Следвайте ни

Шовинизъм и завист помпат аргументите срещу проекта „Небет тепе”

Венецианската харта не забранява реставрация до покрив на фрагменти от крепостни стени

viber icon

За Небет тепе, доколкото знам, е пламнала остра дискусия между противници и привърженици на плана на арх. Фърков, безусловно най-добрия архитект в България в тази област. Нека да е ясно, че на Небет тепе проектът не предвижда реставриране на цялата крепост, а само фрагмент от нея - 20-30 метра със зъбери и една кула. Какви са възраженията  на пловдивските архитекти? В случая има намесени и лични аргументи, може би локално градски патриотизъм, завист от типа - "защо Фърков, а не аз". Най-меко казано част от аргументите на част от тях се дължат за съжаление на невежество. Други са съзнателни лъжи - не знам  причината, но може би защото  поръчката е дадена на архитект,  който не е от пловдивската колегия.  А третите се дължат на принципната позиция, че не трябва да се възстановяват изцяло, догоре всички крепости, защото това противоречало на световното законодателство в тази област.

Действително сме наследници на седем цивилизации, но последната от тях - ислямската, поради своята нетърпимост към всичко чуждо, е унищожила до основи цялото архитектурно наследство от античната и средновековната епохи. Възстановката на фрагмента на Небет тепе ще даде отпечатък върху визията на целия град и е естествено да се избере нашата българска крепостна стена на средновековния Пловдив.

Въпросът е: какво правим? Оставяме останките в земята, както са изкопани, или ги вдигаме. Ако искаме да правим културно-исторически туризъм, очевидно трябва да ги вдигаме. Ако не го направим, никой няма да дойде да ги види. В статия на „Марица” пловдивска архитектка казва: Ще правим културен туризъм с основи, експонирани сред „ниска тревна растителност”. Изразът е направо потресаващ. Какво ще гледат хората? А дали дамата се запитва какво  ще стане след първия силен дъжд, когато  тази  растителност стане висока? Просто няма да се виждат основите. Ето защо не само ние, но всички по света са решили, че трябва крепостите да се вдигат догоре. Най-близките примери за тия, които не вярват, са византийската крепост в Истанбул - дълга е 29 километра, турците я възстановяват догоре и пушек се вдига - със зъбери, кули. Същото е и с Одринската крепост, Самуиловата крепост в Охрид и Акропола, който се реставрира изцяло няма да говоря, както и за Колизеума.

Пречат ли международните документи? Тук някои архитекти лъжат откровено или показват невежество по  отношение на международното право. Казват, че основополагащия документ, Венецианската харта, забранява. Не, не забранява. В нея пише, че реставрацията трябва да спре там, където започва хипотезата, т.е. не се знае как е била по-нагоре. Защо обаче спират дотам, като пропускат следващото изречение: Там, където технологични или естетически причини налагат пълно възстановяване, да се означи старото от новото с лента, обикновено оловна - това се прави навсякъде в България и по света.

Безпочвен е и аргументът, че не се знаело как е изглеждала стената. Напротив, много добре се знае - крепостната стена е най-простият строеж, типов. При него няма никакви тайни, прави се по стандартни планове, описани още от древния архитект Витрувий, който на всичко отгоре е издаден и на български. Витрувий описва: ако крепостната стена е широка 2.20 м, тя може да бъде висока само 10 м, а кулите - 12 метра. Голяма част от архитектите не знаят и това колко изображения на крепости има. Разбрах го с ужас на един симпозиум, когато млад архитект, доцент и преподавател във ВИАС, каза, че не съществува нито едно изображение на крепост. Напротив, има стотици изображения на крепости - като гравюри, дори като фотографии. За крепостната стена на Небет тепе има цели три изображения, учудвам се, че архитектите на Пловдив не ги знаят. Освен дрезденската гравюра от 1533 г. съм намерил още две изображения, едното немско. Но дори да няма, като се знае основата, е ясно какво е нагоре - права стена, без чупки и арки. 

Безсмислени са и характеристики като бутафория - това е щампа. Бутафория е нещо, направено от неспецифични съвременни материаби - пластмаса, стиропор. А тук се предвижда да се гради с естествения материал, от който е градена крепостната стена - камък и хоросан. Бутафорна е само крепостта в Перник, която вдигнаха  със стъклопласти. И чий е подписът? На арх. Кандулкова, която беше шеф на НИПК, днес преподавател във ВИАС, водач на съпротивата срещу вдигането на крепости. Но срещу добро заплащане очевидно е готова да престъпи принципите си.         

Що се отнася до яростните  противници от ИКОМОС, това са най-корумпираните хора в България. Това са хората, които гравитират около НИПК, бивши хора от НИПК, които казват: събрани хора от този. Казвам го директно, нека да ме съдят - много кметове, рекетирани от тях, ще излязат като мои свидетели. Това е някаква частна организация, която не изпълнява политиката на международната организация. Поканихме техния ръководител на симпозиум точно по тези въпроси  и той каза: Да, реставрирайте! А те дори не знаеха, че техният ръководител - този на истинския ИКОМОС, е в България. Те са нещо като някои от Зелените, които рекетират собственици на хотели и лифтове, а като им дадеш някой лев, се покриват. С благословия на ръководителите на ИКОМОС направиха бутафорията в Перник, при това до зъбер, това е големият им срам. Арх. Кандулкова си призна сама.

Големият въпрос всъщност е ще използваме ли културно-историческото наследство за туризъм, да печелим, или няма? Искаме ли такъв туризъм, трябва да вдигнем частично, никъде не са вдигани цели крепости. И Белчин не е вдигната цялата крепостна стена, а само фрагментът покрай входа с двете кули. И в Созопол, и в Шумен е така. Ако няма - никакъв проблем, движим се сред „ниска тревна растителност” и ако изобщо дойде някой - добре. 

Нека ме обвиняват, че съм в някакво лоби. Не крия, че съм родоначалник на идеята за Небет тепе. Нямам обаче нито институционално, нито друг отношение, просто си казвам мнението като специалист.  Казвам го решително и смело, защото съм се нагледал на такива случаи, и другаде е имало съпротива и продължава, водим битки. Където успяваме, туризмът скача с 500 процента. Ето село Белчин - доскоро неизвестно, сега - 500 000 годишно, Перперикон - 200 000, Созопол -1 милион.

Според мен сагата трябва да завърши с вдигане на този фрагмент. НИПК дава мнение, зам.-министърът на културата, който слага подпис, е казал  да и се строи. Точка по въпроса./Марица.бг

Още от категорията

Виж всички

Коментари (17)

ДАНЪКОПЛАТЕЦ

29.03.2015 | 13:34

ЗАЩО В МНОГО ДЪРЖАВИ В ЕВРОПА НЯМА М-ВО НА КУЛТУРАТА, А КУЛТУРАТА И ПАМЕТНИЦИТЕ ИМ СА ЗАПАЗЕНИ??

Отговори
0 0

БГ

04.02.2015 | 09:40

МНОГО ПОМАЦИ,ЦИГАНИ,ТУРЦИ И НЕГРАМОТНИЦИ ЖИВЯТ В ПЛОВДИВ И ИЗКАЗВАТ БЕЗДАРНИТЕ СИ МИСЛИ ТУК,СЪЧЕТАНИ С ВЕРСКИ ФАНАТИЗЪМ ДА НЕ СЕ РЕСТАВРИРАТ ХРИСТИЯНСКИ ШЕДЬОВРИ,А АКО ТОВА СТАНЕ ПЪРВИ ЩЕ ПРЕДЛАГАТ ОРИЕНТАЛСКИТЕ СИ СТОКИ И БАКЛАВИ НА ТУРИСТИТЕ,КОИТО ЩЕ НАВОДНЯТ ПЛОВДИВ-СЪВРЕМЕННИК НА ТРОЯ

Отговори
0 0

викторина

03.02.2015 | 22:18

Смотаните архитекти на ПЛОВДИВ...\nКво точно минава под маркет центровете на капитан Раичо,ГРАНД и маса други строежи :\nстар римски водопровод\n стара римска стена\nстара обратна канализация\n

Отговори
0 0

...

03.02.2015 | 22:07

абе вие изкукуригахте ли нацяло,независимо от идеите ви чисто практически разкопки невъстановени изцяло и незащитени са обречени,плодив е град строен пласт върху пласт\nили вадите наяве даден пласт или го губите кво толкова се пенявите,да ви открехна ли кво става с старият водопровод -стигне ли се до него строителите веднага се обръщат и започват да наливат бетона

Отговори
0 0

bRAVO!

03.02.2015 | 20:52

Bravo prof. Dimitrov! Naj-nakraq vsqka jaba da si znae giola :)

Отговори
0 0

точка по въпроса !

03.02.2015 | 19:04

великият Б.Д. е толкова важен защото е влязъл под кожата на Б.Б. Последният \" ражда \" идеи за изграждане на дворци и крепости в старите столици и в Созопол , разбира се по внушение на великия професор от НИМ, който забележете ще е изпълнител на тези проекти. Парите са директно от Мин. на културата. Няма НИПК, няма обсъждане с археолози-проучватели. Небеттепе е \"малка гара\" във възхода на кариерата на Б.Д. като реставратор и съветник на властта.

Отговори
0 0

ARHITEKT OT PLOVDIV

03.02.2015 | 18:54

ISTORIK STAVA TOZI, KOITO ZA NISHO DRUGO NE STAVA. ARHITEKTITE SA NA MNOGO PO - VISOKO INTELEKTUALNO NIVO OT ISTORICITE. KICHAT VLASTVA V PLOVDIV-NATRUPVANE NA ELEMENTI OT RAZLICHNI EPOHI EDNO VARHU DGUGO BEZ MIARA.VAPROSNIA BOJIDAR DIMITROV NIAMA ELEMENTARNO CHUVSTVO ZA ESTETIKA, TRAGNAL DA KRITIKUVA ISTINSKIA PROEKT NA ARH. PROIKOVA-MALKA TREVA I DR. NE TRIABVA VECHE DA SE GOVORI ZA ELEMTARIZMI, KREPOSNI STENI I dr. NA NIAKOI SI RESTAVRATOR FARKOV. V GRADA VLASTVA PROSTOTIATA.

Отговори
0 0

ha ha ha

03.02.2015 | 16:12

Koj e kazyl che Nebet tepe shte se restavrira di zavyrshen vid ?!!! Vie ludi li ste samo da pluete smashnici

Отговори
0 0

европеец

03.02.2015 | 15:58

Цялата истерия с тези модерни градежи е кристално ясна. Умишлено се набляга на Средновековието, за да се затрие споменът от непрогледния османски период на разруха. По този начин могат да бъдат замазани и очите на чуждите туристи, че едва ли не нищо не е било разрушено по земите ни, а навсякъде има средновековни експонати. Съвсем умишлено се омаловажават древните паметници, за да се подмени истината за петте века на варварски разрушения по земите ни. Това върви успоредно с натрапването на тезата за благоденствие през османския период в разни учебници, писани от полуграмотни продажници. Поговорете с кой да е историк, който познавате. Поинтересувайте се и ще разберете, че в османистиката има най-голям хляб в момента - там се наливат парите. Досега беше табу да се говори срещу съветския ни период, вече става така и за османския. Нищо случайно няма в бутафориите - подмяна на история и като визия, и като съдържание.

Отговори
0 0

архитект

03.02.2015 | 14:32

Освен патриотарството, толкова характерно за БД, в интервюто виждаме и явни лъжи. Никой не възстановява Акропола до завършен вид, колизеума в Рим е съхранен във вида останал от Ренесанса, когато е служел за добив на строителни материали, а за тях има предостатъчно данни, дори византийските стени ва Константинопол не са възстановен, както са били някога. А да правим културен туризъм по македонски, е обида към града ни.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?