Шапки долу пред чуждите в Пловдив, които носят купи и правят густо
- 13:08, 03.07.2020
- 13:14, 03.07.2020
- 8757
- 14
Като потомствени жители на третия най-древен град в Европа, голяма част от кореняците в Пловдив имат навика да гледат със смесица от презрение и недоверие пришълците под тепетата. По традиция се смята, че само местен може да е свестен, известен и полезен.
Мъчната и двойно по-сладка победа на Локото в сряда вечерта обаче е голям шамар за местните шовинисти. И категоричен аргумент, че "пловдивчаните в повече", които не казват от малки тИлИфон, може да направят така, че и на кореняците да им е много густо.
Защото пловдивското Локо, което спечели за втора поредна година националната купа, трябва да се прекръсти на Интер (от Интернационал), ако се гледа кои играчи носят "черно-белия" екип. Босненецът Бруно Акрапович забърка мешавица с преобладаващ балкански привкус, но и със задокеанска екзотика като аржентинеца Лукас Масоеро и бразилеца Лукас Салинас, а за капак и таджика Парвизджон Умарбаев. Ако не броим капитана Димитър Илиев и асеновградчанина Бирсент Карагарен, в отбора няма други, които могат да кажат, че са кръвно свързани с "Лаута". А 30-годишният плевенчанин Момчил Цветанов, който наниза победната дузпа на финала срещу ЦСКА, е истински футболен пътешественик, сменил осем клуба, преди да акостира на "Лаута", даже е носил фланелката и на вечния враг Ботев.
Успехът на пловдивското Юве донякъде напомня за френския национален отбор, за чиято победа на последния мондиал вървяха заглавия "Франция спечели, Африка ликува" заради корените на повечето звезди в селекцията на Дидие Дешан. Просто и във футбола, както в повечето значими неща, не е важно откъде си, а колко можеш.
Бързам да кажа, че не виждам нищо лошо в международната селекция на Локото. Даже много му отива на космополитния Пловдив да има точно такъв отбор. Има и нещо символично, че именно босненец, в чиято родина се проля най-много кръв при разпадането на Югославия, успя да забърка такава сплав от победители. Защото тази "сбирщина от кол и въже", както казваха мнозина преди две години, докара до еуфория "черно-бялата" половина на Пловдив. Истински и новоизлюпени майни бяха еднакво щастливи. Просто израслите на "Лаута" футболисти, закърмени с любов и преданост към родния клуб, вероятно не могат да се справят на терена, както Петрович, Масоеро, Алмейда, Умарбаев, Малонга, Томашевич, Салинас и Аралица. И в това няма нищо драматично.
Както с плажен патриотизъм не напълнихме родното Черно море, така и само с местни кадри трудно ще има още футболни трофеи.
Затова шапки долу пред наемниците, които докараха два пъти купата в Пловдив! Те няма да отнесат еуфорията от победата на майната си, а ще я оставят на майните. И честито на Локомотив!
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни