Следвайте ни

Пловдив си няма Мая Манолова, но балотажът не е мираж за БСП

За изборите в Пловдив следващия месец има две сигурни неща - градът ще има нов кмет, а ГЕРБ ще е първа политическа сила с най-много места в Общинския съвет.

По основния въпрос - кой ще е новият градоначалник, възможните отговори също не са много. Ако някой кандидат извън ГЕРБ наистина има сериозни намерения в тази посока, трябва да реализира първата стратегическа цел ​- да стигне до балотажа. Не е нужна социология, за да сме сигурни, че кандидатът на ГЕРБ Здравко Димитров има резервация за втория тур. Интригата е кой ще се изправи срещу него на балотажа и как основните претенденти ще са изиграли картите си на първия.

Актуалните проучвания и резултатите от предишни избори показват, че потенциал да достигнат до втория тур в Пловдив имат единствено традиционно силните мажоритарни кандидати Славчо Атанасов и Дани Каназирева и човекът на БСП. Как ще се развие битката помежду им на първия тур, зависи от много и различни фактори, част от които са свързани и със столичните централи на парламентарно представените партии.

Загадката вляво

Столетницата в Пловдив е най-голямата загадка. На национални или европейски избори социалистите под тепетата са твърдо втора политическа сила, като обикновено имат почти двойно по-висок резултат от третите в класирането. От 2003 година насам обаче, когато Захари Георгиев бе съвсем близо до Иван Чомаков на балотажа, те не могат да реализират потенциала си под тепетата. Червените напоследък отпадат рано в битката за кмет на Пловдив, като през 2015 г. се сринаха до петото място на първия тур с едва 8640 гласа.

На парламентарния вот през 2017-а обаче БСП изкара внушителните 40 000 гласа. Дори при ниската активност на изборите за Европейски парламент подминаха 20 000. И в двата случая това означаваше близо 26% електорална подкрепа. Въпросът при червените е дали ще успеят да мобилизират партийния вот и какво ще спечелят в периферията. Ако това се случи, БСП ще постави изключително висок праг за балотажа, който в последните години е преминавал единствено Славчо Атанасов.

Именно той обаче е най-застрашеният от силна БСП в Пловдив. Отдавна е известно, че

много привържениците на столетницата припознават Атанасов като „свой човек“.

Това усещане, внушавано от самия Атанасов със самоопределянето му като „най-социалния кмет на Пловдив“, напоследък е разколебано по две причини. Първо, обвързвайки се с Валери Симеонов и НФСБ, Славчо нагази в най-дълбоките води на дясното. Второ - с кандидатурата на Николай Радев пловдивските социалисти сякаш късат пъпната връв на партията с едрия бизнес. Радев е човек от учителското съсловие, популярен в образователната гилдия. От всички кандидати стои най-близо до огромната маса „работническа класа“ в индустриалния Пловдив.  Той има и най-голям потенциал да заеме най-много от периферията в традиционното противопоставяне ляво-дясно, колкото и то да е девалвирало напоследък. Защото в лявото е сам, докато предлагането от другата страна е твърде голямо. Да, Пловдив си няма Мая Манолова, но балотажът не е мираж за БСП. Което обаче не означава, че Пловдив е готов да си избере социалист за кмет.

 

 

 

 

 

    

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?