Следвайте ни

Размисли за жената и мъжа и за двете най-стари изкуства

viber icon

Миналата седмица тридесетина журналисти, дошли у нас по повод на европредседателството ни, посетиха Пловдив. Видяха красотите на нашия град, снимаха  се на Античния театър и изказаха възторга си.  На това сме свикнали отдавна.

Даже в дух на освободена от привичната ни скромност  откровеност бихме могли да си признаем, че ако някой чужденец  дойде в града ни, види го и не се възхити от него, го смятаме за човек без вкус.  И без очи за хубавото!  

То ако не е този наш възторг от перманентния възторг на чужденците от нашия древен и вечен град, как ние,  единиците от населението му,  бихме могли да прекарваме почти щастливи  живота си сред разбитите му улици и като дишаме уплътнения му от фини прахови частици въздух!?  

Абе, то е нещо като усещанията на дамите, качени на много високи токчета. Неудобно, мъчително им е  дори да ходят, но пък за сметка на това са красиви,  с  красив силует. Или поне си мислят, че са красиви. И в името на това си мислене търпят.  

Ако пък и някой, без значение с какви помисли, им каже,  че стъпили на  високото си самомъчение, изглеждат направо ефирни и въздушни, са готови да минат през още по-големи самоизтезания. В името на харесването, на чуждото положително мнение!

Сега някои казват, че това било  елемент от  социалната роля на жената, но това не е за нашата уста (интелектуалната) лъжица.   Каквото и да се говори сега, развълнува България  при откриването на нашето българско  извисяване  до върха на обединена  Европа  приветствието на български език от шефа на Европейския съвет  Доналд Туск. 

Впоследствие вече анализаторите заобясняваха, че пиарът на г-н Туск бил много оправен. Казаха, че самият г-н Туск бил много схватлив и упорит при изучаването на чужди езици и пр. И пак не минахме без типичното ни самоиронизиране.  

Не казвам, че то не е вярно и не ни е нужно, само подчертавам, че  ни е трудно да минем без него. Известният д-р Тони Филипов съобщи в много популярната си рубрика „Из делниците на един луд” наблюдението си, според което българският език е напът да стане международен. Като английския примерно, на който предимно се регулират международните отношения. Защото полякът Доналд  Туск говорил в София на български език.

Премиерът ни г-н Борисов говорил във Варшава  пак на български език и комуникацията на високо международно равнище се осъществявала. На български!    То и анализаторски сръдни по повод на това, че официалните лица от обединена Европа подчертаваха физическата мощ и солидност на нашия министър-председател, имаше. По този начин, много, ама много тънко дипломатически  намеквали за някакъв превес на телесното.  

Мене ако питате, в мъчителните си търсения да изнамерят нещото в анализираното събитие, което  е забелязано само от техните свръхчувствителни от специалната си школовка очи и не е достигнало до главите на простолюдието, само са се опитали да  доразработят  много стар фолклорен мотив.  

Най-вероятно от  турците, с които пет века сме живели съвместно (е, ние като рая, а те - като милиет  властелин, но отдавна вече сме  еднакви в свободата си съседи), ни е останала поговорката: ”Видиш ли голям и силен  човек, или ще е пехливанин, или ще е какаванин”.  

То има и такива, които твърдят, че фолклорното ни мислене е  една от причините да не сме съвсем  европейци, но и такива, които разгорещено твърдят, че земята е плоска, има. Иначе ние, доста  по-дълго от останалите му жители,  живелите в красивия Пловдив (е, в един от крайните му квартали, но не може всички да сме в центъра), не бяхме прекалено развълнувани от българския език на  евровелможата.

Можете да ни вярвате, можете и да не ни вярвате, но  такова нещо ни се е случвало още в ранните ни юношески години.  Трудно можеш да изненадаш стария човек, защото повечето от нещата, които е теоретично възможно да му се случат, вече са  му се случвали.  

През  пролетта на много далечната вече 1960 година в града ни, на Понеделник пазара, току под  древното сърце на Пловдив -  Трихълмието, беше разпънал шатрите си източногерманският тогава цирк „Буш”. Един от  най-старите, най-големите и най-престижните в света!

В него работеха 120 артисти и 200 дресирани животни. Не съм чак толкова паметлив. Чичо ви Гугъл ми ги припомни тези факти. С мъка си намерихме билети и бяхме особено възбудени и щастливи, когато седнахме на скамейките под  шапитото.

А когато  немецът конферансие  с характерната за професията си помпозност обяви на  приличен български началото на спектакъла, направо  избухнахме. Цялата публика - и стари, и млади, неистово крещяхме: ”Тоя знае български бе, майна!”.

Моля всеки, който евентуално би си помислил, че пробутвам някакъв  паралел между голямото   политическо събитие  у нас и в Европа и големия цирк, да изгони моментално от съзнанието си такава една мисъл.

А ако все пак реши да я остави в главата си, да е наясно, че то  си е само и единствено за негова сметка. Иначе изкуството на  политиката и цирковото изкуство са най-старите изкуства в историята на човечеството и  многократно са се преплитали през вековете. Най-малкото защото и двете са изкуства. 

Пак чичо ви Гугъл ми нашепна, че през септември 1912 година в импозантната сграда на цирк "Буш" знаменитият Хари Худини е демонстрирал за първи път номера  „Китайска водна капка за мъчения”, ужасяващ  цялата публика, не само тези с по-слаби нерви. Бил е поставян с главата надолу в  плътно затворен  отвсякъде и напълнен с вода аквариум, направен от стъкло и стомана. И се е измъквал от него невредим! 

Пак в тази импозантна сграда на цирк „Буш”  на 10 ноември 1918 година социалдемократите от преходното правителство обявяват края на монархията в Германия.  Е, няма данни нито в единия, нито в другия случай да се е говорило на български, но най-вероятно тогава още не  му е било  дошло времето на този по-висш  цивилизационен етап.

Както по наше мнение закъснява научният поглед върху разновидностите на мъжкото поведение през вековете. Ние с  почти  женска завист (в нашите среди беше цитирано авторитетно твърдение, според което в по-напредналата си старост някои мъже проявяват  характерната  за жените хормонално обусловена  свадливост) прочетохме, че в най-големия университет на нашия град  проф. Красимира Даскалова е изнесла публична лекция на тема: ” Жените в историята и историята на жените и пола”.

Ами историята на мъжете и пола? Ами тези трети, четвърти, пети и енти полове,  за които и политици, и обикновени празнодумци твърдят, че се говори в т.нар. Истанбулска конвенция? Какво става в този свят бе, братя и сестри, мъже и жени?

И като отвсякъде ти подхвърлят неразбираеми неща и нови думи, а никой  не ти обяснява научно историята на твоя пол, както го обяснява на жените, тръгваш да тълкуваш според случващото ти се в  грубото ти  ежедневие. Минало и настояще!

Знаете, в местата, където се събират само мъже, се говори нецензурно. В местата, където се събират само мъже, обикновено се употребяват вино и ракия, упойващите вещества на  стабилните стари поколения.

И се  играят табла и карти,  характерният за стабилните стари поколения хазарт на ужким.    Да, но и в него, за да победиш противника, най-често трябва да го поизлъжеш. Ясно е, в тази ситуация победителят  тържествува, но победеният?

Той в характерното за играта обкръжение има само един начин да реализира бясно напиращото го отвътре желание да уязви победителя.   Обикновено традицията го насочва да го прави, като изрази публично съмнението си в мъжествеността на този победител. Абе, доскоро си изстрелваше направо в лицето  му  грубото, хамалското, каруцарското съответствие на  израза гей нечистоплътен, да прощавате. 

А сега се наблюдава тенденция и новите за нас понятия да се натоварват с функции в каруцарския слог. Нерядко вече се случва в табладжийската препирня да се чува, изричана с подчертано озлобление и презрение, думичката "джендър".

Като попържня, пак да прощавате.  

На забележката на един от собствените ни интелектуалци към спорещите да не употребяват думи, чието значение не знаят, табладжиите отговориха, че нито първият ни дипломат г-жа Екатерина Захариева, нито наричаната  Жана  д'Арк на нашия парламентаризъм г-жа Корнелия Нинова  могат да ни обяснят точното  значение на тази нова  за нас дума, но непрекъснато я употребяват според  нуждите си.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?