Следвайте ни

Пловдивската бомба е прокурорска бомбастика

Ако се съди от официалните съобщения на българската специализирана прокуратура от последните месеци, писани и развивани с любезното съдействие на родните специални служби, България вероятно  е на първо място по разкрити и предотвратени терористични операции, както и по осуетяване на финансирането на целия международен тероризъм, пише Александър Александров Вестник СЕГА.

То не беше осъден за тероризъм, роден във Виетнам българин с австралийско гражданство, не беше хванат и даден на съд швейцарец, отправил се да громи противниците на "Ислямска държава" с лък и мачете, не беше арестуването на 50 души, защото участвали във финансирането на тероризма чрез небанкови парични операции по метода „хавала“ за не по-малко от 25 млн. евро. Нищо че в общи линии накрая се оказваше, че в някои от случите ставаше дума за хора, които не са си пили редовно хапчетата, а в други, че от дузини задържани накрая оставаха по двама-трима в ареста, които още чакат съд и присъда. 

Миналия уикенд българската прокуратура се покачи на пиедестала на антитерористичната борба и се изстреля в класацията за най-абсурдните битки срещу международния тероризъм. Няма как по друг начин да се коментира историята с "ученика-терорист-джихадист" от Пловдив, който щял да "окървави" последния учебен ден в града, едва ли не първият вербуван от ИДИЛ християнин и какви ли не още по-страховити неща. 

Първоначално мнозина останаха с впечатлението, че прокуратурата и специалните служби наистина са постигнали нещо голямо. Толкова бомбастично звучеше всичко. Но когато на преден план се появи зам. главният прокурор Иван Гешев, както и след като излязоха подробности, бързо се разбра, че цялата работа е едновременно едно голямо нищо и  вместо да изпише вежди, ще избоде очи.

Какви егоцентрични мотиви трябва да те водят, за да разказваш куп неща, които или се оказват врели-некипели, или пък много, ама много силни преувеличени. Първото твърдение бе, че за първи път в България е предотвратен атентат.  Аха-аха да бъде извършен, но за щастие  хвърковата чета на прокуратурата и спецслужбите арестувала 16-годишен ученик в елитно училище в Пловдив и спасила града от кървава баня. После се оказа, че няма нищо подобно. Дори самият зам. главен прокурор Гешев бе принуден да каже, че няма "обаче данни дали е имало конкретен обект, срещу който да се подготвя атентат". 

След това се изсипаха прокурорските бомбастики: че в дома на ученика са намерени 14.5 кг взривни вещества, използвани и при атентати във Франция и Белгия, та дори при терористичния акт в Сарафово. Нещо повече. При Сарафово даже са използвани под 3 кг взрив, а пък тук 5 пъти повече. После се оказа, че става дума за общодостъпни вещества - например белина, че всъщност няма изработени взривни устройства. Имало и формули, но пък ученикът твърдял, че има интерес към химията. Нещо, което кара прокурор Гешев да заключи, че "детето е объркано".

След като атмосферата беше добре подгрята, че става дума за невиждана и страшна история, предотвратена в последния момент, момчето от някакъв страшен престъпник вече се превърна "в жертва, а не един евентуален извършител на евентуално доста сериозно престъпление". 

Да вземем твърдението на държавното обвинение, че момчето е вербувано от "Ислямска държава", че дори имало процедура, по която да приеме исляма, че имало атрибути на терористичната организация. И всичко това гарнирано със снимки от сайта на МВР на знаме на организацията и книга за нея. Оказа се, че отново става дума за общодостъпна литературата и че всъщност книгата е дадена от бащата на момчето, за да види за колко лошо нещо става дума.


И тук стигаме до ролята на семейството, което според прокуратурата е отговорно. Оказа се, че всъщност службите са били информирани още преди месец от бащата. Нещо повече. Той им занесъл телефона на детето, в което бил неговият чат с предполагаемия вербовчик от ИДИЛ. Майката пратила детето на психолог.

И  възниква основателният въпрос - какво накара прокурори и служби да се хвалят с този случай. И то на фона на твърденията на адвоката на момчето, че за никакъв тероризъм не може да става дума, и на думите на психолога, че то изобщо не е способно да извърши какъвто и да е терористичен акт. Колко родители, които имат или ще се сблъскат с такъв проблем, ще се обърнат към службите, след като им беше демонстрирано как ще бъдат осветени и те, и децата им, и проблемите им?

Или пък кои ще са тези приятелски спецслужби, които ще дават материали и сигнали до българските си колеги, ако нямат гаранции, че половин час по-късно някой голям специалист няма да се изпъчи пред камерите, за да обясни до каква страшна информация се е добрал? Да не говорим и за обстоятелството, че след като вече момчето добре знае, че е "предадено" на службите не от кого да е, а от баща си, за какви семейни отношения ще става дума занапред.

Експерти недоумяват защо прокуратурата и службите, след като са отработили случая, "предотвратили са терористичния акт", "неутрализирали са евентуалния извършител", са започнали да вършат куп шумни неща - арести, публични обяснения. И твърдят, че им се иска да не вярват, че става дума за обикновен пиар. Някак странно и историята съвпадна с едновременното желание на прокуратура, МВР, че и даже правителство за създаване на някакви антитерористични центрове. Каквото и да означава това.

Няма как обаче да подминем и един основателен въпрос, повдигнат от бившия шеф на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев. Той твърди, че на практика

ДАНС е изпуснала страхотна възможност да бъде работено продължително. Според него службите е трябвало да са активни, да влязат дълбоко в случая, да го използват за проучване, за реализация, но вместо това всичко е станало публично. Много логично, нали? Защото всичко им е сервирано на тепсия - разговорите в чата, канала в чата, имали са материалите, могли са да се правят на ученика дълго време. Така са могли да установят куп важни неща - начин на вербовка, кой го прави, къде, сглобяване на бомби и какво ли още не. Не е известно обаче да е правено...

Със сигурност така работа от прокуратурата и специалните служби, и то по толкова деликатна и чувствителна за хората материя, не се върши. За ефективността и ползата от тайните структури, от МВР, от полицията, когато става дума за противодействие на тероризма, единственият критерий е тишината и спокойствието и липсата на терористични актове. 

Останалото е самовлюбено дрънкане и когато трябва да се работи срещу реална заплаха, следва провал.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?