Сбогом на сандалите с бели чорапи! Да влезе Евгени Минчев
- 17:19, 20.09.2014
- 19:53, 21.09.2014
- 3360
- 11
Край на сандалите с бели чорапи! Сбогом на потните мъжки тела по потници зад волана на таксито! На шкембе чорбата с много чесън! Край! Европейската столица на културата изисква жертви. Чичко, не си заголвай повече корема, за да го почешеш, докато плющиш карти пред блока.
Драги футболни фенове, бомбичките и пиратките оставете за мачовете в провинцията. Няма да е добре да скрием жадните за култура чужденци в завеса от дим. Ще вземем да ги загубим завинаги. Ей, и ти комшийке от осмия етаж, аз съм съвсем витална и си тежа на мястото, поне на килограми, така че не се прави, че не ме виждаш, когато се разминаваме из прашното стълбище! Нямаш никакъв шанс бръчките по вечно намръщеното ти лице да се загладят, но едно „добър ден” ще ти постеле пътя към културна Европа.
Нали сте съгласни, че и това е култура? Не е само ходенето на театър, концерт и галерия. То, дето се вика и ходенето по нужда може да е основно два вида - културно и съвсем посредствено. Ако дългобедрестата Кари Брадшоу от „Сексът и градът” обследваше не любовта, а културата, щеше да напълни стотици колонки във вестника си по темата. Защото любовта идва някак си отвътре, докато културата трябва да си я възпитаме.
Затова си мисля, че трябва да се напънем отсега, за да можем през 2019 година да сме отработили основните техники. Пловдивчани ще трябва да наваксват с бесни темпове първите седем години, защото фактически до европейската столица на културата остават нищо и никакви четири. Ще трябва да взимаме две години за една. Другото някак само ще дойде - изложбите, театрите, пърформансите и другите културни постановки, туристите - също. Но за да се върнат и през 2020 година в Пловдив, трябва да го има основното - атмосферата и харизмата на града. А това се прави от хората.
Култура на живот, според мен, е също отношението към хартийките от банички по уличките, фасовете по детските площадки, отвращението към клошарите и бежанците. Ако грозната случка от село Калище с децата на бежанците имаше за адрес Пловдив, как щяхме да реагираме? Ако не ви е страх от Божието наказание, излъжете и кажете, че щяхме да ги приемем с пита и мед в училищата на града, та дори и да ги поканим вкъщи да гледат заедно с нашите наследници „Костенурките Нинджа”. По-вероятно е да се направим, че афганистанчетата са невидими? Неглижирането на проблем също е проява на отношение, или по-скоро на липсата на култура.
И харченето на пари е култура. По това съдим какви сме и какви искаме да станем. Онзи ден националната статистика избълва поредна порция данни, а вестниците направиха потресаващия извод, че през лятото сме давали повече пари за цигари и алкохол, отколкото за дрехи и обувки. Бабите пред блока се възмутиха искрено и шумно. Побелелите им глави знаят, че по правило се пие и пуши по-скоро от отчаяние, а не от келешлък. Даже и вместо лекарство, за да преглътнеш по-лесно безпаричието.
Бабите не схващат идеята на тези разходи. Днес за цигари и алкохол, пък след някоя и друга година като отрезнеем, ще станем като тях - ще изсипваме маса пари в аптеките през ден. За лекарства средностатистическият българин троши по 121 лева. Цифрата е без промяна от миналата година. Пак мъка! Какъв живот живеем, защо не помахахме за довиждане на Терминал 2, когато беше време - вече чувам мрънкане в хор. Всички са отчаяни, обезверени и им е мъка. За щастие идват избори! Хаха.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни