Следвайте ни

Програмата за въздуха - въздух под налягане

viber icon

Въздухът в Пловдив е мръсен и в това едва ли има някакво съмнение. Каквото и да говорят цифрите от статистиката на отговорните институции, хората правят своята преценка, когато влизат в колите си след всеки дъжд. Откакто по темата за въздуха все пак се говори, стана ясно кои са основните източници за замърсяване - отоплението с твърдо гориво, ниската енергийна ефективност на сградите, трафикът и старият автомобилен парк, недостигът на зелени площи, стихийната урбанизация... Лошото е, че нито един от тези проблеми не може да се реши от днес за утре. А тревогата идва от факта, че местната власт явно няма ясен план откъде да започне да разплита кълбото. Докато обществените поръчки за поредния експертен доклад или програма се влачат с години, реални действия за решение на проблема няма. В Пловдив с десетки милиони левове /повечето взети назаем/ продължават да се кърпят дупки, а стратегическите решения за разширяване на булевардите и изграждане на бързи пътни връзки остават за следващия мандат. Докато ние сменяме паважа с асфалт, за 3 години с 92 милиона лева София изгради огромно кръгово на Лъвов мост и 5 кръстовища на 2 нива, които наистина отключиха трафика в изключително тежки участъци като Телевизионната кула и Семинарията. 

Второ - местната власт и пловдивските депутати така и не намериха време и сили, за да предприемат някакви законодателни инициативи по отношение на наредбите на финансовото министерство, касаещи методиките за формиране на местни данъци и такси. Така собствениците на автомобили и сгради, които най-много щадят природата, продължават да плащат най-големи данъци. А това не е никакъв стимул за хората да инвестират във и без това скъпите електромобили, хибриди или коли с Евро 6, или пък да строят умни сгради с висока енергийна ефективност. Законодателството в тази посока може да бъде променено в рамките на 1 бюджетна година, но се искат работливи хора с идеи и воля да направят необходимите реформи. За съжаление такива на терен у нас явно няма. Затова продължаваме да ровим в проблемите на парче и да ги отмятаме, когато ножът опре до кокала. Между другото това е известен синдром при бедните общества с бързо забогатяващ елит - по правило те живеят ден за ден и бързат да потребяват всичко, което техническата революция им предоставя, сякаш са най-важните и последни хора на Земята. Но това е въпрос за онези, които са тръгнали да оправят света.

Нашата дискусия е за Пловдив, където всяка година колите се увеличават с 5-6 хил., а улиците така и на стават по-широки. На всичкото отгоре повечето нови регистрации са на стари дизели, от които Европа вече панически се чисти. Така автомобилният парк у нас остарява с всяка следваща година, а на хоризонта не се виждат управленски инициативи, които да решат проблема. Същото се отнася и до политиката на раздаване на социални помощи за енергийно бедните семейства. Вместо с тях да се стимулират щадящите природата източници на отопление, държавата продължава да дава пари за сурови дърва и кюмюр със съмнителни качества.

Когато говорим за въздуха, трябва да споменем липсата на визия по отношение на  зеленото строителство на Пловдив. Усилията и парите продължават да се хвърлят за кошниците с цветя на Главната и розите на градските булеварди. Да, това е хубаво и се забелязва лесно от електората. Но няма никакъв ефект за чистотата на въздуха. В същото време високите части на тепетата продължават да се обезлесяват и ако там до година-две не бъдат изградени поливни системи, дърветата съвсем ще изчезнат от хълмовете. 

Градският транспорт - той е голямата болка на пловдивчани. Ясно е, че единственият начин хората да слязат от колите, с което да намалят натиска върху трафика и замърсяването на въздуха, е да получат като алтернатива качествен, редовен и комфортен обществен транспорт. Това обаче все така не се случва, а Пловдив вече изостава с цели десетилетия от София с нейното метро и транспортна схема, Бургас с изцяло новия си общински автопарк, Стара Загора и Русе. Тук проблемът също е известен отдавна - реализираният с 44 млн. лв. от Европа Транспортен проект така и не сработва, а община Пловдив изцяло абдикира от тази обществена услуга и я предаде в ръцете на частните инвеститори. Те обаче не могат да бъдат бенефициенти по европейските фондове и трябва да обновяват парка със собствени средства, което пък може да бъде компенсирано само по един начин - с по-висока цена на услугата - или пак ние, гражданите, трябва да платим.   

И един проблем, за който все още не се говори много, но той чука на вратата - стихийната урбанизация заради все по-голямата ножица в живота на село и в големите градове. Така красивите български села с горите или плодородни земи се обезлюдяват, а столицата и Пловдив се презастрояват и задъхват. Това води до редица проблеми. На една ограничена територия живеят все повече хора - те искат да има домове, да ги отопляват през зимата и да ги охлаждат в летните жеги, които от климатиците стават още по-големи. Новите пловдивчани изхвърлят всеки ден своя органичен и неорганичен отпадък, карат колите си по пловдивските улици. В същото време градостроителите нямат визия за модерно разрастване на Пловдив, което да осигури на новите граждани нормална жизнена среда. Тук решенията също са известни - разширение на територията на Пловдив за сметка на съседните "Марица" и "Родопи". Но и за такова управленско решение се иска воля и кураж, каквито засега на терен явно няма.   

Дано доживеем да ги видим в следващия мандат.

Руси Чернев

Руси Чернев

Главен редактор

Руси Чернев е завършил Българска филология. През 1992 г. започва работа във в. „Марица. В периода 1997-1998 е главен редактор на „Стандарт Пловдив“. От октомври 2013 г. е главен редактор на „Марица“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?