Пловдив твърде често пита "Колко ще ни даде държавата"

Ние, експертите от Съюза на икономистите, искаме да отправим най-доброжелателно предупреждение към местната администрация на Пловдив за назряващи неблагоприятни процеси. В сравнение с други региони, които са съпоставими с Пловдив, тук нещата не вървят добре. Има реален риск градът да прихване синдрома, известен в икономиката "Изгубено десетилетие". Все още има време да се вземат мерки. 

По ключовия показател "БВП на глава от населението Пловдив  и областта се нареждат на непрестижното седмо място в страната. По отношение на преките чуждестранни инвестиции на човек тук се падат по 1972 евро при средно за страната от 3000 евро (цифрите се отнасят към края на 2012 г.). В над 50 общини в Българи усвоените средства от европейки програми са под 100 лева на глава през 2013 година. Сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил. И до днес трудно си обяснявам факта, че средни и малки общини като Попово усвоят по 70 милиона на година европейски средства, а община Гълъбово е с най-много. Възниква проблем -

къде е Пловдив и с кого се сравнява.

За да бъдем честни, трябва да кажем, че моделът на развитие на Пловдив е контрастен. Имаме добри показатели като инфраструктура и околна среда, но наред с това имаме изоставане в социално-икономическа област. Защо се получава така? Според нас поради факта, че в Пловдив се разчита най-много на спонтанните местни инициативи и на националните трансфери. Твърде често тук се задава въпросът „Колко ще вземем от държавния бюджет”. Но трябва да се има предвид, че в това отношение често настъпват сериозни сривове. Спомнете си само периода 2012-2014 година. Политическата нестабилност в страната е сериозна причина. Тези трусове и сътресения би трябвало да се отнасят към малки общини, които нямат собствен ресурс и инфраструктура. Би трябвало Пловдив да има резервни варианти. Но нашето мнение е, че тук не се правят стратегии и програми, които да са ресурсно обезпечени, перспективни и съобразени със спецификата на региона и града. Подобно нещо не забелязваме за съжаление.

След анализа идентифицирахме три риска в сферата на публичните финанси на Пловдив -

свърхзадлъжнялост, отблъскване на инвеститори и административна неефективност.

Да поговорим по първата точка - размер на дълга като процент от собствени приходи и изравнителна субсидия на общината. Сравняваме Пловдив с Варна и Бургас. През 2012 г. в Бургас дългът е бил 6.41% от собствените приходи. Пловдив е стартирал с 42 процента, а Варна с 62%. По план за 2015 година Бургас показва увеличение и отива на 36%, но продължава да бъде два пъти под равнището на Пловдив, което скача на 66.28%. А Варна намалява почти наполовина показателя. Затова препоръчваме като много добър модела на Варна. На администрацията там ще  бъде много по-лесно да си плаща дълговете, отколкото на администрацията в Пловдив, която навлиза в опасна зона.Специално сме препоръчали на общинското ръководство в града на тепетата да проучи модела на Варна.

Относно липсата на инвеститорите вече отчетохме, че Пловдив съвсем не е на челните места. Защо? Честно казано нямаме отговор. Имаме само хипотези. За България знаем. Системни изследвания показват, че неефективното правосъдие, корупцията и бюрокрацията пъдят инвеститорите. А отнасят ли се тези фактори за Пловдив? Не можем да сме сигурно, но вероятно - да. Тук забелязваме и още един проблем, парадоксален при това. От една страна, казваме, че искаме повече инвестиции. Те от своя страна отварят работни места, което означава, че се засилва търсенето на кадри. Колеги са изчислили, че само в областта на техническите и инженерните специалности на Пловдив му липсват 5000 квалифицирани кадри. И че вече има инвеститори, които по тази причина свиват дейността си, или стоят известно време и после бягат, тъй като не могат да намерят персонал. Това означава, че високотехнологичната икономика, зелената икономика, тази, която носи висока добавена стойност, тук няма шанс.

В Пловдив при по-малко от половин милион души население имаме

9611 заети служещи, които зависят от общината

С една дума кметът е най-големият работодател. Да вземем например съпоставима община от ЕС и сравним колко души обслужва един чиновник. Аз си направих труда миналата година да сравня две средни общини - Трявна и Динам, Белгия. И в двете живеят около 10 000 души. В Трявна заетите в администрацията са 120 души, в Динам - 12 души. Възниква въпросът ефективна ли е администрацията. Това впрочем важи за цяла България. Данните на Министерство на финансите показват, че между 40 и 52 процента от общинските бюджети отиват за издръжка на чиновници и други общински служители.