Счупеното възпитание реже до кръв
Ако няма какво да правиш, чупи спирка!
- 17:30, 11.12.2021
- 17:49, 11.12.2021
- 6021
- 3
Автобусните заслони умират един по един. Напоследък камбаната бие по-често за тях, но никой не обръща внимание. Само по себе си, да изкъртиш нещо от спирка или да потрошиш стъклото й, не е кой знае какво. Ще я сменим или ще я ремонтираме и готово, нали? На преден план обаче изскача примитивното поведение, онова, което счита за редно да плюеш хората, да хвърляш камъни по колите им, да палиш контейнери и т.н.
Липсата на адекватно поведение не е резултат само от съмнителните субстанции, които младежите жадно консумират една след друга или наведнъж. Адекватността и правилното възприятие на заобикалящия те свят са илюстрации, които родителите трябва да нарисуват заедно с децата си още в първите седем години, песен, чиито текст децата трябва да научат наизуст и да го пеят цял живот, стихотворение с мека рима, която се разбива на пух и прах като пиратски кораб в бурно море, ако бъде обърната или разместена.
Резултатът - няма нито илюстрация, нито песен, нито стихотворение. Има хунски бойни звуци и поведение, клонящо повече към дивите животни. А спирките са само най-малкото препятствие по пътя им. Те са за разсейване. Ако няма какво да правиш, чупи спирка! И я чупи. С празно изражение, в което бъдещето никога няма да се огледа. Спирките ще ги прежалим, но счупеното възпитание няма как. То е с остри ръбове и ни реже. До кръв. А ние си блъскаме главата. Докато не счупят и нея.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни