71

Позорът, Тротинетките, дебилите и вързаните на каишката

Политически секс: с кого не искам

Изборите свършиха, но не и проблемът „кой-кого“. Папа Франциск каза, че сексът е красиво нещо, но вероятно Негово Светейшество не е имал предвид политическите му измерения. Иначе би бил на обратното мнение. След като предизборно от партии, партийки, коалиции, сдружения и прочие бойни формирования ни обясниха какво искат, сега влязоха в цикъла да ни обясняват с кого не искат. Нещо, което се повтаря за пети път от две години, в резултат на което избирателите са отегчени до смърт, а избираемите - също.

В едно нещо обаче господа избираемите постигнаха безспорен успех - убедиха ни, че всяко човешко същество, опаковано в целофана на скъп костюм и вратовръзка, което борави с около двеста думи, използва двайсетина щамповани фрази и владее двайсетина екзистенциални способа за показване на среден пръст на опонентите, може да претендира за депутатин в парламентарната (засега) република. С малки изключения, които потвърждават правилото.

Предизборните кампании като сънотворни

Затова и предизборните кампании стават от вяли по-вяли, кандидат-избраниците демонстрират изумителна идейна импотентност, затънали в собствените си пропаганди и заклинания. И всичко това поднесено с ораторско майсторство, което успешно би конкурирало фабриките за сънотворни хапчета.

Много обещания и нито една кауза.

Която може да събуди, да увлече и най-вече - да вдъхнови. Защото само вдъхновеното общество е способно да промени окаяната си държава, да я надгради, да я превърне в нормална за обитаване. Не подлъганото, излъганото, заплашеното и плашеното, подкупеното, корумпираното, смачканото, а вдъхновеното общество. То променя. Само че вдъхновяващите каузи се раждат от политици с талант.

Катастрофална е липсата на таланти в политиката.

Политиците, които отидоха за гъби

От много време се внушава, че избирателят, който е отишъл за гъби, е виновен за изборните последствия. А какво да прави, когато много преди това политиците са отишли за гъби. Слагайки  партийните интереси пред националните, макар да декларират обратното, не приемайки рискове и не проявявайки грам политическо въображение в сложни ситуации. Те са отишли за гъби още в мига, когато примиренчески обявяват, че така е решил твърдият им електорат. Че не могат да му изневерят. Че се жертват в негово име. Така логично се стигна до ситуацията да гласува главно твърдият електорат.

А цялото общество да се превърне в заложник на твърдите електорати.

Макар че точно те, правоверните, не се нуждаят от убеждаване. Затова нека попитаме така: Кой е виновният - неспособният да убеждава или неубеденият? Непрестанно артикулираният „граждански дълг“ и то с леко заплашителен тон засяга не само избирателите, но и избираемите. Граждански дълг е първо да се самопрецениш ставаш ли за депутат, имаш ли качествата за това и после да вменяваш вина на тези, които са преценили, че не ставаш. Така стоят нещата с гъбарството в републиката. А междувременно тези, които все пак отидоха до урните, за да не гласуват за никого, вече са колкото една парламентарна група.

Дежавю с шест бойни формирования

И тъй, след като ни обясниха какво искат, сега ни обясняват с кого не искат. От шестте бойни формирования, които  превзеха сградата на Съединението, комай никой никого не иска. Вече не съм убеден дали искат и самите себе си, но да не нагазваме в дебрите на философията, психологията и най-вече - психиатрията. Вадят се калемите, пресмятат се едни депутатски места, пророкува се и се бабува на невъзможни и възможни коалиции, търсят се тайни и явни подкрепи -  дежавю с пълна сила, хем вече видяно, хем чуто, хем усетено. Та дано с големи мъки се пръкне едно измъчено правителство. Което да изкара поне до сакралните местни избори, дето щели да решат всичко.

И кое по-точно? Как да излезем от финансовата криза. А от моралната?

Тротинетките като норма за успех

Страшната морална криза, която се вихри от години и става все по-ужасяваща. Защото, докато партийните лидери се дърлят и пресмятат какво ще спечелят и загубят, посред бял ден в един мол някакви така назовани „инфлуенсъри“ разиграваха вързано на каишка болно дете като куче. Тротинетки някакви, известни с това, че карат в насрещното в пряк и преносен смисъл, с хиляди последователи, че и номинирани за „Човек на годината“ подръпват каишката.

Болната и измъчена България е заплашена от морална катастрофа - разбират ли го това „измъчените“ от избори партийни лидери?  

Един призрак броди из страната - призракът на К. К.

След този срам и позор, белязал дъното, до което може да се достигне в една, божем, членка на Европейския съюз, всичките тези лидери вкупом трябваше да се появят на "телевизора" и да говорят за това. Или да се покаят и да говорят. Или да замълчат. Тъй като резултатът е трагичен: щом в държавата, която са ръководили или искат да ръководят, нормите за успех и известност са достигнали до тази точка на извратеност, съществува реална опасност утре кандидатите за управленци да няма кого да управляват.

А преди това хубаво да се потюхкат защо един призрак броди из страната - призракът на К. К. Дето на следващите избори може и на второ място да разцъфти, че и на първо.

Каишката, господа кандидати за властта, тази, която вкупом не виждате или омаловажавате и пренебрегвате - там е проблемът. Чудовищният проблем, който трябва да ви извади от вашата самодостатъчност и да ви активира. 

Или поне тези от вас, които не са вързани на каишката. 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
3.9/5 от 31 оценки
3.9/5 от 31 оценки

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?