумен това е втори опит да спретне национален референдум, след като заведе 3,5 милиона до урните през 2016 година да кажат дали искат мажоритарен вот. Трябва му да организира още няколко, за да достигне и задмине самия Адолф Хитлер. Защото фюрерът също си е падал по референдумите, които в голяма степен му дават в ръцете пълната власт. Той първо попитал германците: "Съгласни ли сте страната ни да се оттегли от Лигата на нациите?". И разочарованият от бруталното отношение на Великите сили след загубената Първа световна война народ казал: "Да". Същия отговор получават и следващите две допитвания. „Съгласни ли сте да слеем позицията на президента с тази на премиера?“, гласи първото от тях. По-страшно звучи следващото: „Съгласни ли сте да анексираме Австрия?“. След последвалия положителен отговор историята е ясна. Не е ясно обаче как биха отговорили българите, ако сега Слави подхвърли дали не искаме да анексираме Северна Македония. Аргументът на Хитлер за аншлуса е, че немскоговорещото население в Австрия уж е подложено на репресии. Сега македонците също не си поплюват с тези свои съграждани, които се обявяват за "бугари". Последният пример е пребитият като куче секретар на българския клуб "Цар Борис Трети" в Охрид Християн Пендиков.  Кой знае дали в главата на Слави вече не се върти идеята за аншлус по балкански.  

В крайна сметка, германците все пак са си взели поука и след Хитлер никога повече не са си помисляли да правят референдуми. Водени от страха, че  всяка диктатура или популизъм често започва с невинно допитване. На някои сега така им звучи призивът да се сложи "бащица" на нацията с въвеждането на президентска република. Точният въпрос, формулиран от сценаристите на Слави Трифонов, гласи: "Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?". На практика, това са два въпроса в един, защото по принцип парламентът и Конституционният съд не би трябвало да допускат референдум по въпрос, който не е в компетенцията на обикновеното Народно събрание. С маневрата се избягва директно питане за президентска република. Това няма как да мине, защото в член 1 на Конституцията пише, че "България е република с парламентарно управление". Въпреки това мнозина капацитети са убедени, че Конституционният съд има всички основания да забрани новия референдум на Слави. По същия начин на ръба е и допитването на "Възраждане", което гласи: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".   

Конституционният съд може да пореже хората на Костадин Костадинов, защото пряка демокрация не може да се упражнява по международни договори, сключени от България, след тяхната ратификация. Договорът на България с ЕС - по силата на който страната ни е длъжна да приеме единната валута, е ратифициран от Народното събрание още през 2005 г. Членството на страната в съюза е влязло и в Конституцията.

От "Възраждане" обаче се опитват да заобиколят тази все още съществуваща забрана, като не искат да се гласува "за" и "против" еврото по принцип, а за определен срок - в случая 20 години. Чудно защо, не искат 120 години, но те си знаят.

Отсега е ясно, че напъните на ИТН и "Възраждане" за референдуми са предизборна пушилка. Това обаче не изключва скорошни опити на партийната каста да се опита да направи всенародните допитвания по-лесни за изпълнение и употреба. Като се въведат много по-ниски прагове и за подписките, и за активността, както и много по-широка тематика. Всичко ще мине под лозунга за повече пряка демокрация. А за последствията дано не се наложи да питаме германците.