71

Рождество - последният ключ, който отваря вратата на надеждата

Две есета и една приказка, без да се брои вярата в Снежанка

 

Изгубеният ключ на спасението

 

В природата няма врати, няма и ключове. И двете са изобретени от човека.

Пазили са го от студ, крадци и агресори, а накрая - и от самия него. Човек, за разлика от животните, може сам да се заключи и после да изгуби ключа. И да го търси с векове.

Така се появява Коледата. Раждането на Спасителя е последният ключ, който отваря вратата на следващата година, на следващия век - и така вече две хилядолетия.

Рождеството е изгубеният ключ, който човечеството отново намира, след като се е лутало безпощадно в своето безвремие. Римляните, бащите на Римското право, което и днес е основа на правовия свят, са приемали за нормално да изколиш сто хиляди себеподобни и да заробиш още толкова. И така, докато в една ясла във Витлеем се ражда този, който после ще каже: "Не, не е нормално да отрежеш главата на ближния и този трофей да е знак за успелост, просперитет и високо място в обществената йерархия, не! Спрете се, кротнете се, не бъдете толкова алчни, самонадеяни, несправедливи, жестоки, не крадете, не убивайте, не пожелавайте…". Това казва мъжът от Галилея. И можем да вярваме, че ако във Вселената има някаква движеща сила, която внася логика в хаоса, ни го е изпратила.

Сам той се превръща в изгубения ключ, който човечеството намира.

За да отключи вратата на безвремието, пропито от безсмислието на пролятата кръв, на войните и братоубийствата и да влезе в смисленото време на човещината. Или поне да опита.

Две хиляди години човекът прави отчаяни опити да се очовечи. С различен успех.

Утехата е, че поне не губи ключа. Засега.

 

Да повярваш в Снежанка, без да я пипнеш

 

Библията не ни учи на това как е устроено небето. Тя ни учи как да възлезем на Небето. Така казал Галилей.

Свръхразвитата западна цивилизация създаде консуматорското общество. Еволюцията усъвършенстваше човека, който иска да има, за да съществува. Запасите от храни, прераснали в богатства, създадоха човека, който иска да има за престиж. А техническата революция доведе този продукт до неговия апогей. Храната, която изхвърля средностатистическата американска домакиня, е достатъчна, за да се нахранят една дузина гладни африканчета.

Човекът консуматор вярва само в това, което може да види и по възможност - да пипне. Яхтата, лимузината, сексапилната жена или любовница - все нагледни неща, които те изявяват като успешен пич в очите на стремящите се към това и завиждащите за това. Докато някоя преситена звезда превърти и почне да целува стъпките на Далай Лама. Може и друго да му целува, но пак няма да излезе от холивудският модел за преуспялост.

Човекът консуматор е съвременният Тома Неверни, с тази разлика, че дори и да пипне раната на Христос, в лишения му от въображение мозък ще изникнат единствено двайсетина реклами на илачи за бързо заздравяване. 

Човекът консуматор не вярва във въображаемото. Той може да повярва и в Дядо Коледа, и в Снежанка, стига да му са поднесени като търговски марки на продукт, който може да види. А за Снежанка - и да пипне.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Така отговаря на писмото на съмняващото се момиченце главният редактор на "Ню Йорк Поуст" Франсис П. Чърч през  1897-а, а редакцията публикува всяка Коледа през следващите 52 години блестящия му отговор-есе.

Защото ако не вярваш в Дядо Коледа като малък и в Спасителя - като възрастен, означава точно това - да се изживееш като човек консуматор.

Не е осъдително, модно е. Но е скучно.

Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите, казва Малкият принц. Който слезе от същото това небе, към което Библията ни учи да възлезем.

И който също превръщат в търговска марка.

 

Коледна приказка за Малкия мъж

 

Малкият мъж искаше да подари на малкото момиче цветя. Беше посред зима и светът тънеше в дълбок сняг.

Малкият мъж направи букет от ледени висулки, скреж и едри снежинки. Букетът стана синкаво бял. Нежен на допир. И стипчив на мирис.

Малкият мъж влезе в топлата къща, където живееше малкото момиче и тръгна към нея с букета. Тя го изгледа учудено. Докато я приближи, букетът изчезна - стопи се в ръцете му.

Той не се натъжи, направи нов от ледени висулки, скреж и снежинки. Влезе в къщата, а малкото момиче потръпна. Но снежните цветя не стигнаха до нея, измокриха ръцете му.

Когато го видя да влиза за трети път със синкавобял, нежен на допир и стипчив на мирис букет, малкото момиче му се усмихна. Но букетът се стопи.

Дойде пролет и светът затъна в цветя. Малкият мъж видя как един голям мъж влиза в къщата с огромен букет, а след това излиза с малкото момиче, което изведнъж беше станало голямо. Двамата потънаха сред цветята, които ухаеха на цветя.

Малкият мъж погледна към слънцето и една сълза се претърколи по бузата му.

И замръзна.    

 

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?