Следвайте ни

По следите на последните 4 трагедии в българския алпинизъм

viber icon

Автор: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

 

По повод мой пост във Фейсбук: https://www.facebook.com/nmpetkov/posts/10218591472763484

Има алпийска общност в България. Тя се състои от хора, които извървяват своя път - за някои по-кратък, за други по-дълъг. Едни прекратяват алпийската си "кариера" (дайте идея за по-добра дума, че да махна кавичките), защото решават, че са поели достатъчно риск. Други - защото животът и проблемите ги притискат. За трети така решава Планината.

Всеки един обаче започва от някъде - повечето с начален курс по катерене или алпинизъм. Има и самоуки. В Интернет е пълно с информация, но по-добрият вариант е квалифицирано обучение. Защото всеки пропуск по-късно се заплаща скъпо.

След това започва алпийският си път. За него трябва свръзка. Алпинизмът е колективно занимание, по-точно занимание по свръзки. Има солови изпълнения, но те са тема на друг разговор - мотивация, кой ги прави и т.н.

Свръзката е сакрално нещо. Не само въжето свързва хората в нея. Те изживяват съвместно неща - и хубави и лоши, понякога трагични. Не е чудно защо връзките, създадени в свръзките, понякога са по-дълготрайни от семейните такива.

Когато съм започнал да се занимавам с алпинизъм, съм си представял катерене, стени, върхове. КАТЕРЕНЕ. Доста по-късно взе да се казва "катерене и алпинизъм", преди "алпинизъм" беше достатъчно. Същото е и с тези, започнали преди мен, и с тези след мен. Така се е формирала българската алпийска общност. Развитието на всеки един в нея копира развитието на самата общност - започват изкачвания на основните ръбове и стени в планините в България, после изкачвания на стени и ръбове в Алпите, след това погледите се насочват към Кавказ и по-високите планини.

Българският алпинизъм има епична и славна история, в която понякога плановете и реализацията са били много мащабни. Изпълнението, макар и белязано епизодично с трагични инциденти, може да носи само гордост. В Непал и Пакистан споменаването на българските алпинисти ставаше с уважение. Не само заради експедицията през 1984 г. по Западния гребен на Еверест.

Винаги във високите планини постиженията на българи са правени от групи или свръзки, сработени преди това по българските алпийски обекти.

Та, дали е случайно, че последните инциденти, при които загинаха четирима българи, станаха в комерсиални експедиции, в които те бяха сами, по-точно тръгнали сами от България?

- Петър Унжиев (1970 - 2010) - умира в палатката си в лагер 2 на К2 по реброто Абруци на 18 юли 2010 г.
- Боян Петров (1973 - 2018) - загива на 4 май 2018 г. над последния лагер, вероятно при подхлъзване, при опит да изкачи Шиша Пангма.
- Иван Томов (1984 - 2019) - умира на 17 май 2019 г. в палатката си в лагер 4 на Лхотце, след изкачване на върха предния ден.
- Атанас Скатов (1978 - 2021) - загива при падане от около 7000 м на К2.

Моето убеждение е, че всяка от тези трагедии вероятно е нямало да се случи, ако тези хора са действали в сработена свръзка. Имал съм контакти с всеки от тях, ще направя кратка ретроспекция.

 

ПЕТЪР УНЖИЕВ

Пешо Унжиев се "спусна с парашут" директно с желание да изкачва високите върхове. Беше приятел с Кристина Георгиева и по някакъв начин се свърза с мен за кратко обучение. То беше наистина кратко и недостатъчно - в залата в НСА показване на рапел и други похвати за работа с инвентара. Имахме разговори за екипировката, височината и т.н.

Той обаче имаше страшното самочувствие на неколкократен победител в Обиколката на Витоша. Имахме даже една съвместна тренировка по Лалето (аз бях със ски и колани, Пешо ситнеше нагоре с обувки). Набра доста преднина. Но това не ме убеди, че има подготовката (цялостна) за високата планина.

Обяснявах му, че там понякога става много бързо много опасно. Казвах му това, което съм казвал многократно и в курсовете, които съм водил. Че трябва да може да катери и действа по терени, много по-трудни от маршрута, който ще следва. Защото един инцидент или действие в нетипичната за експедицията ситуация може да изисква катерене или откатерване, при това без осигуровка, по скали и лед, без никакви въжета. За това трябва много опит, много изкачвания.

Така или иначе, замина. Първо на Манаслу, после на К2. Какво обаче мога да кажа извън емоцията? Той имаше пари, не беше зависим от спонсори. Не искаше и медийно внимание или поне не преди да направи нещо значимо. Стана ми криво, че Пешо си отиде в самота, изоставен от личния си шерп в лагер 2 на К2. След няколко месеца, през март 2011 г. с Кристина Георгиева направихме маршрут в Рила, който кръстихме "Мечтата на Пешо".

БОЯН ПЕТРОВ

През 2018 г. загина Боян Петров. Предприема самотна атака на Шиша Пангма при влошаващо се време, когато всички слизат надолу. Минават няколко дни, докато се видят следите, по които можем само да гадаем какво се е случило. Една отворена палатка, намерена от Сергей Бершов, и спален чувал в нея. По-късно, при облитане с хеликоптер, са направени снимки, на една от които се забелязват следи по склона и малко по-надолу от края им - петно в снега. Така или иначе Боян не се завръща в палатката.

При Боян или Съни, както е популярен в средите, съществуваше необходимия алпийски опит, макар и да нямаше изкачвания на някакви много големи стени. При него обаче имаше склонност да "изчезва" и да прави солови изпълнения, въпреки че се намира в група.

Такъв беше и случаят при съвместното ни изкачване на Гашербрум 1 през 2009 г. Тогава, обикаляйки сам по ледника, беше пропаднал в цепнатина, за радост с щастлив край. После при първия опит за изкачване тръгна от щурмовия лагер нагоре, при положение, че времето се разваляше и пак създаде рискова ситуация (върна се по някое време). Следващите си изкачвания прави предимно в рамките на комерсиални експедиции с готови парапети, но не използва допълнителен кислород и шерп.

Медийният интерес, мисля, не му се отрази добре. В крайна сметка, липсата на партньор и бързането да отиде на Еверест веднага след Шиша Пангма е една от предпоставките за трагичния изход.

 

ИВАН ТОМОВ

На следващата година, 2019, загина Иван Томов, от Русе. Спомням си с най-голяма симпатия за него, макар че съм имал комуникация само по Интернет. Пак приятел на Кристина Георгиева. Следях с интерес пътешествията му, защото след всяко едно пишеше много интересни разкази за преживяното. Иван живееше в чужбина и финансираше участията си в експедициите, в които се включваше, със собствени средства. През годишните си отпуски.

Симпатията към това, което прави, идваше и от факта, че той се стремеше към максимално чист стил, доколкото е възможен в една подобна комерсиална експедиция. Без личен шерп, без използване на кислород, изнасяне на багажа със собствени сили. Въпреки това, у мен тегнеше усещането, че отново опита той набира директно във високата планина, без преди това да има така необходимите изкачвания на по-ниско и по-трудно.

Прави два опита на Нанга Парбат, като при единия оцелява след клането на участници в експедицията, понеже се намира в този момент нагоре. На Лхотце може би изходът нямаше да е фатален, ако имаше близък човек до него в палатката на лагер 4.

 

АТАНАС СКАТОВ


Трагичният инцидент със Скатов е само отпреди няколко дни. И той, като Петър Унжиев, пристъпва без алпийски опит направо към високите върхове. Контакт с него имах през 2013 г., когато в АК "Планинец" проведохме зимен курс, в който Скатов беше включен по негова молба - тогава направихме компромис и го допуснахме, въпреки че условието за участие беше успешно завършен курс начално обучение.

Не знам някой после да го е виждал на алпийските обекти. Лошото при него е, че се събраха в едно и други неблагоприятни фактори - преекспониране от медиите плюс ангажимент към спонсори, за да плати участието си в експедициите.

Има вече разни версии защо Скатов е паднал. Тъй като е ясно, че никой не го е бутнал - става дума за грешка - или техническа с превключване на въжета, или грешка при откатерване, или използване на старо въже, което се е скъсало. Едва ли има значение, когато човекът го няма. Грешки правят и опитни алпинисти, особено на слизане.

За участието на Скатов в комерсиалната зимна експедиция на К2 основният въпрос е: Защо е бил там? Защо, въобще, трекинг агенцията Seven Summit Treks организира зимна експедиция за клиенти на трудния и за лятно изкачване К2? Всички се опасявахме от нови жертви. За съжаление, една от тях е от България.

Агенцията е непалска и се движи от шерпи. Ролята на шерпите в съвременния височинен алпинизъм, в комерсиалните експедиции, в тази експедиция, и въобще, заслужава повече внимание, надявам се, предмет на друг коментар.

Защо медиите да са фактор ли? Те допринесоха за това да окачествяват изкачвания по оборудвани с въжета до самия връх маршрути, с допълнителен кислород и личен шерп, като постижения в алпинизма. Медиите са свързани с намирането на спонсори, но е нормално това да бъде за стойностни алпийски проекти.

 

Не е оправдано в централните новини да слушаме някакви подробности около пребиваването на даден клиент в базов лагер. Обидно е.

 

Въпросът с медиите и ролята им във веригата спонсор-клиент-медии-комерсиална експедиция-отразяване заслужава повече внимание, надявам се, предмет на друг коментар.

Медиите и спонсорите, освен всичко друго, много се връзват на изрази като "Хималайска корона" или "Seven Summits". Наистина ли тези хора си мислят, че продължават делото на Меснер, Кукучка и Виелицки? Които са имали винаги за цел нещо ново, нещо специално при изкачванията. Не знаят ли, че не е важно колко и къде, а как е направено?

След публикацията ми във Фейсбук с поставени въпроси получих доста коментари. Например, безкислородно ли е изкачване, при което цялата инфраструктура по маршрута е направена с кислород и около теб се движат много хора с кислородни бутилки.

За илюстрация на последното, ще дам пример с Меснер. През 1978 г. той и Хабелер направиха първото изкачване без кислород на Еверест. Но в рамките на "кислородна" експедиция. Меснер ясно съзнаваше какво е това - че няма пълна стойност. И направи "невъзможното": през 1980 г.: изкачи върха сам (сам в планината над БЛ), по частично нов маршрут и без кислород, в мусонния период.

Алпинизмът е широко понятие, но някои медии при отразяването на експедиции с клиенти го използват и при изкачвания по изцяло оборудвани с парапети маршрути. В Алпите има отдавна подобни осигурени маршрути към върхове, наричат се виа ферата. Направени са за туристи, да популяризират красотите на планината и активността на открито.

Парапетите в алпинизма и в експедициите се използват за групово осигуряване. Поставят се от водачите временно, докато премине групата, или за постоянно - докато трае експедицията. Тъй като са от въже, постоянните парапети трябва да се използват с повишено внимание. Вятърът и протриването в скалата или леда могат да доведат до намаляване на здравината. Много рядко експедициите премахват поставените парапети. Това, освен че е екологичен проблем, води до появата на цели снопове от стари въжета по някои участъци.

Въпросът с комерсиалните експедиции е сериозен. Услугите, които се предлагат, включват парапети до върха, осигуряване на кислород над определена височина, палатки, спален чувал и храна във височинните лагери, личен шерп и др.

Някои от услугите са опции и повишават цената.

Тези улеснения спомагат да се появяват търсачи на силни усещания, за които се появяват допълнителни опасности

- в случаите в които по някаква причина парапетите ги няма, кислородът свърши или палатките ги е издухал вятърът. Движението се затруднява, стават задръствания, бутат си камъни и т.н. (Има сведения че първият смъртен случай на К2 т.г. със Сержи Минготе е бил вследствие на падане на камък).

Тази статията има единствено за цел да помогне да се осмислят причините за възникване на инцидентите, за да се избягват в бъдеще - от живите. Както и да има етика и по-добър стил при изкачванията.

Призовавам за повече смирение в планината, и след това в "цивилизацията". Да опитаме да върнем идеалните си цели и постъпки. Да правим и катерим това, което искаме - с почтени средства, а не на всяка цена.

 

Визитка

 

Николай Петков е един от най-известните алпинисти и катерачи с много премиерни изкачвания в България и в чужбина. Участник е в трите експедиции, осъществили най-големите постижения на българския алпинизъм (Еверест 1984, Южната стена на връх Комунизъм 1986, Транго Тауър 1998). Изкачва Еверест и през 2004 година в рамките на втора национална експедиция. Николай Петков е първият и досега единствен алпинист, обходил и трите ръба на Еверест – Западен, Югоизточен и Североизточен.

Той е роден на 11 ноември 1958 г. в Смолян. Завършва специалност електроинженерство. Работи като компютърен специалист.  

В скалното катерене и алпинизма навлиза през 1973 г. Катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин, Мальовица. По тях прокарва не един премиерен маршрут. Още от самото начало е свързан с дейността на Алпийски клуб „Планинец“.

През своята дългогодишна алпийска дейност е бил на върхове в Хималаите, Каракорум, Памир, Тяншан, Анди (вкл. Кордилера Бланка и Патагония), Аляска (Аляски хребет), Сиера Невада – Йосемити, Гранд Каньон, Килиманджаро, Кения, Голям Кавказ, Арменско плато, Маоке – Джая, Алпи (вкл. Дофински, Савойски, Грайски, Пенински (Валиски), Бернски, Ретийски, Доломити), Високи Татри, Крит – Лефка, Гърция, Турция, Саксонска Швейцария – Фалкенщайн, Канарски острови – Тенерифе, Тангра.

Първото му значимо постижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на вр. Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 г., заедно с Димитър Начев.

В актива си Петков има пет изкачвания на четири осемхилядници. 

Публикуваме му мнението му в едни от специлизираните сайтове без редакция.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Бате

Бате

21.02.2021 | 11:51

Долен човек е този Петков. Да наричаш клиент човек, който е бил 11 пъти на върха на осемхилядници, е подло и недостойно Комерсиално било,а вас като ви хрантутеше държавата какво е.

Отговори
1 1
Юлия

Юлия

10.02.2021 | 18:45

Не се занимавам с алпинизъм, но следя какво става. Не съм компетентна, но чисто човешкото ми мнение е, че е прав. Там има много, много пари.

Отговори
10 1
In a wild

In a wild

11.02.2021 | 10:21

И завист... Това, че капитализира историите на трагично загиналите е също комерсализация. А той нали уж против това се бори?

Отговори
1 3
Гого

Гого

15.02.2021 | 10:37

Той коментира,като познавач. Искат му мнението си,казва го. Генерализира причините на база ,че познава донякъде качествата на загиналите,защото някои ги е обучавал. Той е алпинист и то от времето в което комерсиализацията беше по малка и успехите идваха след опит. Прочети какво е качил,не е само осемхилядници. Няма завист,той го е споменал,трябва да знаеш кога да спреш или да оцениш възможностите си. 62 годишен е. Своето си го е взел! Кой ти каза,че се бори срещу нещо ? Назовава неща,които самоуверените "звезди" не споделяха. А медиите не вадят действителността от кухнята. Лансират само успехите и подтикват звездите. Насърчават ги,дават им пари за да се кичат след успеха. Но в един момент идва края и той е точно в прекаленото надценяване и самоуверения "опит". Съжалявам ги момчетата! Жалко е. За близките им. От трите примера ,може би за българина от Франция е най малко показателен за общото при другите трима. Но и при четиримата има една истина ,който Петков я назовава. Нямат свръзка. Разчиташ или сам(за по евтино) или на шерпи,който няма никакъв друг интерес освен комерсиален. Човека говори за свръзка в смисъла на връзка на която може да разчиташ,да имаш доверие ,да сте екип и емоция. Това липсва в новия алпинизъм ,което си е височинен туризъм.

Отговори
2 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай