Ятаганът на Ердоган и преклонената главица на Европа
Или защо разкраченото положение на Евросъюза щеше да бъде смешно, ако не беше толкова тревожно
- 07:00, 20.10.2019
- 24 501
- 0
"Ей, Ердоган, ела на себе си! Ако се опиташ да ни пуснеш джихадисти и имигранти, нашата работа е много лесна. Ще затворим вратите за инвестиции и заеми и ще съсипем икономиката ви!" Да си представим, че това беше посланието към турския президент от Доналд Туск или Жан-Клод Юнкер. И какво щеше да последва? Дипломатически ураган с непредвидими последици.
Ердоган обаче може спокойно да заяви: "Ей, Европейски съюз, ела на себе си! Ако се опитвате да наречете операцията ни "окупация", нашата работа е много лесна. Ще отворим вратите и ще ви изпратим 3,6 млн. бежанци". И какво последва след това безпардонно изявление, чиято интонация и лексика ни напомня на един човек с мустачки, който Европа добре помни? Какво последва, след като бликна "Извора на мира" и 40-хилядна войска с танкове и авиация прегази границите на една уж суверенна държава и започна да гълта километър след километър от територията й?
Европейските лидери възроптаха, естествено, без да излязат с единна позиция. Тежката бюрократична машина се задвижи и се очакват разни неща: ще обсъждат въпроса за санкции срещу Турция, Франция призовава за спешно съвещание на международната коалиция от 30 държави и други спешни мерки в бъдеще. Защото всичко друго ще бъде рязка позиция, а Съюзът не иска да бъде рязък с Ердоган, тъй като може да последва съдбата на Сирия и армия от 3,6 милиона мигранти да прегази еврограниците.
Ако не беше толкова тревожно, щеше да бъде смешно - разкраченото положение на Евросъюза. От една страна, няма собствена армия, която при нужда да защити границите му от инвазия, а от друга - във военния съюз, на който трябва да разчита, членува същата тази Турция, водена от Ердоган, който заплашва с инвазия еврограниците. Вярно, че Европа е родина на театъра на абсурда и че политиците са актьори, режисьори и драматурзи, но все пак това идва в повече на непредубедения зрител.
Който знае, че НАТО не е просто военен съюз, а в него членуват страни, които изповядват евроатлантическите ценности като човешко достойнство, върховенство на закона, свобода на словото... И се пита какво е мястото там на Ердоганова Турция, която според "Репортери без граници" е "най-големият затвор за журналисти" по света. Чието единствено прегрешение е критичното им отношение към режима на Партията на справедливостта и развитието. Във военно отношение Турция е безценен съюзник в пакта - затваря южния фланг, там е още по-безценната за САЩ база "Инджерлик", ала непредубеденият зрител помни и реакцията на Чърчил, когато пред нацистката угроза му предлагат да се вземат парите от културата за въоръжаване, а той отговаря: "Тогава какво ще защитаваме?". И зрителят пита, перефразирайки: Ако нямаме ценности, които да защитаваме, за какво ни е НАТО?
И още пита, перефразирайки думите на Ленин за революцията: Трябва ли да има Европейски съюз, ако няма кой да го защитава?
Съветският съюз претърпя икономическа и морална катастрофа и се разпадна. Европейският съюз може да претърпи морална със същите последствия. Как иначе да си обясним, че точно сега един от най-могъщите германски концерни, в който има и държавно участие, решава да инвестира милиарди в една държава, където човешките права се потъпкват всекидневно, която нахлува в съседна страна, обкръжава с кораби Кипър, изнудва, заплашва, шантажира и рекетира Евросъюза? От "Фолксваген" оттеглят решението си, засега. А как изобщо беше допуснато да се налее вода в мелницата на вожда, който изпада във все по-голяма изолация, поради лошото икономическото положение в Турция? А демократичната опозиция има някакъв шанс. Защо мълча и премиерът на провинция Долна Саксония Щефан Вайл, като сам можеше да разколебае инвеститорите? Ако от "Фолксваген" и германската държава като акционер могат да си позволят нов имиджов срив след "дизеловата афера", означава точно това: алчността за печалби срива морала. А това икономическо твърдоглавие не е прецедент и дава основание за опасения, че Съюзът може да претърпи точно морална катастрофа.
И то точно във времена, когато лъжата става политическо понятие. Както казва Ердоган: "През цялата си история Турция никога не е извършвала кланета на цивилни граждани и това е против нейната природа". Може би има предвид, че новата държава няма нищо общо с Османската империя, чийто ятаган помнят тракийските пеленачета през 1913-а и арменските през Втората световна, но пък с удоволствие борави с термини от реквизита на империята. А докато турската пехота преминава сирийската граница, се озвучава с османска еничарска музика.
И то точно във времена, когато пехливанлъкът пробива в световната дипломация. След като ексцентричният Тръмп нарече Ердоган "дявол", може би Евросъюзът трябва да заплаши, че ще създаде 30-километрова зона за сигурност в турска територия, за да се предпази от мигрантите.
Предстоят нелеки години, ако този уникален Съюз не създаде освен Европейска централна банка, и Европейска морална банка. И да направи така, че да може да я защити.
Иначе Ердоган може да се окаже прав за честността на Европа. Която веднъж вече е похищавана.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни