Следвайте ни

Психологът Иван Игов: Стресът от пандемията избива в уличните бунтове

viber icon

В случая с протестите у нас и по света става точно това, което и една теория би могла да предвиди. Минавайки през различни фази, социалните кризи около шестия месец влизат в една фаза, която най-общо се нарича „фаза на отрицанието“. Тогава много хора стават притеснени, притиснати и фрустрирани от ситуацията. Всъщност основното, което се случва и в нашия случай с пандемията от коронавирус, е, че човек губи контрол върху собствения си живот. Изведнъж нещата, които си планирал, които си искал да направиш и са били перспектива за теб и близките ти, се сриват и всичко се затваря в рамките на кризата.

Тази фрустрация води до голямо вътрешно напрежение, което в момента, когато мине критичната точка, започва да се проявява като т. нар. „посттравматичен синдром“. Той може да е обърнат навътре, тоест хората да се затварят и депресират и, разбира се, обратното - тези, които хора, които както ние ги наричаме, имат „външен локус на контрола“ и искат да контролират нещата, сами по себе си

обикновено започват да търсят начин да извадят този гняв навън.

Част от това са всички тези неща, които се случват, защото това не е само в България. Вие виждате спонтанно почти всичко започна в Америка от един сравнително дребен факт в определен регион. След това прерасна и продължава все още да е като един социален бунт. Същото нещо се случва в Германия, във Франция по-малко, дори и в Русия, в Далечния изток. Навсякъде хората са на улицата, защото искат да върнат живота си обратно при себе си, искат да поемат контрола върху това, което се случва с тях. Така че това е обяснението за младите хора, за спонтанното, за неяснотата на исканията, за това, че искат едно, друго, трето. Но лошото в случая е, че има хора, които, използвайки този спонтанен излив на посттравматичния стрес, започват да диктуват определени искания, определени неща, които по-скоро са в тяхна полза, те са егоистични. Виждате какво се случва и с нашите протести. Много от хората, които в началото съвсем спонтанно тръгнаха на протест по улиците, защото наистина ситуацията от последните години създава у тях вътрешно напрежение, вече не излизат. Стана им ясно, че има някакви хора, които използват това напрежение за собствена изгода и за свои цели. И както виждате, това нещо някак си се изроди. Притеснява ме повече, че

хората, които управляват държавата, трябва да умеят да управляват кризи.

Това, което видяхме в нашите управляващи, че те се справиха много добре на първата фаза на кризата, но трябваше много по-рано да има ясен график какво ще правим по-нататък. Разбирам, че парите, които трябваше да получим от Европейския съюз, все още не бяха ясни, но много неща трябваше да бъдат направени предварително, за да бъдат успокоени хората, че нещата, парите или пък мерките, които вземаме, са адекватни. Когато има вакуум в съзнанието на хората за това какво се случва, той не остава празен, запълва се с фейкове и лъжливи новини, които карат хората наистина да излеят напрежението в грешната посока. А управляващите, нямайки ясна диагноза на това какво се случва, всъщност не могат да се справят с проблема. Това преживяваме в момента. Този посттравматичен стрес е социална криза. Това може да се случи не само на базата на пандемия, то може да бъде и някаква друга социална криза. Такива неща са се случвали многократно в историята на човечеството, но хората малко повече трябва да познават теоретичните факти от социалната психология, защото пак казвам, случвало се е много често. А умението да управляваш една криза е част от умението да водиш политика в една държава. Посттравматичният стрес може да възникне месец, дори 6 месеца след преживяната трагедия.

Предполага се, че около Нова година ще има ваксина срещу коронавируса и ще започне ваксинирането поне на рисковите групи в България. Знаете, че вече са закупени 2 милиона още непроизведени ваксини. Наистина очаквам някъде към другата пролет пандемията да е свършила, но резултатите от посттравматичния стрес, особено при по-младите хора, ще продължават да съществуват, защото ние няма да си върнем живота в продължение поне още на 2 години. И през цялото това време съществува риск хората да бъдат изнервени, разбира се, да излизат на улицата по един или друг повод. Не е задължително той да бъде социален.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Спасова

Спасова

06.08.2020 | 12:17

Смятам, че протестите, са израз на желанието на хората да имат контрол върху живота си и да имат действаща демокрация, която да им позволява да го направят. Мисля, че твърде елементарно е , да не кажа обидно,специалист да твърди, че това са изпаднали в посттравматичен стрес хора, на които ваксините ще им помогнат и успокоят.

Отговори
4 0
ХХХ

ХХХ

05.08.2020 | 09:56

Аз лично за изминалите пет месеца нито съм видял някой да се е тръшнал от някъкъв вирус, нито пък някой от моите познати е видял такъв случай. Ако целия зор да се ваксинираме , това е друга бира...

Отговори
1 1
йкбх

йкбх

05.08.2020 | 09:46

Да избие срещу ВирусМайкаКитай и гнусните китайци а не срещу правителството.

Отговори
2 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?